РЕШЕНИЕ

   № 291

               гр.Варна, 03.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 394 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът „Е П М” АД гр.Варна обжалва решение № 390 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 24/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд - ТО, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 725 от 09.07.2014 г., с което е осъдено да заплати на ищеца „Б” ЕООД – гр.София сумата 45 448.66 лв по частичен иск от 151 495.56 лв, представляваща заплатена цена по 14 бр. фактури за ФЕЦ Севлиево 2 за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г., съответно за сумата 28180.95 лв от обща стойност – 93936.68 лв, и по 14 бр. фактури за ФЕЦ Севлиево 3 за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г., съответно за сумата 17267.58 лв от обща стойност – 57558.88 лв, за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска – 06.01.2014 г., както и сумата от 3752.96 лв – съдебни разноски по делото, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на направените съдебни разноски. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмена защита.

Ответникът по жалбата – „Б” ЕООД гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните по предоставяне от ответника на достъп на ищеца до разпределителната мрежа, за да може да продава електроенергията си, произведена от ВЕИ. Плащанията по процесните фактури нямат за основание посоченото решение на ДКЕВР, а имат за такова сключените писмени договори между страните от 07.08.2012 г. /л.162 и л.175 от първоинстанционното дело/ за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа относно двете фотоволтаични централи на ищеца – Севлиево 2 и Севлиево 3. Същите се считат изпълнени от ответника с постъпване на произведената от ищеца електроенергия в разпределителната мрежа на ответника. Наличието на договори за достъп се потвърждава и от издадените от ответника фактури, от осчетоводяването им от ищеца и от заплащането им от последния на ответника. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на елекрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа съгласно  §1, т.15 от ДР на ЗЕ. След законосъобразно проведена процедура по присъединяване на обектите на производителя към ЕРМ, за страните е възникнало нормативно установеното задължение да уредят с писмен договор и взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата „достъп” до електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното предприятие, а в последствие и да сключат договор за изкупуване/продажба на произведената ел.енергия. Съгласно чл.84 ал.2 - ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съгласно ал.3 (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) договорите по ал. 2 са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл. 93а и чл. 94а, ал. 3.

Обстоятелството, че цената за достъп е регулируема от ДКЕВР съобразно разпоредбите на ЗЕ и административният акт с който това е сторено, е отменен, не означава, че такава не се дължи поради отпадане на основанието за това.

Настоящият съдебен състав приема, че решението на ВАС за отмяна на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР поначало няма обратно действие, а има конститутивно действие занапред. Разпоредбата на чл.177, ал.1-АПК, съгласно която отмяната има действие спрямо всички, означава само че административният акт се счита отменен спрямо всички. Решения на други състави на ВАС относно действието на решението по време не са задължителни за общите граждански съдилища, тъй като съгласно чл.302-ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Но дори и да имаше обратно действие това отменително решение на ВАС, то не би могло да преуреди с обратна сила договорните отношения между страните. Недопустимо е такова преуреждане на договорни отношения между търговци за минало време с решение на съд. Освен че договорите имат  сила на закон за тези, които са ги сключили – чл. 20а, ал.1 – ЗЗД, в случая сключването на договор за достъп е било задължително и по силата на закона. Недопустимо е поначало, преуреждане на договори с продължително или периодично изпълнение освен за в бъдеще, какъвто е процесният случай, по аналогия от разпоредбата на чл.88, ал.1 – ЗЗД, отнасяща се до хипотезата на разваляне на договори с продължително или периодично изпълнение. За минал период договорът е вече изпълнен, което е пречка за настъпване на последиците от развалянето – връщане от всяка от страните на полученото от нея по реда на чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на такива договори, като същото правило следва да важи и относно последиците от отмяна решението на ДКЕВР от ВАС, дори само хипотетично да се приеме, че решението на съда би имало обратно действие. Не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период – 11.10.2012 г. – 05.11.2013 г. той е бил изпълняван от страните и всяка от тях е извършвала престации по него. Да се признае отпадане на основанието за заплащане на цената на достъп по вече изпълнения договор предвид отмяната на акта на ДКЕВР означава, че само едната страна би получила реституция на даденото по договора за достъп, който по съществото си е договор за услуга, близък до договора за наем, а другата страна не би могла да получи престацията си,  тъй като услугата е била вече осъществена от нейна страна. Това би довело до неоснователно обогатяване на самия ползвател, а това законът не допуска, затова следва да се отрече възможността ищецът да може да иска връщане от ответника на платената за достъпа цена на отпаднало основание с иск по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД, каквато е правната квалификация на иска, приета и от първата инстанция. Независимо че административният акт, с който са били регулирани цените за достъп, е отменен, както и че предвидените с него такива са били предварително изпълняеми, правните му последици не отпадат за минало време, сякаш актът никога не е съществувал в правния мир, и връщане на цената не може да се иска, тъй като достъпът до електроразпределителната мрежа е бил предоставен от ответника за процесния период и ищецът реално е ползвал услугата, предоставянето на достъпа по легална дефиниция е срещу заплащане, а не безвъзмездно, като единичните цени за него са били двустранно съгласувани между страните с изпращане на фактурите от ответника, осчетоводяване на същите от ищеца и изплащането им от последния на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че правни доводи и съображения винаги могат да се навеждат от страните до приключване на процеса и не са ограничени от забраната за посочване на нови факти и доказателства съгласно чл.266-ГПК.

Що се отнася до Решение №Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, приложено към отговора на „Б” ЕООД - гр.София, няма направено с жалбата или в с.з. искане за неговото приемане. Въззивният съд намира, че то е и несъотносимо към спорния предмет, тъй като определените с него цени са за достъп до електропреносната мрежа за следващ период, а освен това предвижда, че цена за достъп до ЕПМ се дължи от производители на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници – слънце и вятър, на „ЕСО” ЕАД – гр.София, която те следва да заплащат чрез операторите на ЕРМ – т.II във вр.т.I от решението.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. ОС Варна е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск изцяло.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за двете инстанции, общо в размер на 5123.97 лв, като предвид основателността на възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за първата инстанция намалява същото до размера на изплатения от ищеца адвокатски хонорар - 1935 лв съгласно чл.78, ал.5-ГПК и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №390/16.04.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№24/2014 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 725/ 09.07.2014 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Б” ЕООД - гр.София срещу „Е П М” АД - гр.Варна за сумата от 45448.66 лева по частичен иск от 151495.56 лв, представляваща заплатена цена по 14 бр. фактури за ФЕЦ Севлиево 2 за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г. /съответно за сумата 28180.95 лв от обща стойност – 93936.68 лв/ и по 14 бр. фактури за ФЕЦ Севлиево 3 за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г. /съответно за сумата 17267.58 лв от обща стойност – 57558.88 лв/ за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска и направените съдебни разноски за двете инстанции, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Б” ЕООД - гр.София, ЕИК 030215845,  да заплати на „Е П М” АД - гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 5123.97 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.