Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

48

гр. Варна, 25.02.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№391 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивна жалба, уточнена с молби от 11.04.2018г., 29.08.2018г. и от 24.10.2018г., на ЗАД «ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София срещу постановеното решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати сумите, както следва: на Е.Т.К. за разликата над 40 000лв. до присъдените 60 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща  лихва за забава за сумата от 20 000лв. за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.; на С.Т.Л. за разликата над 40 000лв. до присъдените 60 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща  лихва за забава за сумата от 20 000лв. за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.; на Е.С.Л. – Д за разликата над 50 000лв. до присъдените 70 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща  лихва за забава за сумата от 20 000лв. за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.; на П.М.П. за разликата над 50 000лв. до присъдените 70 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща  лихва за забава за сумата от 20 000лв. за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. При постановяването му съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, като е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. Непоставянето на предпазен колан се намира в пряка причинна връзка с получените увреждания и настъпилия летален изход, поради което присъденото обезщетение следва да бъде намалено с не по-малко от ½. Твърди се още, че решението е неправилно и по отношение на определения от съда размер на присъдените обезщетения, като не е отчел, че отношенията между ищците и починалата са характерни за едно нормално семейство и не се установяват обстоятелства, които обосновават присъждането на завишен размер на обезщетението. Присъдените размери не съответстват на начина и стандарта на живот, както и на икономическата обстановка в страната.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни П.М.П. и Е.С.Л. – Д, с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорват подадената жалба. Твърдят, че решението в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите е установено наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове и присъждане на претендираните обезщетения. По делото не се установява съпричиняване от страна на пострадалата, поради което и не е налице основание за намаляване на обезщетенията. Още повече, че конкретното поведение на пострадалото лице, с което е допринесено настъпването на увреждането следва да е несъмнено установено, а не да почива на предположение.

Излагат още, че от доказателствата по делото се установява, че интензитетът на претърпените от ищците болки и страдания от загубата на починалата е висок, предвид близките им отношения, поради което при определяне на размера на обезщетението е спазена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

По същество молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, решението да бъде потвърдено в обжалваните му части и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Е.Т.К. и С.Т.Л., редовно призовани, не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба.

По делото са постъпили и насрещни въззивни жалби, както следва: 1/ от Е.Т.К. срещу решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЗАД «ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София искове за разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над 13 927,80лв. до претендираните 18570,40лв., представляваща  лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. При постановяването му съдът не обсъдил доказателствата в цялост, поради което и определеният размер на обезщетението не е съобразен с тях.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на исковете в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски.

2/ от С.Т.Л. срещу решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗАД «ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София искове за разликата над 60 000лв. до претендираните 100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над 13 927,80лв. до претендираните 23213лв., представляваща  лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не обсъдил доказателствата в цялост, поради което и определеният размер на обезщетението не е съобразен с тях.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на исковете в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника ЗАД „БУЛ ИНС” АД, гр.София.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва насрещните въззивни жалби. По същество моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за оспорените размери. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице дотолкова, че при правилно поставен предпазен колан травматичните увреждания, довели до смъртта на лицето, не биха настъпили. Моли насрещните въззивни жалби да бъдат оставени без уважение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззивниците Е.Т.К. и С.Т.Л., чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата на насрещната страна и поддържат подадената от всеки един от тях насрещна въззивна жалба. Твърдят, че липсва съпричиняване от страна на починалото лице, което е установено от заключенията по допуснатите по делото експертизи. Твърдят, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е спазен принципът на чл.52 от ЗЗД, като решението не е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства. От доказателствата се установява, че загубата на дете и съпруг е с колосални, пагубни и деструктивни последици. По същество молят съда да отхвърли жалбата на застрахователя и потвърди решението, както и да уважи предявените от тях искове в пълен размер. Претендират и присъждане на направените по делото разноски, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемите страни П.М.П. и Е.С.Л. – Д,  оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че не е налице съвина, тъй като вещите лица по допуснатата експертиза не са посочили, че при наличие на колан смъртта на лицето не би настъпила. Напротив, същите са склонни да мислят, че смъртта отново би настъпила, но при други травматични увреждания. Твърдят, че определеното по отношение на тях обезщетение е справедливо и съответства на претърпените вреди, но същото е занижено за останалите въззивници- ищци в първоинстанционното производство. По същество молят съда да отхвърли жалбата и потвърди решението. Претендират присъждане на направените по делото разноски и правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, редовно призовано, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по предявените жалби.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ОС Търговище е образувано по предявени искове, както следва: 1/ от Е.Т.К. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София, за заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на дъщеря й Ц Д К., резултат от осъщественото ПТП на 02.07.15г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 18 570,40лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2015г. до 12.10.2017г.;

            2/ от П.М.П. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София, за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на майка му Ц Д К., резултат от осъщественото ПТП на 02.07.15г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 23 213лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2015г. до 12.10.2017г.;

3/ от Е.С.Л. - Д срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София, за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на майка й Ц Д К., резултат от осъщественото ПТП на 02.07.15г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 23 213лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2015г. до 12.10.2017г.;

4/ от С.Т.Л. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София, за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на съпругата му Ц Д К., резултат от осъщественото ПТП на 02.07.15г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 23 213лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2015г. до 12.10.2017г.;

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2015г., на кръстовище в района на гр.Попово, при управление на МПС - товарна композиция, състояща се от т.а. „Скания” с рег. № Н ХХХХВК и ремарке с peг. № ВХХХХЕС, водачът П.Д.Г. е нарушил правилата за движение по чл.21,  ал.2 от ЗДвП, като превишил максимално допустимата скорост, навлязъл в средната лента по трилентово платно за движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, вследствие на което допуснал ПТП с л.а. „Фолксваген” с per. № Т ХХХХ XT, управляван от 58 годишния К Т Н, движещ се по път без предимство. Вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие между двата автомобила и силния удар била причинена смъртта на пътуващата в л.а. „Фолксваген”, на предната дясна седалка, Ц Д К., както и на самия водач К Т Н, управлявал лекия автомобил.

Твърди се, че с влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 55/2016 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, водача на тежкотоварния автомобил-влекач „Скания” П.Д.П. с ЕГН ********** е осъден за извършено престъпление по чл.343 ал.З б „б” във връзка вр. с чл.343 ал.1 от НК, а именно неспазване на предимството от страна на управлявалия л.а. Фолксваген голф” водач К Н, превишена скорост и навлизане на товарния автомобил, управляван от П.Д.Г. в средната лента без да извършва изпреварване или заобикаляне, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Ц Д К..

Излага се, че ищците са наследници на починалата Ц Д К. - първата ищца е нейна майка, втори и трети – нейни син и дъщеря, четвъртия - нейн съпруг. Твърди се, че в резултат на произшествието и настъпилата смърт на Ц Д К. ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във внезапен шок, болка и страдание.

           Тежкотоварният автомобил „Скания” с peг. № Н ХХХХВК и ремарке е peг. № В 00 65 ЕС, с водач П.Д.Г. с ЕГН **********, е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК 121265177, със застрахователна полица № 23114002961618, сключен застрахователен договор през 2014 година, валидна до 10.12.2015г.

            Ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките за уважаването им. Оспорва изключителната вина на водача П.Д.Г. за причиняване на вредоносния резултат, като твърди, че е налице съпричиняване от водача на л.а.„Фолксваген” - К Н, който съгласно постановената присъда, въпреки добрата видимост, не е изчакал преминаването на товарния автомобил.  На основание чл.268, т.1 от КЗ посоченото обстоятелство изключва отговорността на застрахователя за вреди.

            Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, тъй като е пътувала в автомобила без предпазен колан. С липсата на колана, пострадалата сама се е поставила в опасност и е допринесла в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат.

           Оспорва наличието на неимуществени вреди – болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по реда на КЗ, като оспорва същите и по  размер. Твърди, че претенциите са завишени и противоречат на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

          Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва - размера на претендираните лихви, както и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Съдът, след съвкупна преЦ на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС - Търговище решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

            За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

            Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.      

Решението на ОС - Търговище е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и законната лихва върху тях, както следва: 1/ за ищцата Е.Т.К. за главница в размер на 40 000лв. и лихва в размер на 9 285,20лв.; 2/ за ищеца П.М.П. за главница в размер на 50 000лв. и лихва – 11 606,50лв.; 3/ за ищцата Е.С.Л. – Д за главница от 50 000лв. и лихва от 11 606,50лв. и 4/ за ищеца С.Т.Л.  за главница от 40 000лв. и лихва от 9 285,20лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.10.2017г. до окончателното им изплащане.

            Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност съгласно полица №23114002961618 в ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ валидна към датата за застрахователното събитие, за МПС т.а. „Скания” с peг. № Н ХХХХВК и ремарке е peг. № В 00 65 ЕС, поради което ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.

            Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №55/2016г. на ОС - Търговище.

От приложеното по делото удостоверение за наследници на Ц Д К. №17-2162/06.07.2017г. се установява, че ищците С.Т.Л., П.М.П. и Е.С.Л. – Д са нейни наследници по закон – съпруг и деца, а ищцата Е.Т.К. е нейна майка.

Предвид изложеното и като съобрази ППВС №4/25.05.1961г., ППВС №5/24.11.1969г. и ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС съдът намира, че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт – съпруг, деца  и възходящи. 

            Спорни пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбите твърдения относно размера на определените обезщетения, съизмерени с претърпените от ищците болки и страдания, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице – Ц Д К., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.

            За установяване наличието на съпричиняване пред ОС – Търговище е допусната комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза. От заключението по същата и обясненията на вещите лица, дадени в проведеното на 06.02.2018г. о.с.з., се установява, че при настъпване на произшествието пострадалата Ц Д е била без поставен предпазен колан. Вещите лица посочват още, че с оглед скоростите на ППС в момента на удара, посоката на ударния импулс, както и движението на автомобилите след удара, може да се направи извод, че поставянето на предпазните колани едва ли би предотвратило настъпването на смъртта на двамата пътници в л.а., тъй като ударният импулс е бил страничен, при който влиянието на предпазните колани е по-малко ефективно. Вещите лица посочват още, че когато колата се удари от лявата страна, тялото се стреми да запази своята позиция, но инерционната сила го избутва наляво и при липса на колан, то се удря в облегалката на седалката, при което настъпило счупването на ребрата. При наличие на колан, тялото се фиксира и е неподвижно само при челен- централен удар, има ли кос или страничен удар, тялото може да се мести на ляво и на дясно, макар и малко. Освен това коланът обгрижва само трупа, но главата, ръцете и краката са свободни. Счупването на ребрата е довело до разкъсване на белия дроб, вследствие на което настъпва смъртта. Счупването на ребрата би могло да настъпи и при поставен предпазен колян, тъй като движението на тялото е в посока към лявата седалка, която посока е сравнително подвижна, с оглед начина на закрепване на предпазния колан, а от своя страна самата седалка е влязла навътре в купето, вследствие на удара.

            Заключението е оспорено и пред настоящата инстанция, на основание чл.266, ал.3 от ГПК, е допусната повторна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза. От заключението по същата и обясненията дадени от вещите лица в съдебно заседание се установява, че в резултат на ПТП на 02.07.2015г., като пътник в л.а., Ц Д К. е получила тежка гръдна травма със счупване на 2-10 леви ребра по средна и дясна мишнична линия, със значително разместване на костните фрагменти, разкъсване на долния лоб на белия дроб и излив на значително количество кръв в лявата плеврална кухина, анемия на вътрешните органи, счупване на лявата ключица. Посочените травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърди предмети реализирани със значителна сила по страничната повърхност на лявата гръдна половиня, респ. в деайли от купето, поради което следва извод, че към момента на настъпване на удара, лицето е било без предпазен колан.

            Вещите лица посочват, че при правилно поставен и действащ колан според механизма на ПТП тези травматични увреждания не биха се реализирали. Не могат да посочат категорично какви травматични увреждания биха се реализирали. В съдебно заседание посочват, че дори при правилно поставен предпазен колан, с оглед механизма и интензитета на удара, биха могли да настъпят други травматични увреждания, като счупване на шиен прешлен, разкъсване на далака и излив на кръв от долната напречна част на колана, които също са несъвместими с живота.

            При този механизъм на удара – страничен, коланът не действа на сто процента, тъй като горният ремък обхваща тялото само при фронтален удар напред, горната част – снагата има възможност да се мести, тъй като сблъсъкът е страничен и е налице възможност да се сближи с точката на удара. Това не означава, че тялото е щяло да се движи свободно, тъй като е фиксирано в долната част на седалката. При такава фиксация на торса, предполагат, че счупването на ключицата би настъпило, но не и това на ребрата. Не могат да кажат с категоричност дали коланът е щял да спаси живота на пострадалото лице.

Съдът намира, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Предвид изложеното и с оглед обсъдените доказателства и установените обстоятелства - механизъм и интензитет на удара, движение на автомобилите след удара, както и факта, че при този механизъм на произшествието коланите не действат на 100 процента, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен начин поведение на пострадалата, което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат – настъпилата смърт, доколкото поставянето на колана би предотвратило възникването на част от конкретните травми, но не несъмнено и леталния изход от катастрофата.

С оглед на горното съдът намира, че направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.

            Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищците Е.Т.К., П.М.П., Е.С.Л. – Д и С.Т.Л. неимуществени вреди е свързано с преЦ на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.

            За установяне на претърпените от ищците болки и страдания по делото са разпитани свидетелите С Д С П, съпруга на П.П., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, Ц И Д, Е И И и Г З Г.

            От същите се установява, че: след смъртта на Ц К. и в момента майка й Е.К. се е променила много: преди инцидента е била жизнена и дейна, въпреки годините си, била е член на туристическото дружество и се е събирала с членовете му, излизала е навън, била е в относително добро здраве. След смъртта на дъщеря си се е затворила в къщи, страхувала се да излезе, „поболяла се“, като често се е налагало да ходи на лекар, дори до магазина излизала рядко, като не вижда нищо друго освен мъка. Двете с Ц са имали добри отношения и силна връзка, защото Ц се е грижела за родителите си, посещавала ги е, пазарувала им е и двамата с баща й са разчитали на нея, като единствено дете. След смъртта й, баща й се е сринал и много скоро е починал, а към настоящия момент майка й - Е. плаче всеки ден.

            Установява се още, че П.П. е преживял тежко загубата на майка си. Не е можел да спи след инцидента и се е наложило да приема хапчета за сън. Все още му е много трудно, защото постоянно се налага да обяснява на детето си защо я няма баба му. И двамата са имали силна връзка с нея, тъй като от раждането му, тя ги е подпомагала по всякакъв начин в отглеждането и възпитанието. Тя е била център на фамилията и ги е обединявала, помагала е както на тях, така и на родителите си.

            От показанията на свидетелите се установява, че ищцата Е. Д Л. е живеела заедно с майка си и баща си в едно домакинство, като Ц е гледала детето на Е., което било кръстено на нейното име. Били много сплотени, Ц събирала децата, водела ги на сбор, купувала им подаръци.

            Смъртта на Ц Д се отразила отрицателно и на нейния съпруг – С.Л.. Двамата били добро семейство и живеели в разбирателство. Преди ицидента той бил общителен и весел човек, ходел да кара колело, събирал се е с приятели. След смъртта й е станал затворен, необщителен, спрял да излиза и да се среща с приятели, спрял да кара и колело, започнал да се оплаква и от проблеми със здравето.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки един от ищците, както следва: момент на настъпване на смъртта, възраст /62г./ и обществено положение на пострадалата, степен на близост между пострадалата и всяко от лицата, както и съществувалите между тях близки отношения и дълбока връзка, свързани с обич, ежедневна грижа и контакт. Пострадалата е била опора, както на родителите си, като единствено дете, на което те са разчитали, така и на своето семейство – събирала ги е за празниците, полагала е  грижа за внуците си. След внезапната й смърт, в трудоспособна възраст, всички ищци са претърпели болки и страдания с висок интензитет, които са се отразили на целия им живот – майка й и съпруга й са се затворили, намалили са социалните си контакти, включително и за ежедневните си дейности, влошили са здравословното си състояние, а децата й са загубили опората и обединителя в семейството, който е сплотявал тях и техните деца. От друга страна, при определяне на обезщетението за всеки един от ищците, съдът отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП - 02.07.2015г.

При съвкупен анализ на доказателствата и конкретно посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за всеки един от ищците за претърпените от него болки и страдания от смъртта на Ц Д К. е, както следва: за Е.Т.К. в размер на 80 000лв., за П.М.П. в размер на 70 000лв., за Е.С.Л. – Д в размер на 70 000лв. и за С.Т.Л. в размер на 80 000лв.

Съдът намира, че с така определените обезщетения е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите. 

Предвид основателността на предявените искове за главница, основателни са и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното им заплащане.

Основателни са и претенциите за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на вредоносното събитие – 02.07.2015г. до датата на предявяване на исковете – 12.10.2017г., в размери, по всеки един от исковете, както следва: за Е.Т.К. в размер на 18 570,40лв., за главницата от 80 000лв.; за П.М.П. в размер на 16 249,10лв. за главница от 70 000лв., за Е.С.Л. – Д в размер на 16 249,10лв. за главница от 70 000лв. и за С.Т.Л. в размер на 18 570,40лв. за главница от 80 000лв.

Предвид частичното не съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ОС - Търговище следва да бъде отменено в частите, както следва: 1/ с която са отхвърлени предявените от Е.К.Т. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв. и за разликата над 13 927,80лв. до претендираните 18 570,40лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г. и 2/ с която са отхвърлени предявените от С.Т.Л. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв. и за разликата над 13 927,80лв. до 18570,40лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените размери.

Решението на ОС – Търговище следва да бъде потвърдено в частите, както следва: 1/ с която са отхвърлени предявените от С.Т.Л. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ искове за заплащане на разликата над 80 000лв. до претендираните 100 000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и за разликата над 18 570,40лв. до претендираните 23 213лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.; 2/ с която са уважени предявените от П.М.П. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до 70 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 4 642,60лв., за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.; 3/ с която са уважени предявените от Е.С.Л. – Д искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до 70 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 4 642,60лв., за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г.

По разноските:

Всяка от страните в производството е направила възражения за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което на страните – Е.Т.К., П.М.П. и Е.С.Л. – Д следва да се присъдят възнаграждения в минимален размер, определен по Наредба №1/2004г. Заплатеното от С.Т.Л. адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира, тъй като същото е в минималния размер по наредбата, съобразно цената на исковете в настоящото производство. 

Доколкото заплатеното от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ адвокатско възнаграждение е общо за настоящата инстанция в размер на 9 300лв. /списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, л.28-32/, съдът намира, че същото следва да бъде разделено по равно за защита по предявените спрямо всеки един от ищците искове, а именно в размер на 2 325лв. С оглед така установения размер, съдът намира, че същият не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на осъщественото представителство по исковете на С.Т.Л., тъй като е под минимално определения в Наредба №1/2004г., съобразно цената на претенциите, предмет на настоящото производство. 

Предвид изложеното, разноските, които се следват на страните са в размери за всяка една от тях, както следва:

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ следва да бъде осъдено да заплати на Е.К.Т. сумата от 2521лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, след редуцирането му по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, както и сумата от 1250лв., представляваща направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ следва да бъде осъдено да заплати на П.М.П. сумата от 1261лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, след редуцирането му по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ следва да бъде осъдено да заплати на Е.С.Л. - Д сумата от 1261лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, след редуцирането му по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ следва да бъде осъдено да заплати на С.Т.Л. сумата от 1500лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от жалбата, както и сумата от 1000лв., представляваща направените пред първата инстанция разноски адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане С.Т.Л. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ сумата от 1162,50лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата му.

На осн. чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения ответник следва да се възложи заплащането на държавна такса по уважената част от исковете в размер на 2957,10лв. /от които 1971,40лв. държавна такса за разглеждане на делото пред ОС - Търговище и 985,70лв., за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна. 

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, В ЧАСТИТЕ, с които: 1/ са отхвърлени предявените от Е.К.Т., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София, искове за заплащане на разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, както и за разликата над 13 927,80лв. до 18 570,40лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, и 2/ са отхвърлени предявените от С.Т.Л., ЕГН ********** ***, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София, искове за заплащане на разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, както и за разликата над 13 927,80лв. до 18570,40лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.К.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 20 000лв., представляваща разликата над 60 000лв. до 80 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, и сумата от 4 642,60лв., представляваща разликата над 13 927,80лв. до 18 570,40лв. - законната лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 20 000лв., представляваща разликата над 60 000лв. до 80 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, и сумата от 4 642,60лв., представляваща разликата над 13 927,80лв. до 18 570,40лв. - законната лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Т.Л., ЕГН ********** ***, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София, искове за заплащане на разликата над 80 000лв. до претендираните 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, както и за разликата над 18 570,40лв. до претендираните 23 213лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище, в частите, с които: 1/ ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София е осъдено да заплати на П.М.П., ЕГН ********** ***, разликата над 50 000лв. до 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща законната лихва върху главницата, за периода 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД и 2/ ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София е осъдено да заплати на Е.С.Л. – Д, ЕГН ********** ***, разликата над 50 000лв. до 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Ц Д К., вследствие на ПТП от 02.07.2015г., причинено от П.Д.Г., при управление на товарна композиция, състояща се от т.а „Скания“ с рег.№Н ХХХХ ВК и ремарке с рег.№В ХХХХ ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.10.2017г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 4 642,60лв., представляваща законната лихва върху главницата, за периода 02.07.2015г. до 12.10.2017г., на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

            ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА Е.К.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 2521лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1250лв., представляваща направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА П.М.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1261лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА Е.С.Л. – Д, ЕГН ********** ***, сумата от 1261лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 1500лв., представляваща заплатеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от жалбата, както и сумата от 1000лв., представляваща направените пред първата инстанция разноски адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Т.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София сумата от 1162,50лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от 2957,10лв., представляваща дължимата за произовдството държавна такса /1971,40лв. за разглеждане на делото пред ОС - Търговище и 985,70лв., за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ по уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №12/26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС Търговище в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: