РЕШЕНИЕ

   № 156/   09.06.2014 г.      гр.Варна, 09.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2014 г. в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

           ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 39  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Търговия на едро – СС” ЕООД - гр.Силистра е обжалвало решението на Окръжен съд-Силистра по т.д.№344/2010  г., с което предявеният иск на „ОББ” – гр.София по чл.422-ГПК срещу него е уважен, с молба да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – „ОББ” – гр.София  не е изразил становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Не се е налагало изменение на иска чрез замяна на един ответник с друг ответник. Ищецът е предприел поправка на исковата молба във връзка с указания на съда за оставяне на производството по исковата молба без движение, като в съответствие с тях с молба от 24.02.2011 г. е уточнил като първи ответник по иска – „Търговия на едро – СС” ЕООД - гр.Силистра - ответник по заповедното производство и правоприемник на погрешно посочения в исковата молба негов праводател – „Търговия на едро - Силистра” ЕООД. Правилно несъответствието между фирмените наименования на посочения в исковата молба ответник и на ответника в заповедното производство, е отстранено чрез поправка на исковата молба, като същата е допустима. Липсата на изрично определение в този смисъл не прави процеса недопустим, след като от разпореждането на съда  върху уточнителната молба на л.211 за изпращане на препис от молбата именно на „Търговия на едро – СС” ЕООД - гр.Силистра, както и от всички последващи процесуални действия на съда спрямо същото дружество,  става ясно без всякакво съмнение, че това е приетият от него първи ответник по иска – предмет на делото. Оплакването за недопустимост на съдебното решение поради липса на допустимо изменение на иска чрез замяна на един ответник с друг ответник е неоснователно.

Оплакването в жалбата за недопустимост на съдебното решение, тъй като със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба ищецът бил посочил погасителни вноски по 17356.46 евро и договорна лихва – 8.5 %, докато съдът с решението разгледал кредита при месечни вноски по 17985 евро и договорна лихва от 9 %, е неоснователно. Касае се за конкретна преценка от съда на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията в исковата молба, а не за произнасяне извън искането на ищеца – плус путитум. Ищецът с допълнителна искова молба е уточил, че посочените размер на вноската и лихвен процент само насочват към съответните текстове от договора за кредит, а не са формирали дълга. Точният размер на дълга на длъжниците към банката бил посочен в т.9, б.”а” от заявлението, като проверка относно този размер ще се извърши със заключение на искана експертиза. От заключението на ССЕ, изслушано пред първата инстанция се установява, че, считано от 10.10.2008 г. банката действително е увеличила едностранно лихвения процент на кредита от 8.5% на 9% на основание р.4, чл.2, ал.3 от договора за кредит, като анюитетната вноска е станала 17985 евро месечно. Именно при тези условия заявителят - настоящ ищец е претендирал настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Вещото лице е установило, че такава е налице към 29.10.2010 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като дългът съответства на сумите, за които е издадена заповедта.

Лихвеният процент за олихвяване на дълга по кредита в размер на 8.5 % годишно е твърдо договорен в р.1, чл.4, ал.1 от договора и не е поставен в зависимост от промяна в евролибора. Промяната на евролибора е от значение само за едностранната промяна на лихвения процент от банката съгласно р.4, чл.2, ал.3 от договора за кредит. Длъжниците не могат да възразяват срещу самото право на банката да променя лихвения процент при промяна в нивата на евролибора, тъй като са се съгласили с тази клауза на договора с подписването на договора за кредит. Ответниците могат по принцип да възразяват относно липсата на условия за едностранно увеличение на лихвения процент от банката, но само ако при погасяване на вноските са правили такова възражение и са заплащали редовно вноските си съобразно първоначално договорения лихвен процент – 8.5 %. Ответниците не могат инцидентно да правят възражения, че лихвеният процент, с който се олихвява кредитът, следвало да се намали дори под 8.5 %, след като това е договорено като право, а не като задължение на банката съгласно р.4, чл.2, ал.3 от договора за кредит. Новите писмени доказателства за разкрито от ЕК картелно споразумение между европейски банки за повишаване нивата на евролибора между м.септември 2005 г. и м.май 2008 г. не доказват нищожност на клаузата относно договорения размер на лихвения процент върху кредита, тъй като договорът за кредит е сключен на 30.07.2008 г., т.е. след като е отпаднало действието на картелното споразумение и лихвеният процент е договорен твърдо, а не в зависимост от евролибора. Установено от заключението на ССЕ, изслушана от въззивната инстанция, налице е автоматична предсрочна изискуемост на кредита и при лихвен процент – 8.5 % и погасителни вноски от 17356.46 евро, като е недопустимо с оглед инцидентно зададени въпроси от защитата на въззивниците към вещото лице във връзка с недължимо платена такса за управление, да се приеме от съда прихващане на евентуално вземане за такава срещу просроченото задължение по кредита. Такива възражения не са правени нито с отговорите на исковата молба пред първата инстанция, нито с жалбата пред въззивната инстанция. Вещото лице освен това е приело непогасяване на три анюитетни вноски за перода 01.07.10 - 30.09.10 г. и част от главницата с падеж 30.06.10 г. към 01.10.2010 г., докато настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на кредита по р.4, чл.14 – при просрочие на погасителна вноска/главница/ и/или лихви с повече от 90 дни следва да се прецени към 29.10.2010 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Недопустимо е също така да се ценят  представените от защитата на въззивниците едва във въззивното производство доказателства за размера на евролибора към момента на сключването на договора – м.юли 2008 г. и към м. октомври 2008 г., когато е бил повишен едностранно лихвеният процент от банката – от 8.5 % на 9%. Възможността за това е преклудирана, тъй като допускането на тези доказателства не е поискано с отговорите на исковата молба, нито дори с въззивната жалба, а са представени едва с новите доказателства за картелно споразумение между европейски банки за повишаване нивата на евролибора между м.септември 2005 г. и м.май 2008 г. При това представените таблици относно нивата на евролибора през 2008, 2009 и 2010 г. са на английски език без превод на български език, като са приложени и на български език едва със заключението на вещото лице Т.. Пред първата инстанция защитата на ответниците пък е поддържала, че ищецът следва да докаже, че правомерно е увеличил лихвения процент от 8.5 % на 9%. В действителност доказателствената тежест е на ответниците, които е следвало да докажат възражението си, че ищецът неправомерно е повишил лихвения процент по кредита, като условието за това съгласно р.4, чл.2, ал.3 от договора е ясно – увеличение с повече от 25 базисни пункта представлява 0.25 % спрямо размера на индекса /процента/ на евролибора към датата на сключване на договора. Ответниците е следвало освен това да изяснят на какво основание претендират нищожност на тази уговорка. Това възражение не е обосновано и доказано пред първата инстанция и правото за това е преклудирано съгласно чл.266, ал.1 – ГПК.

Отговорността на втория ответник – съдлъжник съгласно договор за ипотечен кредит рента от 30.07.2008 г. на праводателя на настоящия първи ответник, както и правоприемството между тях са потвърдени с анекс №3/07.10.2009 г. към договора, като съглашението за встъпване е било одобрено от кредитора – ищец.

Решението на ОС Силистра е в крайна сметка правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Не се присъждат направени съдебни разноски за въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна, тъй като тя не е взела участие във въззивното производство и няма такова искане.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №49/05.06.2013 г. на Окръжен съд – Силистра  по т.д.№344/2010 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.