Р Е Ш Е Н И Е

№  243/ 31.10.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 28.09.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ  

           ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 390 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от от „Енерго Про Продажби” АД чрез процесуалния си представител адв.Б., срещу решение № 310 от 04.05.2016 г., постановено по т.д. № 10 по описа на ВОС за 2016 г., с което исковете на „Марк-2”ЕООД  срещу въззивното дружество са уважени, за: Сумата от  26 271,18лв.-заплатена на отпаднало основание цена за достъп на ел.мрежа на  въззивното дружество, за периода 30.11.2012год. до 27.12.2012год., ведно със законната лихва върху с,умата от подаване на ИМ до окончателното изплащане, и сумата 5184лв.-обезщетение за забава за заплащане на главницата за периода от 28.01.2014год. до 06.01.2016год., както и сумата 2 466,92лв.-разноски.

Излага становище  за неправилност на решението, поради постановяване на същото в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, по изложени подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете  да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения:

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители на страните.

Конституираното като трето лице-помагач на ответника-КЕВР, чрез писмено становище счита исковете за неоснователни, по изложени съображения, идентични с изразеното становище пред окръжния съд. Като краен извод, счита, решението за неправилно, като оспорва направените изводи от съда относно обраттното действие на решението на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012год. на ДКЕВР.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството пред ВОСе образувано по искове  предявени от „Марк 2” ЕООД, ЕИК 119665634, гр. София, представлявано от Никола Рикарди и Евгени Шадрин  срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Михеил Боцвадзе  и др., с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане ответникът бъде осъден да заплати сумата 26 271.29 лв., представляваща получена от ответното дружество цена за достъп от ищеца, като производител на ел.енергия от ВЕИ за периода 30.11.2012год.-27.12.2012год. г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 5 184,29 лв., за периода от 28.01.2014 г. до 06.01.2016 г., при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника поради получаване на търсената сума при отпаднало основание, евентуално при първоначална липса на основание, предвид отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

В исковата и допълнителната искова молба се излага, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез ВяЕЦ, който продава на ответното дружество произведената ел. енергия по регулирани от ДКЕВР преференциални цени, съгласно договор за изкупуване на ел. енергия № 177/30.08.2011год. Твърди, че централата е въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго –про мрежи” АД на основание договор за присъединяване №ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009г. Произведената електрическа енергия се изкупува от „Енерго-про продажби” АД съгласно договор за изкупуване на ел. енергия от възобновяем източник № 177 от 30.08.2011 г. Сочи още, че с решение № Ц-33 от 14.09.2012 година ДКЕВР определя цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, която да бъде заплащани ежемесечно. За периода 30.11.2012 г. до 27.12.2012 г. година ответникът е издал фактура № 0001101458/ 07.01.2013 г. за достъп на ищеца до мрежата на ответника на обща стойност 26 271,18 лв., която е заплатена от ищеца. Излага, че до датата на подаване на исковата молба, договор за достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на ответника не е сключван. С решение на ВАС по адм.д. № 13254/2012 г., потвърдено с решение по адм.д. № 8083/2013 г. на ВАС, 5-чл. с-в, е отменено решението на ДКЕВР за определяне на временна цена на достъп. Твърди се, че отмяната има ретроактивно действие спрямо всички, поради което задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп е отпаднало с обратна сила. Следователно, основанието за получаването от ответника на сумата от 26 271,18лв., като цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за процесния период, е отпаднало с обратна сила.

 С нотариална покана, връчена на ответника на 22.01.2014год., ищецът е изискал от отвеника възстановяване на заплатената по фактурата сума, ведно със законната лихва,  но въпреки отправената покана до ищеца, платената сума не е възстановена и до настоящия момент. Претендира заплатената  от ищеца сума по процесната фактура от 26 271,18лв. и сумата от 5 184,29лв.- обезщетеноие за забавено плащане на главницата, за периода 28.01.2014год. до 06.01.2016год. на осн.  чл. 86 ЗЗД.

С писмен отговор ответното дружество счита предявените искове за неоснователни, по изложени съображения. Излага, че фактурата е  издадена за дължима цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, основани на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Сочи, че вземането е основано на възмездни облигационни отношения по предоставяне на услугата достъп до разпределителната мрежа.

Конституираното като трето лице-помагач на ответника-КЕВР, чрез писмено становище счита исковете за неоснователни, по изложени съображения. Излага, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012год. на КЕВР не води до основание за прилагане на разпоредбите на чл.55 ЗЗД, понеже не обосновава изначална липса на основание за заплащане на услугата достъп до ел. разпределеителната мрежа.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено, че дружеството-ищец е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  ВяЕЦ „Храброво 3“, находяща се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич; с обща инсталирана мощност 4 000 КВт: Централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи” АД на основание договор за присъединяване № ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009 г.; произведената електрическа енергия се изкупува от „Енерго-про продажби” АД съгласно договор за изкупуване на енергия от възобновяем източник № 177 от 30.08.2011 г.

По делото е представена фактура, от която се установява, че същата е издадена от ответното дружество за цена за достъп за периода 30.11.2012 г. до 27.12.2012 г. /фактура № 0001101458/ 07.01.2013 г. за достъп на ищеца до мрежата на ответника-стр.26/ на обща стойност 26 271,18 лв. Не се спори по издаването на фактурата, както и че сумата е получена на основание предоставената услуга „достъп”.

С нот.покана, получена на 22.01.2014год., ищецът е поканил ответното дружество да върне процесната сума.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Не се спори, че достъп до ел.мрежа е бил осигуряван от ответното дружество  и ползван от ищеца.

Срещу осигурения до електроразпределителната мрежа достъп на централата на ищеца, за периода  от 30.11.2012 г. до 27.12.2012 година „Енерго-про мрежи” АД е начислило цена за достъп и е издало фактура № 0001101458/ 07.01.2013 г. за достъп на ищеца до мрежата на ответника на обща стойност 26 271,18 лв., заплатена своевременно от ищеца.  Спорът е единствено върху обстоятелстовото-Дължи ли се цена за достъп от страна на дружеството-ищец за произведената ел.енергия от ВяЕЦ за процесния период.

Цената на достъп е определена и  начислена от „Енерго-Про мрежи”АД въз основа на Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР.

 Относно дължимостта на цената на достъп от ищеца, като производител на ел.енергия от ВЕИ:

На основание правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г. временни  цени за достъп до преносната и електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Както се посочи, не се спори, че дружество "ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД е предоставило достъп, а ищецът - производител на ел. енергия, е ползвал този достъп до електрическата мрежа през период, за който е фактурирана от ответното дружество цена за осигурения достъп, в размер, определен с Решение Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР. С нотариална покана за доброволно изпълнение от 22.01.2014год., ищеца е поканил ответното дружество да му бъде заплатена сумата, заплатена по фактура № 0001101458/ 07.01.2013 г.

С разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Според  ал. 2 на с. разпоредба, при неизпълнение на ал.1, е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп до сключването на договор. Именно с Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР за определяне временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от ВЕИ, са определени условията за достъп чрез временните цени за достъп.

 С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание. Не са представени доказателства,  че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество, но безспорно е, че ответното дружество е предоставило на ищеца услугата достъп до електроразпределителната мрежа. 

Следователно, въпреки че страните не са били обвързани с договор за достъп, фактически страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвиден в сключен договор за достъп-т.е. реално същите са обвързани с договорно правоотношение. В подкрепа на този извод е  и издадената  фактура на ищеца от „Енерго-Про Мрежи”АД, съдържаща описание и цена на предоставената услуга –достъп до ел. преносната и ел.разпределителните мрежи като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4753/04.04.2013г. по адм.д. № 12424/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 12582/10.01.2013г. по адм.д. № 72228/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички.

След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год. е прието Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп. В същото е утвърдена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на ел.енергия от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени-0,00лв./МВч

Съдът намира, че отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. има обратно действие, поради което и за обвързаните от съдебните решения страни, какъвто е и настоящият ищец, временните цени следва да се приемат като изначално несъществуващи.

Липсата на временно определена цена за процесния период, както и последващото определяне на окончателна цена в размер на 0.00 лв./МВтч. води до извод за първична липса на основание от страна на електроразпределителното дружество при начисляването на цената за достъп в размер на 26 271,18лв. С оглед на така изложеното съдът намира, че фактурираната от „Енерго – Про Мрежи” сума за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, заплатена от дружество-ищец, е начислена без основание. Изводът, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год. има обратно действие, съдебният състав прави по следните съображения:

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 прд 1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” е постановено решение по реда на чл.290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о. В решението касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период. Идентични са и направените изводи в Решение № 155/11.01.2016год. по т.д. № 2611/2014год., в Решение № 157/11.01.2016год. по т.д. 3018/2014год. и в Решение № 100/04.08.2016год. по т.д. № 707/2015год. по описа на ВКС, постановени в производство по реда на чл.290 ГПК. В решенията касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос за действието във времето на постановеното от ВАС решение, с което е бил отменен индивидуален администратиен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР съгласно чл.13 ал.2 ЗЕ.  В решенията дадените отговори са идентични, а именно:-Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. При така дадения отговор, съставът е посочил, че задължението за ищеца за плащане на цена за достъп, възникнало с издаването на решение №Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР /съгласно чл.13 ал.7 ЗЕ/, е отпаднало с влизане в сила на 19.06.2013год. на решението по адм.д. № 1294/2012год. на ВАС, с което решението на ДКЕВР е отменено.  С отмяната на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена на достъп, тъй като за процесния период  то не е  определено по размер. С оглед на задължителния характер на постановените решения, относно дадените с тях разрешения, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с направените с тях изводи. По повод на становището на ответното дружество, че поради възмездния характер на услугата „достъп”, цена се дължи, а отмененото решение на ДКЕВР определя само нейните рамки, следва да се отбележи следното: Основанието  за начисляването на цена за достъп е отмененото решение на ДКЕВР Ц-33/14.09.2012год., с което са определени временни цени на достъп. А съобразно чл.30 от ЗЕВИ, Производителите на ел. енергия от ВИ, сключват договор с оператора на съответната мрежа, при общи условия одобрени от КЕВР.  А според чл.21 т.13 ЗЕ, КЕВР определя правилата за достъп до електропреносната мрежа, според чл.30 т.10 ЗЕ, комисията регулира цените за достъп до ел. мрежа. Следователно, цената за достъп  е изцяло административно регулирана от КЕВР, респективно, същата не подлежи на договаряне между страните / не се и установява сключен договор за достъп между странитеи с посочената цена/. С отмяната на решение Ц-33/14.09.1012год. са отменени и определените с него временни цени за достъп. Други цени за достъп за процесния период не са определяни.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната цена на мрежова услуга – достъп не е дължима.

Още повече, че с последващо решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдило, считано от същата дата, окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч. По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени за услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяна на производителите на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници.  С оглед на изложеното, начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа от ответното дружестнво е без основание, респективно, сумата по издадената фактура е заплатена от ищеца без основание,  което води и до основателност на предявените искове за връщане на сумата и за заплащане на обезщетението за забава.

Предвид изложеното, искът е доказан за претендираната сума от 26 271,18лв. и следва да бъде уважен изцяло.  С оглед на направения извод за дължимост на главницата, следва да бъде уважен и акцесорния иск за сумата от 5 184,29лв.–обезщетение за забава.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.  Разноски пред настоящата инстанция: Въззиваемата страна е представила списък за претендирани разноски за адвокатски хонорар в размер на 966лв. с ДДС, но не са представени релевантни доказателства за действително заплащане на претендираните разноски. Предвид изложеното, претенцията за разноски следва да се остави без уважение, като неоснователна.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                        

                             

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/04.05.2016 год., постановено  по т.д.№ 10/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.