Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  244/12.11.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  осми октомври                                                      Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 394    по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София,  бул.“Г.М.Димитров“ № 1 против решение № 40/28.03.2019 на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 298/2018г. В ЧАСТТА, в която дружеството е осъдено да заплати на наследниците на ищцата Р Ж36 000лв неимуществени вреди, претърпени от нея в следствие на ПТП от 12.08.2017г., както и  3 935,41лв – разноски за лечение и 1 498,86лв – разноски по делото. Според въззивника решението  в обжалваните части е  незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в уважените от съда размери, поради което се иска от въззивния състав да отхвърли предявения от С. и К. Станеви, в качеството им на наследници на пострадалата Р Ж, иск в обжалваемата част, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение поради неговата необоснована прекомерност, която не е в съответствие с трайната съдебна практика в областта на неимуществените вреди. Изложени са подробно съображения за това, а именно – вината на застрахования в ответното дружество водач не е доказана по делото; заключението на КСМАТЕ и показанията на разпитания свидетел Великов не доказват по категоричен начин, че настъпилите при ищцата травми са в резултат на поведението на водача на застрахования автомобил. Дори и да се приеме, че е настъпил удар между ищцата и автомобила, този удар има характера на случайно събитие. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и оплакването, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение  е определен в противоречие на чл.52 от ЗЗД. Същият не е съобразен с реално претърпените от ищцата болки и страдания.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да  бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ.

          Ищцата Р К Ж, с ЕГН **********, б. жител ***, заменена в хода на процеса от наследниците си С.С.С. с ЕГН ********** *** и К.С.С. с ЕГН ********** ***, претендира от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, гр.София заплащане на сумата от 65 000 лв., частичен иск от общ размер 80 000 лв.-неимуществени вреди и за сумата от  5 355,41 лв.-имуществени вреди, претърпени от нея в  резултат на настъпило на 12.08.2017г. в гр.Добрич        ул.»Родопи» № 5А  ПТП, с участието на л.а. „Рено 5“, с ДК № ТХ ХХ ХХСХ, управляван от В Р В.

          Безспорно установено е по делото, че автомобилът има сключена застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица  BG30/116002173897 от 14.08.2017г. с ответното застрахователно дружество, както и че за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 720/2017г. по описа на Първо РПУ МВР – Добрич и  НАХД № 805/2018г. на РС Добрич, което е прекратено на на осн.чл.378 ал.4 т.3 вр.чл.24 ал.1 т.9 от НПК вр.чл.343а ал.2 от НК.

          Безспорно е още, че ищцата е претърпяла описаното в исковата молба счупване  на дясна бедрена шийка и операция за смяна на тазобедрената става, както и че увреждането е причинило затруднение на движението на долен десен крайник за около пет-шест месеца. Безспорно е  и че твърдените разходи за лечение и възстановяване -  заявка за закупуване на медицински изделия – тотална ендопротеза на стойност 2 980 лв.,талон за заплащане на потребителска такса в размер на 375 лв., фактура за закупуване на медикаменти от 21.08.2017г.за 39,54 лв., фактура от 26.08.2017г.за закупуване на превързочни материали и медикаменти  за сумата от 157,50 лв., фактура от 28.08.2017г. за сумата от 69,96лв.лекарства, фактура от 30.08.2017г.за сумата от 149,89 лв.-за матрак и фискален бон от 08.09.2017г. за медикаменти-за сумата от 105,52 лв. са направени във връзка с претърепния инцидент. Претърпените болки и страдания в резултат на травмите и лечението са доказани с показанията на свидетелката К.С.С. – дъщеря на ищцата.

Предявеният иск е и процесуално допустим, доколкото ищцата е предявила претенция към застрахователя, съгласно императивното изискване на чл.380 от КЗ. Образувана е преписка по щета № 0801-005297/2017.01. С писмо изх.№3549/13.09.2018г. ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение.

Основните спорни въпроси, пренеси и пред настоящата инстанция, се свеждат до това налице ли са всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя, респ. – на деликвента и по –конкретно има ли водачът на автомобила вина за настъпилия инцидент и налице ли е причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на ищцата; налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и какъв е неговият процент и съответно спазени ли са критериите за страведливост, разписани в нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение, както и установената в тази насока съдебна практика.

Оплакването за липсата на пътен инцидент, евентуално - за недоказана вина от страна на водача на лекия автомобил се обосновава с това, че според показанията на водача Великов преди да се качи в колата на пътното платно не е имало никой. За инцидента е разбрал по изтрополяването на металната дръжка на метлата на пострадалата, като не е усетил никакъв удар. Заключението на КСМАТЕ не давало според него категоричен отговор имало ли е съприкосновение на тялото на пострадалата с автомобила, как след като тя се е намирала зад колата посредата има следи от удар и по задната врата. Счита, че дори и да е имало удар между автомобила и пострадалата, той има характер на случайно събитие, както и че водачът не е имал техническата възможност да възприеме по-рано пострадалата,  като от мемонта в който я е забелязал, тя е попадала в опасната му зона.

Тезо оплаквания се опровергават от събраните по делото доказателства. Преди всичко настъпилият инцидент и неговия механизъм са описани в приетите  по делото и неоспорени писмени доказателства КП за ПТП с пострадали лица № 24001745 от 12.08.17г. и протокол за оглед на ПТП от същата дата.  Образуваното ДП и НАХД на РС Добрич също доказват осъществения пътен инцидент. В приетото по делото заключение на КСМАТЕ също подробно е изследван механизма на произшествието.

 Според това заключение на мястото на ПТП не е имало пътна маркировка, хоризонтална или вертикална, нито поставени пътни знаци. Непосредствено преди удара с лекия автомобил, по време на удара и след това пострадалата Ж се е намирала на левия край на платното за движение. Лекият автомобил се е намирал на разстояние от около 15 метра от пострадалата пешеходка Ж в момента, в който водачът е имал възможност за първи път да я види преди да потегли на заден ход. В.лица са кетегорични, че пострадалата е била видима за водача, ако преди да потегли назад той е погледнал  в огледалата за обратно виждане или е обърнал погледа си назад и тази видимост е била непрекъсната до момента на сблъсъка. Категорично е и заключението, че водачът е имал техническа възможност да предотврати удара, ако не е потеглил преди пострадалата да освободи платното, ако е сигнализирал за намерението си да предприеме заден ход или ако е заобиколил пешеходката. Предвид дължината на опасната зона от 2,10м той е можел да предотврати удара, ако е спрял преди съприкоснованието си с пострадалата.

          В тази насока е приетата по делото медицинска документация, както и свидетелските показания, които макар и ценени с оглед евентуалната заинтересованст от изхода на спора на свиделката, съвпадат с всички останали доказателства по делото.

          С оглед на горното съдът намира  за доказано в процеса осъществяването на твърдяното в исковата молба ПТП. Доказани са и всички еленти от ФС на отговорността на водача на автомобила по смисъла на чл.45 ЗЗД. Презумпцията за виновност на водача не е оборена. Същият е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал..2 от ЗДвП, според която при придвижване на заден ход той е бил длъжен  да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя  зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

 

          По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат :

Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др.,  за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.

          В процесния случай съпричиняването е доказано, тъй като няма спор, че пострадалата Желева се е намирала на необозначено за пешеходци място на пътното платно. Доколкото обаче тя е била непрекъснато видима за водача и доколкото той е можел да избегне инцидента, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на 10 % съпричиняване.

         

          При определяне размера на дължимото обезщетение се изхожда от принципа на справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение. Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на минималните застрахователни лимити.

С оглед на горното съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че общият размер на претендираното обезщетение следва да бъде определен  на    40 000 лв. При установени 10% съпричиняване на вредоносния резултат исковата претенция се уважава в размер на 36 000лв.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, решението в обжалваната му част се потвърждава.

          Въззиваемите С. и К. Станеви са направили искане за присъждане на разноски за втората инстанция, но не са представитили доказателства за извършването им, поради което съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/28.03.2019 на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 298/2018г.  в обжалваната му част.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :