О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   461                       03.08. 2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  трети  август                                                             година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                             Н.Дамянова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 389 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр.чл.729 ТЗ.

          Образувано е по подадена частна жалба от Национална агенция за приходите - гр. София, чрез Венцислава Петкова - Директор на Дирекция „ Държавни вземания”, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014г., срещу определение № 245/12.06.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 17/2013г., с което е одобрена изготвената и представена от синдика В.С. частична сметка за разпределение на сумата от 405 000 лв. от осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Фрутиком“  ООД, с.Калипетрово, община Силистра, ЕИК * в полза на кредитора „АПС Алфа България“ ЕООД. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да приеме за основателно твърдението му, че само част от продажната цена на недвижимия имот, предмет на Договорна ипотека – акт № 112, т.ІІ, дело 2577/2007г. по описа на СВ – Силистра, в общ размер на 288 886,50лв следва да послужи за удовлетворяване вземанията на цесионера „АПС Алфа България“ ЕООД по Договор за револвиращ банков кредит от 08.06.2007г. в размер на 110 136,65лв, като остатъкът от 178 749,85лв следва да бъде разпределен на осн.чл.724 ал.2 ТЗ между кредиторите с необезпечени вземания по реда на чл.722 ал.1 ТЗ, вкл. за удовлетворяване на приетите публични вземания. Моли съда да отмени обжалваното определение и се произнесе в искания от него смисъл, като измени сметката за разпределение , посочвайки, че сумата в размер на 110 136,65лв се разпределя за удовлетворяване на вземания на „АПС Алфа България“ ЕООД по Договор за револвиращ банков кредит от 08.06.2007г., а сумата от 116 113,50лв – за удовлетворявания на същия кредитор по Договор за инвестиционен банков кредит от 04.10.2011г., Договор за банков кредит от 04.10.2011г. и Договор за револвиращ банков кредит от 04.10.2011г. 

  Направено е и особено искане на осн.чл.277 ГПК вр.чл.621 ТЗ да бъде постановено спиране на изпълнението на обжалваното определение.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я  остави без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          В изготвената от постоянния синдик на „Фрутиком“ ООД /н/  В.С. и представена на съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение на наличните суми по чл.721 ал.1 ТЗ, обявена в Търговския регистър под № 20170111104400, сумата от 405 000лв е предвидена за частично плащане на приети вземания на кредитора „АПС Алфа България“ ЕООД, придобити от него от „Райфайзенбанк България“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 09.12.2014г.

          Видно от Списъка на приетите вземания по чл.685 ал.1 ТЗ, одобрен с определение № 72/07.02.2014г. на съда по несъстоятелността по т.д. № 17/2013г. на СсОС, вземанията на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу несъстоятелния длъжник са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, като по договора за револвиращ банков кредит от 08.06.2007г. и анексите към него вземането на банката е в размер на 291 086,30лв. С Договор за цесия от 09.12.2014г. банката е прехвърлила всичките си вземания от длъжника, заедно с привилегиите и обезпеченията на „АПС Алфа България“ ЕООД. В приложение № 13 към договора, т.1.5 размерът на задължението по договора от 2007г. е посочен като 110 136,65лв.

          Установено е още по делото, че недвижимите имоти, предмет на ипотеката по нот.акт 112/2007г., обезпечаваща задължението по договора от 2007г., са включени в търговското предприятие на длъжника, върху което е учреден особен залог, съгласно Договор за залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 18.10.2011г., вписан в Търговския регистър под № 20111021132610 и обезпечаващ вземания на цесионера „АПС Алфа България“ ЕООД  по трите договора за банков кредит от 2011г. Видно от вписаните обстоятелства по партидата на длъжника в Търговския регистър и от справката за вписванията по партидата в ЦРОЗ, договорът за особен залог не е подновен към момента на извършване на разпределението, предвид на което НАП счита, че обезпечението на кредитора е отпаднало и това следва да бъде съобразено при разпределението на осребреното имущество.

          Настоящият състав намира това твърдение за неоснователно.

Основанието и размерът на вземането, привилегиите и обезпеченията му се заявяват при предявяването му по реда на чл. 685, ал. 1 във вр. ал. 2 ТЗ и се съдържат в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания. В списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 17.01.2014г. по партидата на длъжника, одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 72/07.02.2014г., вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е прието като обезпечено, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. Съгласно трайно установената и задължителна практика на ВКС нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във фазата на одобряването й могат да внасят промени в списъка на приетите вземания поради липсата на предвидена правна възможност за това. Промяна във вида на вземането, както и в привилегията за удовлетворяването му, и то със сила на присъдено нещо, настъпва единствено с влизане в сила на решение по чл. 694 ТЗ.

С оглед разпоредбата на чл.646 ал.1 т.2 ТЗ вр.чл.30 ал.3 ЗОЗ  за заложния кредитор не съществува и правна възможност да иска подновяване на вписване на особен залог върху имущество, обезпечаващо прието от синдика и одобрено от съда негово вземане, в случаите, когато петгодишният срок по чл. 30 от ЗОС е изтекъл след одобряването на списъка. Ето защо, както е посочил и първоинстанционният съд, съгласно трайно установената съдебна практика  изтичането на срока по чл. 30 от ЗОС, считано от датата на вписването на особения залог, настъпило след одобряването на списъка, е ирелевантен факт за противопоставимостта на вече признатите права на заложния кредитор на останалите кредитори.

          По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Искането за спиране на обжалваното определение следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като актовете на съда, постановено в производството по разпределение на събраните при осребряване суми не подлежат на незабавно изпълнение, а по арг. от чл.462 ал.2 ГПК синдикът предава сумите по разпределение единствено при липса на постъпила жалба. На посоченото основание  искането на НАП се явява лишено от правен интерес.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/12.06.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 17/2013г.

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране изпълнението на обжалваното определение.

          Препис от определението да се изпрати на АВп за обявяване в ТР.

          Определението е окончателно, по аргумент от чл.613 ал.3 ТЗ.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :