Р Е Ш Е Н И Е

№   287/ 13.11.2015 год.,                    гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 390 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от И.С.М., чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 1032/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът му с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ е отхвърлен.

Счита решението за неправилно- поради  необоснованост на същото, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, по изложени съображения. 

С жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът за заплащане на сумата от 156 466,40лв. да бъде  уважен изцяло.

Насрещната по жалбата страна-Х.И.Ч., чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез представено писмено становище от въззиваемата страна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение: 

Предявеният иск е  с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ.

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба от И.С.М. *** срещу Х.И.Ч. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 156466,40лв, представляваща левовата равностойност на 80000евро, по запис на заповед , издаден от Х.И.Ч. на 28.07.09г., с падеж 01.08.10г., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване  от несвоевременно упражняване на права по ЗЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.06.14г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че на 28.07.09г. ответникът е издал запис на заповед в негова полза за сумата от 80000 евро и с падеж 01.08.10г., който е редовен от външна страна и е собственоръчно подписан от издателя, но на падежа същият не изплатил сумата по него. Предвид изтичането на 3-годишния срок по чл.531 ТЗ на 01.08.13г. менителничният ефект бил прескрибиран. Излага се, че поради изгубване на прекият иск по него можел да иска сумата, с която ответникът се е обогатил в негова вреда по реда на чл.534, ал.1 ТЗ, като търпяната от него вреда се изразявала в това, че имуществото му не можело да се увеличи с паричната сума по ефекта, а ответникът-издател се е обогатил, понеже не е увеличил пасивите на имуществото си, тъй като от своя страна, спестил разходи за погасяване на задължението по записа на заповед, които се е задължил да изплати.

Чрез писмен отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, чрез следните съображения:

Процесният запис на заповед е нищожен поради липсата на определен съобразно ТЗ падеж. Оспорва автентичността на записа на заповед, с твърдения, че не е подписан от него. В евентуалност навежда твърдение за наличие на каузални правоотношения, във вразка с които е издаден записа на заповед, а именно:  Твърди, че записът на заповед е издаден, за да гарантира връщането на суми , които ищецът е следвало да предостави на търговското предприятие на ответника в срок и при условия - назначаване на съпругата на ищеца като магистър-фармацевт и регистрирането й като управител на аптеката в гр.Д.Чифлик, на основание сключения договор за дружество със съучастие, което задължение не било изпълнено, а договорът бил прекратен, поради което липсвало основанието за заплащането на исковата сума. Навежда и възражението, че записът на заповед е недействителен като унищожаем поради измама, тъй като ищецът и неговата съпруга са създали неверни представи в ответника за това, че съпругата на ищеца притежава квалификация магистър-фармацевт. Оспорва, и че ищецът разполага с средства в размер на 80000евро, които да инвестира, поради което и под влияние на заблуждение ответникът се е задължил по записа на заповед.

Ищецът с допълнителна искова молба оспорва направените възражения. Твърди, че сумата от 100000евро е получена по предоставен му кредит от работодателя и е съхранявал в сейф в СЖ Експресбанк-Варна, като поради дългогодишни близки лични отношения с ответника му предоставил пълномощно да оперира с парите в сейфа в случаите, когато отсъства от страната, с изрично негово знание и одобрение. Твърди, че след завръщането си в страната през юли 2009г., бил уведомен от ответника, че последният е изтеглил сумата от 80000евро от сейфа за покриване на свои лични и фирмени плащания, като за обезпечаване връщането на тази сума ответникът подписал на 28.07.09г. процесния запис на заповед и се задължил да изплаща суми в размер на 50% от печалбата на дружеството, чрез които да възстанови сумата. Твърди, че при работата си в аптеката съпругата му е изпълнявала поставените й задачи, като не е имала достъп до финансите на дружеството. Оспорва възражението за недействителност на записа на заповед поради измама.

Ответникът в допълнителен отговор на допълнителната искова молба поддържа твърденията си, изложени в първоначалния отговор и оспорва изложеното от ищеца с допълнителната искова молба. Не оспорва получаването на пълномощно за сейфа на ищеца, но твърди, че не е получавал сумата от 80000евро от ищеца, нито я вземал от сейфа му. Оспорва истинността на представения договор за кредит, като твърди, че от него не се установява сумата да е била предадена на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложения по делото запис на заповед , издаден на 28.07.09г., място на издаване гр.Варна, и с падеж – 01.08.10г., Х.И.Ч. се е задължил да заплати безусловно, без протест на И.С.М. сумата от 80000евро на падежа. Относно процесния запис на заповед съдът намира, че същия съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ и е редовен. Съдът приема, че ценната книга е автентична, понеже според заключенията по допуснатите единична и тройна съдебно-почеркови експетизи, се установява, че подписът от името на издателя , положен при издаването в оригинал на запис на заповед,  изд. на 28.07.09г., е изпълнен от Х.И.Ч., както и че изписаните под подписа от името на издателя три имена също са изпълнени от Х.И.Ч.. Относно възражението за нищожност-поради неопределеност на падежа: ценната книга е определена с падеж на определена дата – 01.08.10г., по смисъла на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, поради което възражението е неоснователно. Следва да се отбележи, че съдържащия се израз „ до 01.08.10г.” не променя падежа на заповедта, нито това съставлява последователни падежи по см. на ал.2 на чл.486 ТЗ. Това е така, понеже падежът е ясно и конкретно определен на определен ден, поради което и с изтичането му настъпва изискуемостта на задължението.  Относно  възражението за унищожаемост на ЗЗ поради измама: Съдът не намира връзка между издадения ЗЗ и дипломата на съпругата на ищеца, удостоверяваща че същата е магистър-фармацевт, още повече, че тя е започнала работа във работещата вече аптека през 2010год.-т.е. след като ЗЗ е бил издаден, поради което възражението е неоснователно.

                   Между страните по делото не е налице спор относно факта, че ищецът е имал нает сейф в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, което се установява и от представеният договор за наем на сейф от 14.10.08г. Не е спорен и факта, че в полза на ответника ищецът е издал пълномощно, прието като доказателство по делото, с което последният го е упълномощил да ползва наетия сейф.

От представените по делото писмени доказателства – договор за частен кредит от 15.10.08г. /л.68/ , гаранционно писмо и разписка /л.322-325/,  следва да се приеме за доказано предоставянето на ищеца на кредит в размер на 100000евро от дружеството Оушънстар Мениджмънт Инк, както и реалното предаване на сумата на ищеца, което се установява и от събраните по делото гласни доказателства на св.Н.Иванов според които ищецът е отнесъл дадените му в заем средства в „Сосиете Женерал Експресбанк”, където влязъл в трезора. Представено е удостоверение за извършени от ответника посещения в трезора на банката. При анализ на събраните доказателства,  съдът намира, че не са събрани безспорни доказателства, от които да се установява твърдението на ищеца за извършено от страна на ответника теглене на сумата 80000евро от открития на негово име банков сейф.  Относно извода, че ищеца не е доказал тегленето на сумата от страна на ответника, съдът на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд в тази им част, които споделя.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

Правото на ищеца като приносител на записа на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ, с който да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно обогатяване е възникнало, понеже е погасено правото му на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя. За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът-приносител на ценната книга да докаже по делото както факта на наличието на действителен менителничен ефект, така и че търпи вреда поради невъзможността да реализира менит. си имуществени права. В случая на наведено твърдение за връзка между менит. ефект и конкр. каузално правоотношение, то на изследване в производството подлежи и съществуването на това правоотношение, респективно на вземането, което записа на заповед обезпечава.

В процеса с отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, за наличие на каузални правоотношения, във връзка с които е издаден записа на заповед, а именно:  Твърди, че записът на заповед е издаден, за да гарантира връщането на суми , които ищецът е следвало да предостави на търговското предприятие на ответника в срок и при условия - назначаване на съпругата на ищеца като магистър-фармацевт и регистрирането й като управител на аптеката в гр.Д.Чифлик, на основание сключения договор за дружество със съучастие, което задължение не било изпълнено, а договорът бил прекратен, поради което липсвало основанието за заплащането на исковата сума. От изложеното следва да се направи  извод, че според ответника, процесният запис на заповед  е издаден във връзка с неосъществено каузално правоотношение-поради непредоставяне на обещаните от ответника суми, от което следва да се направи извод, че ЗЗ не е издаден да гарантира изпълнението на реално каузално правотношение.

По повод на така наведеното от ответника  казуално правоотношение, ищецът е навел следното: Твърди, че след завръщането си в страната през юли 2009г., бил уведомен от ответника, че последният е изтеглил сумата от 80000евро от сейфа за покриване на свои лични и фирмени плащания, като за обезпечаване връщането на тази сума ответникът подписал на 28.07.09г. процесния запис на заповед и се задължил да изплаща суми в размер на 50% от печалбата на дружеството, чрез които да възстанови сумата. Следователно, според ищеца, основанието за издаване на записа на заповед е да гарантира връщането на обсебените от ответника суми.

Следователно, страните са въвели различни каузални правоотношения, във връзка с издаването на записа на заповед.

Относно възражението, за недължимост на сумата, поради недоказване на каузалното правоотношение от страна на приносителя на ценната книга:

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на заповед на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.  Предвид изложеното, кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на извънменителнично т.е. каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Това е така, защото менителничната отговорност произтича от неплащането на ефектта на падежа. Записът на заповед за кредитора по ефекта за  него е едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не сочи и установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че е налице неосъществено такова-респективно, че не е налице каузално правоотношение, гарантирано с издадения запис на заповед. Според него  и според окръжния съд ищеца е следвало да изложи обстоятелствата по каузалната сделка. Съдът след анализ на представените от  ищеца доказателства, изложи съображения за недоказаност на въведеното от него каузално провотношение.  Следователно в процеса е останало недоказано наличието на каузално правоотношение между страните. Недоказването  и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед,  няма за последица погасяване на мен.ефект. Настоящият съдебен състав счита, че липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши. Това е така, защото както вече се изложи, ищецът няма задължение да доказва съществуването на каузалното отношение. Обратно, след като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. За оборване на това обстоятелство, именно в негов интерес, респективно в тежест е да докаже каузалното правоотношение, което издадения ЗЗ гарантира, както и че е изправна страна по него. Следва да се отбележи, че изложените съображения са съобразени и с т.17 на ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 38/11.09.2015год. по т.д. № 854/2012год. на ВКС, ТК-ІІ-ро отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК.  Но понеже, в процеса ответникът е навел отрицателни факти-непредоставяне на процесната сума, съдът не може да изложи съображения относно доказването на това каузално правоотношение. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът, в настоящето  производство въззивник,  е доказал възникване и съществуване на парично вземане, на основание процесния запис на заповед  в размер на 80 000евро., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на иска-10.06.2014год. до окончателното изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважни. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло. Съобразно изхода на спора, въззиваемата страна дължи на въззивника следните разноски пред двете инстанции: Пред ВОС ищецът  е представил доказателств за извършени разноски в общ размер на 10 559,70лв. / за адвокатски хонорар в размер на 4 300лв. и д.т. в размер на 6259,70лв./ На основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна  следва да заплати на въззивната страна и сумата  от  3129,33лв..-направени разноски за държавна такса за въззивното производство и 4 000лв. за адвокатски хонорар.  Общият размер на дължимите разноски, които следва да бъдат присъдени за двете инстанции е 17 689,03лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд                                                      

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 226 от 19.03.2015 г. постановено по т.д.№ 1032/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд с което съдът е: Отхвърлил предявеният от И.С.М.,  ЕГН **********, с адрес ***, срещу Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 156466,40лв / сто петдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 40ст/, представляваща левовата равностойност на 80000евро, по запис на заповед , издаден от Х.И.Ч. на 28.07.09г., с падеж 01.08.10г., с която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.06.14г. до оконч.изплащане на сумата, като неоснователен: Осъдил И.С.М.,  ЕГН **********, с адрес *** да заплати  на Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5699лв (пет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на  И.С.М.,  ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 156466,40лв / сто петдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 40ст/, представляваща левовата равностойност на 80000евро, по запис на заповед, издаден от Х.И.Ч. на 28.07.09г., с падеж 01.08.10г., с която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.06.14г. до оконч.изплащане на сумата, на основание чл.534, ал.1 ТЗ.

 ОСЪЖДА Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на  И.С.М.,  ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 17 689,03лв., разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                     2.