Р Е Ш Е Н И Е

 

246/Варна, 01.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                           

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 0510.2016 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ВИЛИЯН ПЕТРОВ

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 394/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Г.Я.К. в качеството на синдик на «ВАРНА ТАУЪРС» ООД – в  несъстоятелност против решение № 6/11.02.2015 год., поправено с решение № 30/30.04.2015 год., постановени по т.д.№ 19/2014 год. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявения от страната против «ВАРНА ТАУЪРС» ООД – в  несъстоятелност и «БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ» АД иск с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ за прогласяване на недействителността спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на «Варна Тауърс» ООД на сключения с нот.акт № 32, том I, дело 1732, вх.рег. № 2977/21.02.2011 год.  договор за ипотека върху поземлен имот с идентификатор № 10135.3514.552 с изградения търговски център с идентификатор № 10135.3514.552.1 за обезпечаване на задължение към «Банка Пиреос България» АД по договор за кредит 1347/2997 год. и анекси към него.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна «БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ» АД. Претендира се още обезсилване на постановения първостепенен акт и прекратяване на производството поради нередовност на сезиращата искова молба.

Ответникът «ВАРНА ТАУЪРС» ООД – в  несъстоятелност не е депозирал становище при въззивното разглеждане на спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ и има за предмет обявяването на относителната недействителност на сделка за учредяването на ипотечни права.

На основание чл.114, ал.1, б. «А» ЗС предявената искова молба подлежи на вписване, тъй като спорното право има за предмет признаване недействителността на акт, подлежащ на вписване по чл. 112 ЗС. Изключения от соченото императивно правило не е предвидено. Исковата молба не е вписава при първоинстанционното разглеждане на спора.

Предявеният иск има за предмет имуществени права, поради което е оценяем. Искът е насочен към отричане на ипотечното право, а не на обезпеченото с него вземане, поради което към настоящия казус приложение следва да намери задължителната практика на ВКС, обективирана в Определение № 44/15.01.2010 год. по ч.гр.д.№ 725/2009 год. на ВКС, IV гр. о. Съобразно тълкувателните мотиви по него при искове, с които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договорна ипотека, валидността на договора относно обезпеченото вземане е извън предмета на договора за ипотека, поради което размерът на обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска. В тези случаи цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.4, пр.2 ГПК - от данъчната оценка на ипотекирания недвижим имот. Доказателства за данъчната оценка на недвижимите имоти не е представена в хода на първоинстанционното производство, а ищецът не е посочил цената на иска по смисъла на чл. 127, ал.1, т.3 ГПК в съответствие с императивните процесуални норми за определянето й.

Следва да се отбележи и че нормата на чл. 649, ал.6 ТЗ не е освобождава ищеца по отменителен иск от задължението за посочи цената на иска и релевантните доказателства за определянето й. Определянето на цената на иска е условие за последващото събиране на държавни такси, дължимо от съда с решението по съществото на спора.

 С оглед разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

С Разпореждане № 1477/15.06.2015 год. АС – Варна е оставил без движение предявената искова молба с указания за вписването й и определянето на цената на иска чрез представянето на данъчна оценка на имотите – предмет на учредени ипотечни права. Съдът е указал изрично последиците при неизпълнение.

Съобщение с указанията на съда е връчено на синдика – ищец на 20.07.2015 год. Нередовностите по исковата молба не са отстранени в срока по чл. 129, ал.2 ГПК. Страната не е депозирала искане за удължаване на срока при условията на чл. 63 ГПК ГПК, а депозираната молба за възстановяването му по чл. 64 ГПК е оставена без уважение с влязло в сила определение на въззивния съд № 742/06.11.2015 год.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че производството по предявената искова молба следва да бъде прекратено, ведно с обезсилване на постановения първоинстанционен съдебен акт. С оглед задължителните разрешения в т.3 на ТР № 3/19.07.2010 год. по тълк.дело № 3/2009 год. на ОСГК при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл.128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл.7, ал.1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 ЗС е основание за нейното връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК. Отделно – процесуалното бездействие на страната е свързано и с неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за данъчната оценка на недв. имот в срока по чл. 129, ал.2 ГПК. Късното представяне на данъчната оценка е ирелевантно по арг. от чл. 64, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6/11.02.2015 год., поправено с решение № 30/30.04.2015 год., постановени по т.д.№ 19/2014 год. по описа на ТОС

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 129, ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: