ОПРЕДЕЛЕНИЕ

451/27.06.2019

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 27.06.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№393 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от Г.Г.К. и Д.Д.К., и двамата от гр. Попово срещу разпореждане №118/ 07.05.2019 г. на Окръжен съд Търговище по в.гр.д. №54/2019 г. за връщане на тяхна касационна жалба срещу въззивното решение по делото.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оплакването в частната жалба за направена погрешна преценка от въззивния съд относно цената на насрещния иск за прогласяване на договор за кредит за нищожен е неоснователно. Пред Районен съд Попово ответниците по главния иск, предявен от „ПИБ“ АД – гр.София, са предявили с отговора на исковата молба насрещен иск за нищожност /унищожаемост/ на договор за банков кредит /овърдрафт/ от 23.11.2006 г. без  посочена цена на иска, както и евентуален иск за нищожност на договорна ипотека по нот.акт №166/27.11.2006 г. без посочена цена на иска и осъдителен иск срещу банката за връщане на сумата 34852 лв – получена без правно основание, като са поискали да бъдат освободени от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 – ГПК. С определение от 09.03.2018 г. по гр.д. №56/2018 г. РС Попово е освободил ответниците от заплащане на такси и разноски на основание чл.83, ал.2-ГПК, прекратил е производството по иска за сумата 34852 лв поради неподсъдност на районния съд и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Търговище. Обстоятелството, че ответниците са били освободени от държавна такса не ги освобождава от задължението по чл.70, ал.1-ГПК да посочат цена на исковете си за нищожност на договора за кредит, както и на договора за ипотека. При положение че те не са сторили това и съдът не е повдигнал служебно този въпрос най-късно в първото заседание за разглеждане на делото съгласно посочената по-горе разпоредба, меродавна за цената на исковете е стойността на договора съгласно чл.69, ал.1, т.4 – ГПК, в случая - 20000 лв съгласно чл.4 от договора за кредит овърдрафт. Няма основание за включване в цената на иска едва сега на договорни лихви, каквито ответниците и ищци по насрещните искове изобщо не са твърдели с насрещната искова молба. Що се отнася до сумата 34852 лв, производството по иска относно нея е било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Търговище, така че не е част от решението на първата инстанция, респективно от решението на въззивния съд.

Доколкото на касационно обжалване подлежат решения по въззивни дела с цена на иска над 20000 лв – за търговски дела, а решението по в.гр.д. №54/2019 г. на ТОС е с цена на иска до 20000 лв, то не подлежи на касационно обжалване  на основание чл.280, ал.3-ГПК.

Ето защо разпореждането на ТОС за връщане на касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели е правилно, поради което следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.274, ал.2 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №118/ 07.05.2019 г. на Окръжен съд Търговище по в.гр.д. №54/2019 г. за връщане на касационна жалба на Г.Г.К. и Д.Д.К., и двамата от гр. Попово, срещу въззивното решение по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.