Р Е Ш Е Н И Е

 

223

                              

                гр. Варна ,29.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА                     КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 393 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по повод на въззивна жалба от О К против решение № 42/18.02.2013г. по т.д. № 60/12г. на ДОС , с което е осъден въззивникът да заплати сумата от 68 037,87 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главно парично задължение за времето на забавата /05.03.2009г.-27.11.2009г./, ведно със законната лихва, начиная от 28.02.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото .

   Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост , при условията на евентуалност – за неправилност на обжалваното решение. Счита , че висящият спор вече е решен с влязло в сила решение между същите страни. Моли да се обезсили обжалваното решение. Ако въззивният съд намери за допустим искът претендира, че същият е неоснователен. Вземането е погасено по давност. Моли за отмяна и постановяване на друго решение , с което се отхвърли предявеният иск.

   Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , с която оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

   ВнАС прецени следното:

   В исковата си молба „С Г П Е С”АД, гр.София твърди , че с решение № 253/20.05.2010г. по т.д. № 1005/2009г. на ДОС ответникът О К е осъдена да заплати сумата от 767 558,40лв. – заплатена без основание , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото о окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът на АД срещу О К за заплащане на обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 441 608,76лв. за период предхождащ завеждането на иска – 27.11.2009г. Твърди, че за заплащане на горепосочената главница от 767558,40 лв. е поканил ответника на 05.03.2009г. Поради което иска осъждане на последния да му заплати сумата от 69 342 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 767 558,40лв. / недължимо платена/ за периода от поканата 05.03.2009г. до завеждане на иска по т.д. № 1005/09г. на ДОС – 27.11.2009г.

   Предявеният иск е с правно осн. чл.86 ЗЗД.

   В писмения си отговор ответникът О К оспорва допустимостта на иска. Счита , че влязлото в сила решение на ДОС по т.д. № 1005/09г. е решило със СПН висящия спор. Иска прекратяване на делото. В условията на евентуалност навежда възражения за неоснователност на иска.

   ВнАС като обсъди становищата на страните и събраните доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

   По въззивната жалба са наведени , а и с оглед чл.269, изр.1 , пр.2 ГПК въззивният съд дължи служебно произнасяне по въпроса за допустимостта на иска.

   Видно от т.д. № 1005/09г. на ДОС „С Г П Е С”АД, гр.София е подало искова молба срещу О К, в която твърди , че е цесионер по договор за цесия с цедент ЕТ „М Г К” . Последният е цедирал вземането си срещу О К за сумата от 767 558, 40лв., преведена на 23.08.2005г., без да е налице правно основание за това плащане. О К е уведомена от цедента на 05.03.2009г. за станалата цесия , а с писмо от същата дата ищецът-цесионер също е уведомил О К за заплащане на АД на недължимо дадената сума. Моли да се осъди О К да заплати главницата от 767 558, 40лв. – недължимо платена и 441 608, 76 лв. – мораторна лихва от датата на получаване без основание на главницата – 23.08.2005г. до завеждане на делото – 27.11.2009г.

   С решение № 253/20.05.2010г. по т.д. № 1005/2009г. ДОС е осъдил О К да заплати главницата от 767 558,40лв. и е отхвърлил искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 441 608,76лв.- мораторна лихва.

   Решението на ДОС е било обжалвано по в.т.д. № 501/10г. на ВнАС само в частта по иска за сумата от 767 558, 40лв. и е било потвърдено с решение № 222/16.12.2010г. на ВнАС.

   Следователно решението на ДОС в отхвърлителната част по иска с правно осн. чл.441 608,76 лв. – мораторна лихва върху главницата от 767 558,40 лв. за периода 23.08.2005г.-27.11.2009г. е влязло в сила като необжалвано, на осн. чл.296 ,т.2,пр.1 ГПК.

   Настоящата инстанция не е обвързана от мотивите на решение № 253/20.05.2010г. по т.д. № 1005/2009г. ДОС, поради които е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД. За приложението на чл.299, ал.1 ГПК от значение е дали между същите страни за същото спорно право няма вече влязло в сила съдебно решение. Предвид страните по спора по т.д. № 1005/09г. на ДОС и тези по т.д. № 60/12г. на ДОС ВнАС прави извод за наличие на пълен идентитет. По отношение предмета на двете дела също е налице тъждество. И по двете искови молби се претендира обезщетение за забава върху главница от 767558,40лв., платена недължимо, като само периодът по т.д. № 1005/09г. на ДОС е по-дълъг /23.08.2005г.-27.11.2009г./ , от този по т.д. № 60/12г. на ДОС /05.03.2009г.- 27.11.2009г./. След като периодът по втория заведен иск се включва в периода по първия , който е решен със СПН, то се налага извод за идентичност на претенциите. Още по първата искова молба се навеждат и твърдения за отправена на 05.03.2009г. покана до длъжника за плащане. Следователно няма различни факти по втората искова молба.

   На осн. чл.299, ал.1 и 2 ГПК второто заведено дело следва да се прекрати като недопустимо. Произнасянето на ДОС по недопустим иск води до недопустимост и на обжалваното решение. Следва същото да се обезсили , а производството по делото на ДОС и на ВнАС – да се прекрати.

   На въззивника се дължат разноски за двете инстанции в размер на 4010лв.

   Водим от което , съдът

 

                     Р Е Ш И :

 

 

   ОБЕЗСИЛВА решение № 42/18.02.2013г. по т.д. № 60/12г. на ДОС.

   ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 60/12г. на ДОС и по в.т.д. № 393/13г. на ВнАС.

   ОСЪЖДА „С Г П Е С”АД, гр.София, ЕИК 131560674 да заплати на О К сумата от 4010лв.- разноски пред двете инстанции .

   Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: