Р Е Ш Е Н И Е

 

262

 

Гр.Варна, 16.10.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 393 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В.-ХХ ЕООД гр.Добрич против решение № 75/23.04.2014 г. по т.д.№ 158/2013 г. по описа на ДОС, с което въззивникът е осъден да заплати на И.С.Х. *** сумата 32 400 лв., дадена на неосъществено основание - договор за покупко-продажба на амониева селитра по проформа фактура № 23/26.02.2013 г., разноски в размер на 1200 лв. и държавна такса в размер на 1296 лв.

В жалбата са изложени доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при разглеждане на делото и постановяване на решението. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, или решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне на ДОС за разглеждането му от етапа – връчване на препис от исковата молба. В откритото съдебно заседание жалбата се поддържа, като се моли делото да бъде спряно, с оглед наличие на висящо досъдебно производство във връзка със случая.

Въззиваемата страна И.С.Х. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, с присъждане на сторените за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:

В исковата молба се излага, че ищецът е земеделски производител, който водил разговори по телефона с представител на ответника по негова инициатива с цел закупуване на амониева селитра. През м.февруари 2013 г., когато препаратът бил вече необходим на ищеца за извършване на торене, страните се договорили да бъде издадена проформа-фактура, по която ищецът да извърши плащане, и да му бъде изпратена по електронната поща. Уговорили се за ден и час за товарене на стоката, като ищецът следвало да представи платежен документ относно цената. Ищецът превел цената на стоката в размер на 32 400 лв. по сметка на ответника на 27.02.2013 г., но срещата на същата дата така и не се състояла, а стоката останала неполучена. По-нататъшен контакт между страните не могъл да се осъществи. По тази причина предявява иск за връщане на посочената сума, представляваща плащане на неосъществено основание /неизпълнен договор за покупко-продажба на амониева селитра, по който ищецът е изправна страна/.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, включително като приложение към искането му по чл.64 ал.2 ГПК вр. чл.65 ал.2 ГПК за възстановяване на срока по чл.367 ГПК. Производството по чл.64 ал.2 ГПК е било прекратено като недопустимо с влязло в сила определение № 788/05.12.2013 г. по ч.т.д.№ 778/2012 г. на ВАпС, вкл. поради това, че с нея не е приложен отговорът, за което действие се иска възстановяване на срок. В проведеното първо съдебно заседание ответникът е заявил, че оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, както сключването на договора, така и факта, че сумата е постъпила по негова сметка, респ. че е получена от В.-ХХ ЕООД. Не са направени доказателствени искания по предмета на спора в първоинстанционното производство и не са оспорени представените писмени доказателства. Налице е признание, че на 27.02.2013 г. сума в размер на 32 000 лв. е предоставена от ответника на трето лице – В.Ш. „за амониева селитра”, за което се представя документ - РКО. Поддържа се, че е налице престъпление и производството следва да бъде спряно до приключване на досъдебното производство /ДП № 148/2013 г. по описа на ОД МВР Варна/.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.02.2013 г. по електронен път с подател: m.а.v._ХХ@abv.bg е изпратена проформа фактура № 23/26.02.2013 г., със следното съдържание: Купувач: ЗП И.Х., продавач: В.-ХХ ЕООД с М.О.Л. - М.К. и с посочена банкова сметка ***, наименование на стоката – Амониев нитрат – Биг Бек 0.500 т., количество – 50, единична цена в лв. – 540, стойност в лева – 27 000, ДДС - 5 400, обща стойност в лв. – 32 400. На 27.02.2013 г. с платежно нареждане за кредитен превод в полза на В.-ХХ ЕООД по банкова сметка, ***-фактурата, ищецът е наредил превод на сумата 32 400 лв. с основание „Закупуване на Амониев нитрат Биг Бек 0.500 т., 50 торби”. Видно е от банковото удостоверение, прието без възражения от ответника в съдебното заседание, в което е представено, че по сметката на ответника В.-ХХ ЕООД в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е постъпила сумата от 32 400 лв. на 27.02.2013 г., преведена от сметка на ищеца И.С.Х. на основание, идентично с отразеното в платежното нареждане.

С оглед гореизложеното, съдът прави следните правни изводи по предмета на спора:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 400 лв., получена от ответника на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба, като волеизявлението за разваляне следва да се счита отправено с исковата молба. От данните по делото се установява, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 0.500 т. амониев нитрат с цена 32 400 лв. Договорът за продажба е консенсуален, т.е. се сключва с постигането на съгласие. В случая е налице съвпадение на две насрещни волеизявления – предложението на продавача В.-ХХ ЕООД, обективирано в проформа-фактурата от 26.02.2013 год. и съдържащо всички съществени елементи на договора, и приемането му от страна на купувача И.Х., намерило израз в платежното нареждане от 27.02.2013 г., с което е заплатена и цената на стоката. По този договор ищецът е изправна страна, а ответникът – неизправна, т.к. не е изпълнил задължението си за предаване на стоката. На това основание ищецът има право да развали договора по реда на чл.87 ЗЗД и да иска връщане на дадената цена по правилата на неоснователното обогатяване, както е сторено с исковата молба.

Възраженията на ответника против основателността на иска, дори да се счетат за направени в срок, са недоказани, поради това, че не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи фактите, установени с доказателствата, представени от ищеца. Съобразно правилото на чл.370 ГПК тези процесуални права се губят, ако не се упражнят в срок. В случая размяната на исковата молба и приложенията към нея е осъществена по реда на чл.50 ал.4 ГПК, но ответникът не е получил документите от канцеларията на съда и те са останали пришити към делото. Срокът за отговор е изтекъл на 3.10.2013 г., междувременно на 28.09.2013 г. е получена и призовка за насроченото заседание ведно с определението на съда по чл.374 ГПК, въпреки това писмен отговор със съдържанието по чл.367 ГПК изобщо не е бил подаван, нито в законния срок, нито по-късно.

Видно е от исковата молба, че ответникът вероятно е действал чрез свой представител, който надлежно го е задължил, сключвайки договора за покупко-продажба. Проформа-фактурата в случая е електронен документ, представен при условията на чл.184 ал.1 изр.1 ГПК и изхожда от електронен адрес, който формално носи индивидуализаиращите белези на ответника. Надлежно оспорване на документа не е предприето. Установява се и че спорната сума е постъпила по банковата сметка на ответното дружество, с което задължението за плащането на цената по договора е било изпълнено, без предоставяне на насрещната престация. Ирелевантно за спорния предмет се явява обстоятелството, дали след постъпване на сумата по сметка на ответника тя е била изтеглена от управителя на В.-ХХ ЕООД или друго лице, действащо от името на дружеството.

Не са налице и основания за спиране на производството по делото, до приключване на висящото досъдебно производство, по причини, че последното по начало не попада в хипотезите на чл.229 ал.1 ГПК. Установява се, че ДП № 148/2013 г. е образувано на 13.06.2013 г. – преди завеждане на настоящото дело, поради което не може да се счита, че е налице основанието по чл.229 ал.1 т.5 ГПК – разкриване на престъпни обстоятелства в хода на исковото производство, от установяването на които зависи изходът по материално-правния спор, както се поддържа в писмените бележки на ответника.

С оглед горното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод със напълно сходни с настоящите мотиви, но е уважил иска на основание чл.55 ал.1 пр.ІІ ЗЗД, като е приел за реализирана хипотеза за връщане на даденото на неосъществено основание – покупко-продажба на амониева селитра по проформа фактура № 23/26.02.2013 г. Изводът относно основанието за връщане на сумата е неточен. Неосъщественото основание предполага сумата да е дадена в очакване за сключване на договор, докато в случая, както се твърди в исковата молба и се установява по делото, тя е платена при /след/ сключването на договора. Грешката в квалификацията относно вида на липсващото основание у ответника да задържа спорната сума не опорочава съществено решението, доколкото с него е извършено пълно произнасяне по фактите и обстоятелствата /вкл. и по неперфектно формулирания петитум/, заявени с исковата молба, т.е. налице е произнасяне по предявения спорен предмет. На това основание решението следва да се потвърди като правилно, но при съответно изменение на посочената в него правна квалификация.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, надлежно доказани /заплатени/ в размер на 1 400 лв. Възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в посочения по-горе размер е неоснователно. Същото не надвишава нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждения, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/23.04.2014 г. по т.д.№ 158/2013 г. по описа на ДОС, като ИЗМЕНЯ основанието за присъждане на сумата от 32 400 лв., както следва: „дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на амониева селитра по проформа фактура № 23/26.02.2013 г., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД”.

ОСЪЖДА В.-ХХ ЕООД гр.Добрич с ЕИК 200867410 да заплати на И.С.Х. *** с ЕГН ********** сумата 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: