Р Е Ш Е Н И Е  № 81

Гр.Варна, 28.03.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

                                      

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д. № 395 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД гр.София против решение № 286/25.03.2013 г. по т.д.№ 1605/2012 г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на Ц.И.В. сумата 96 000 лв., представляваща обезщетение за причинена щета от страна на банката поради неизпълнение на задължението й по сключения между страните договор за банков ипотечен кредит от 17.10.2008 г., а именно – да предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача по предварителен договор от 05.09.2008 г. – Т.В.К. в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД или лично на кредитополучателя Ц.И.В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска  - 09.05.2011 г. до окончателното й плащане; както и с което е прието за установено между страните, че не съществува основание, легитимиращо Т.В.К. да се разпорежда и получава суми от разплащателната сметка на Ц.И.В., открита в ОББ АД – № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, като банката е осъдена да заплати в полза на ВОС дължимата държавна такса по уважения осъдителен иск в размер на 3 840 лв.

Жалбата е своевременно предявена, редовна и допустима. В нея се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение. По отношение на първото оплакване се сочи, че ВОС се е произнесъл по непредявен иск, а по отношение на второто – че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. По изложените съображения се претендира обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено с произнасяне по същество, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва основателността й и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание пълномощникът на Ц.И.В. поддържа изложеното в писмения отговор.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

ОББ АД е предявила иск по реда на чл.422 ГПК, предмет на т.д.№ 523/2011 г. по описа на ВОС, за установяване на вземане, произтичащо от неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 17.10.2008 г., отпуснат за закупуване на недвижим имот, в размер на 96 000 лв., сключен с Ц.И.В.. Банката моли да бъде съдебно установено нейното вземане против ответницата в размер 95 435.53 лв. – главница, 17 588.51 лв. – договорна лихва за периода от 25.02.2009 г. до 04.08.2010 г. и 471.37 лв. – наказателна лихва за същия период, поради превръщането на кредита в предсрочно изискуем.

В отговора на исковата молба ответницата е възразила против дължимостта на сумите. Навела е доводи, че банката е нарушила договорните си задължения, както и редица нормативни документи, регламентиращи начина на разпореждане с откритата на нейно име разплащателна сметка ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ. В съответствие с чл.10 ал.4 изр.2 от Наредба № 3 на БНБ от 10.07.1992 г. за плащанията, лицата, упълномощени от титуляра да получат теглената в брой сума, се легитимират пред банката с паспорт и пълномощно за инкасиране, издадено от титуляра на сметката. По Указание № 03-2009 за съставяне на платежни документи на БНБ, „Нареждането-разписка” следва да съдържа подписите на лицата, които имат право да се разпореждат със сметката. Съгласно изискванията на ОУ на ОББ АД за платежните услуги за физически лица, при разпореждане със суми по сметката от пълномощник, той следва да се легитимира с документ за самоличност, описан в нотариално заверено пълномощно или в документа по образец на Банката, попълнен съвместно с титуляра.

Според ответницата, приложеното към исковата молба Нареждане – разписка от 28.10.2008 г. удостоверява, че Т.В.К. е получила 96 000 лв., представляващи сумата, която е следвало да получи Ц.И.В. като кредитополучател по договора за ипотечен кредит от 17.10.2008 г., т.е. трето лице, а не кредитополучателят, е получило предназначения за ответницата кредит. По този начин Банката е нанесла щета на себе си, като е лишила ответницата от ползването на предоставената сума, а вместо да търси отговорност от собствените си служители, чрез които е осъществено неправомерното поведение по договора /в нарушение на нормата на чл.63 ал.1 ЗЗД/, ангажира отговорността на кредитополучателя. Доколкото на основание чл.81 ал.1 ЗЗД неизпълнението на ответницата по договора за кредит не се дължи на нейна вина, тя не може да отговаря за заплащането на този паричен дълг. На това основание моли да бъде прието за установено, че не дължи исковата сума.

В отговора на исковата молба се съдържа и насрещен иск по чл.211 ГПК за обезщетение за вреди от договорното неизпълнение, в размер на 96 000 лв., като щетата произтича от това, че в нарушение на договорните отношения между страните, сумата, предмет на договора за кредит, е била предоставена на друго лице, т.е. банката е лишила ответницата от собствеността върху дължимите й се парични средства. Претендира се съдът да извърши прихващане между двете насрещни задължения. Моли се и по реда на чл.212 ГПК съдът да се произнесе с решението си по преюдициален въпрос, а именно да приеме за установено, че не е имало основание сумата по договора за кредит да бъде предоставена на Т.В.К..

С определение № 2840/04.07.11 г. по т.д.№ 523/2011 г. съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане насрещния иск, както и предявения инцидентен установителен иск, и е разпоредил отделянето им, в резултат на което се е стигнало до образуване на настоящото дело.

При уточненията на възраженията и насрещната искова молба са въведени сходни допълнителни обстоятелства относно неизпълнението на банката на условията по договора за кредит /кога, на кого и как е следвало да бъде предоставена кредитната сума от ОББ АД/. Тук следва да се посочи, че обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Съдът се е произнесъл по уточнената искова молба, с оглед заявените обстоятелства и петитум, видно от диспозитива на решението, като мотивите му нямат самостоятелно правно значение. Липсва и основание за обезсилване на решението, на основание чл.299 ГПК, т.к. предметът на двете заведени дела между същите страни не е идентичен. Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена досежно отделни елементи от фактическия състав на предявените искове.

Правопогасителните възражения на ответницата по т.д.№ 523/2011 г. са били надлежно приети и разгледани от съда /макар и не като такива за прихващане/, но са били счетени за неоснователни, а исковата претенция по чл.422 ГПК е била уважена. Както ВОС в решение № 1039/20.10.2011 г., така и ВАпС в решение № 228/24.07.2012 г. по в.т.д.№ 774/2011 г. се е занимавал и със законосъобразността на действията на банката при тегленето на сумата в брой от Т.В.К. по нареждане на Ц.И.В., като са съобразени конкретните уговорки между ОББ АД и ответницата, както и отношенията между нея и Т.В.К. по сключения предварителен договор за покупко-продажба, и действащите към 2008 г. правила и норми относно плащанията в брой. В съответствие с данните по делото съдилищата са приели, че усвояването на сумата по кредита е настъпило с превеждането й по сметка на кредитополучателя, а последващото разпореждане с наличните средства по нея е станало по законния ред със съгласие и по нареждане на Ц.В..

Решението на ВАпС не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 667/10.10.2013 г. по т.д.№ 1022/12 г. на ВКС, в резултат на което потвърденото решение на ВОС по т.д.№ 523/2011 г. е влязло в законна сила. Видно е, че касационната инстанция е била сезирана с материално-правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, който е идентичен с този, поставен по настоящото дело, а именно – може ли трето лице, което няма пълномощно за разпореждане от банкова сметка, ***ляр. ВКС е приел, че в случая получаването на сумата от Т.К. е извършено при спазване на нормативните изисквания, въз основа на съгласие от страна на ответницата – касатор, дадено както с нарочна декларация, приложена в първоинстанционното производство, така и с нареждане-разписка от 28.10.2008 г. от Ц.В., в което последната като титуляр на сметката е посочила Т.К. като лице, упълномощено да я получи.

В производството по чл.422 ГПК длъжникът следва да изчерпи всичките си възражения, които биха могли да доведат до отхвърляне на установителния иск против него. В конкретния казус ответницата е спазила горното правило, но и допълнително е „облякла” възраженията си във вид на насрещна осъдителна искова претенция за вреди, неприета за съвместно разглеждане с главния иск. Уважаването на насрещната искова молба би довело до погасяване на вземането по договора за кредит чрез извършване на прихващане до размера на по-малкото признато насрещно задължение. Същевременно влязлото в сила решение по реда на чл.422 ГПК е създало сила на пресъдено нещо относно изправността на Банката в отношенията кредитор-длъжник по същия този договор. Предвид това, спорът за неизпълнението на кредитора на задълженията му по договора за кредит като основание за търсене на договорната му отговорност за вреди не може да бъде пререшаван. С решението по т.д.№ 523/2011 г. на ВОС е прието, че банката реално е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 96 000 лв., което е и една от предпоставките за връщането му, респективно - за уважаване на иска.

Що се отнася до неправомерността на действията на банката във връзка с тегленето на суми от разплащателната сметка на ответницата, доколкото това са отношения извън кредитното такова, съдът намира следното:

Предвид данните по делото се установява, че при предаване на сумата от 96 000 лв. в брой на Т.К. банката не е нарушила регламентацията относно платежния процес, както и собствените си Общи условия за сметки на физически лица. Неоспорено е обстоятелството, въведено от ответника, че плащането на горната сума в полза на посоченото лице е извършено в присъствието на титуляра на сметката. Не е спорен и фактът, че Ц.В. е подписала нареждането – разписка от 28.10.2008 г., т.е. е наредила сумата да бъде предадена в брой на Т.К., подписала е и съответната декларация относно произхода на изтеглените средства, включена в същия документ, а Т.К. е подписала платежния документ в качеството си на упълномощено лице от В., получило наредената сума. Видно е, че упълномощаването като едностранна сделка се съдържа във формата на нареждането – разписка и в този случай не е необходимо отделно нотариално заверено пълномощно, с което пълномощникът би се легитимирал пред банката при отсъствие на упълномощителя. Документът изхожда от титуляра на сметката и от него е видно, че именно той е извършил разпореждане за получаване на сумата в брой от третото лице, т.е. липсва разпореждане, извършено от пълномощник. По какви мотиви е било направено същото от страна на В. в случая е ирелевантно. В качеството си на собственик на паричните средства, тя притежава пълната разпоредителна власт с тях, включително да промени намерението си относно начина и времето за изпълнение задължението, поето към третото лице – Т.К. по предварителния договор за покупко-продажба, и в тези отношения банката не може да се намесва.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че липсва виновно неизпълнение на задължения на банката във връзка с договора за кредит, както и на такива с нормативен и договорен характер за последващото плащане в брой на сумата по него на третото лице. Налице е основание за извършване на плащането, а именно – нареждане от титуляра на сметката.

По тези съображения предявените искове се преценяват като неоснователни и подлежат на отхвърляне, след отмяна на постановеното в обратен смисъл първоинстанционно решение. С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноските, представляващи внесената по жалбата държавна такса, в полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата 1 945 лв., на основание чл.78 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 286/25.03.2013 г. по т.д.№ 1605/2012 г. на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц.И.В. *** против ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД гр.София за заплащане на сумата 96 000 лв., представляваща обезщетение за причинена щета от страна на банката поради неизпълнение на задължението й по сключения между страните договор за банков ипотечен кредит от 17.10.2008 г., а именно – да предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача по предварителен договор от 05.09.2008 г. – Т.В.К. в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД или лично на Ц.И.В. в качеството й на кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска  - 09.05.2011 г. до окончателното й плащане; както и за приемане за установено по реда на чл.212 ГПК, че не съществува основание, легитимиращо Т.В.К. да се разпорежда и получава суми от разплащателната сметка на Ц.И.В., открита в ОББ АД – № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ.

ОСЪЖДА Ц.И.В. *** да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД гр.София с ЕИК 000694959 сумата 1 945 лв., представляваща сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: