Р Е Ш Е Н И Е № 229

 

гр. Варна,      25.10. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на 08.10.2019 год., в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при участието на секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 390/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – София против Решение № 194/05.03.3019 год., постановено по търговско дело № 1467/2018 год. по описа на ОС – Варна, ТО, с което страната е осъдена да заплати поотделно на М.С.И., ЕГН **********, от гр.Варна и на Н.С.И., ЕГН **********, от гр.Варна, сумата за разликата от  5 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на баба им М.И., починала при ПТП, настъпило на 14.10.2013г. около 08.00 ч., на главен път ПП 1-4, в района на землището на с.Камбурово, общ.Омуртаг, в посока София - Варна между л.а. марка „Форд Мондео" с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от К К Аи л.а. марка „Опел Вектра" с ДК № Х ХХХХ CP, управляван от Г. С И, в който е пътувала починалата, както и законната лихва върху главницата от 21.09.2015г. до окончателното им изплащане.

Осъдителното решение за сумата от 5 000 лева за всеки от ищците е влязло в законна сила и не е  предмет на обжалване.

В предявената въззивна жалба се излагат подробни доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещните страни.

Третото лице – помагач не е изразило становище по спора.

Жалбата е редовна и надлежно администрирана.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”. Приети  са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: настъпване на описаното в ИМ ПТП с участници л.а. марка „Форд Мондео" с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от К К Аи л.а. марка „Опел Вектра" с ДК № Х ХХХХ CP, управляван от Г. С И, в който е пътувала М. Х И.; факта, че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано по НОХД №78/2015г. на Търговищки окръжен съд, по което с присъда №19/03.09.2015 г. последният е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП; наличието на „Гражданска отговорност" по полица № 22112002860958 със срок на валидност от 31.12.2012 г. до 30.12.2013г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за л.а. марка „Форд Мондео" с ДК №Х ХХХХ ХХ.

Въззивната жалба обективира искане за назначаване на САТЕ, а поставените въпроси кореспондират с възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, вкл. „Дженерали застраховане“ АД.  Поставените въпроси не са необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна с оглед изричната разпоредба на чл. 53 ЗЗД и предвидената в същия текст солидарна отговорност при няколко причинители на ПТП. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК/.

Във въззивната жалба се поддържа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - М. Х И., поради липса на поставен предпазен колан. СМЕ с идентична задача е била допусната от първостепенния съд, но впоследствие заличена, поради невнесен депозит от въззивника. Последният не е поискал удължаване на срока за внасяне на определените разноски по реда на чл. 63 ГПК.  Липсват предпоставките на чл. 266 ГПК за събирането на доказателства от въззивната инстанция – страната е можела и е била длъжна да положи дължимата грижа във връзка със събирането на доказателствените средства, допуснати от съда. Бездействието на страната не може да бъде отстранено във въззивната инстанция. По делото не са установени по реда на главното и пълно доказване действия или бездействия на  увреденото лице, с които същото да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. 

Застрахователят принципно не оспорва наличието на активна материалноправна и процесуална легитимация на ищците да претендират обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на М. Х И. /тяхна баба/. Не се оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и чл. 493а, ал.4 КЗ.

Спори се на първо място по отношение размера на присъденото обезщетение с твърдения, че същото е лимитирано до предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Поддържа се, че нормативно установеният лимит намира приложение и спрямо настоящата искова претенция, предявена на 21.09.2018 год., с оглед изричната темпорална норма на § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ, с която й е придадено обратно действие.

Застраховката "ГО" е сключена с полица от 2012 г. По силата на пар. 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. /, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ (отм.); , които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в пар. 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.); - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв. Т. е. – пар. 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Или – след като предявеният иск се субсумира под нормата на чл. 226 от КЗ (отм.), нормите на сега действащия КЗ не намират приложение.

Дори и да се приеме, че разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение, настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко събитие.

Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"  при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК.

В този смисъл е и постановеното Решение № 114 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 169/2019 г.

Предявената въззивна жалба обективира и доводи за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

  Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Починалата М.И. е била на 64 год. към датата на инцидента. Към същата дата двете ищци /нейни внучки/ са били на 18 год. и 19 год. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Независимо от това, че ищците не съжителствали в общо домакинство с баба си, същите поддържали редовни контакти. Починалата отгледала двете ищци и им била „като майка“. Дори в  деня на смъртта си, отивала да ги посети във В.Търново, където учели.  Кончината на М.И. не била съобщена веднага на ищците. Новината ги разстроила много. Същите и понастоящем скърбят и посещават гробищата.

Няма спор, че освен формалната връзка на родство между ищците и починалата e била установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците са претърпели морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.  Събраните гласни доказателства еднозначно сочат, че ищците са заубили човек, който чувстват „като майка“ заради продължителните грижи и привързаност.  Така установените отношения не могат да обусловят намаляване на присъденото от ВОС обезщетение.  Същото съответства на конкретните факти и обстоятелства по делото, на изградената трайна и силна връзка, която предвид възрастта на починалата би било предвидимо да продължи за дълъг период.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. В полза на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 9, ал. 3 връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивникът трябва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Ш. сумата от 1130 лева, определена според обжалвания интерес пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/05.03.3019 год., постановено по търговско дело № 1467/2018 год. по описа на ОС – Варна, ТО.

            ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Черни връх"№51 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г Ш. ***, офис 9 Б сумата от 1130 лева, на основание чл. 38, ал.3 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ: