РЕШЕНИЕ

   № 93

               гр.Варна, 13.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.04.2016 г. в  състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН  

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ    

                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 395  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът Б.Н.С. *** обжалва решение № 3/26.02.2015 г., постановено по т.д.№ 42/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград, с което е осъден да заплати солидарно с „Лудогорие” ООД - гр.Разград на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД - гр.София сумата 68 330.59 евро, от които 65 242 евро - главница, 1441.09 евро - изискуема редовна лихва за периода от 16.12.2013 г. до 21.04.2014 г. и 1647.50 евро - изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 04.06.2014 г. по договор за банков кредит № 58214/22.07.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 01/14.12.2009 г., анекс № 02/10.03.2010 г., анекс № 03/26.03.2010 г., анекс № 04/19.08.2011 и анекс № 05/30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 26.08.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ, както и за солидарно заплащане на банката на сумата 7768.32 лв – съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С влязло в сила определение № 90/03.02.2016 г. въззивният съд е прекратил производството по жалбата на въззивника „Лудогорие” ООД - гр. Разград, предвид което решението спрямо него е влязло в сила.

Ответникът по жалбата „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр. София, моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно,  ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269-ГПК по въпроси относно правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Оплакването в жалбата за неправилно заличени от съда поставени от ответника задачи към ССЕ поради невнасяне на депозит за вещото лице е неоснователно. Съобщението с приложен доклад по делото и с произнасяне по доказателствата на л.129 от делото е редовно връчено на ответника на адреса, който е съобщил по делото и на който му е било връчено веднъж съобщение /на л.72 чрез съдружника му в „Лудогорие” ООД – гр.Разград - Недялко Н./***. Търсен е бил на него три пъти – на 11.12.14 г., 15.12.14 г. и 22.12.14 г., като след извършена проверка от връчителя се е установило по сведение на сина му /и негов съдружник в „Лудогорие” ООД – гр.Разград/ - Недялко Богданов Н., че лицето живее на друг адрес в с.Побит камък. Същевременно синът е отказал да получи съобщението. При това положение, след като е установено категорично, че лицето отсъства не само временно, но постоянно от адреса, не се налага да бъде продължавано търсенето му на същия повече от един месец, за да се приложи презумпцията по чл.41, ал.2 – ГПК. Още повече, след като всички съобщения до страната на този адрес са били получавани в последствие, в т.ч. и по въззивното производство, от сина му – съдружник Недялко Н. и никога от самия Б.Н., което потвърждава извода за постоянно отсъствие на последния от адреса. ОС Разград не е допуснал съществено процесуално нарушение като е заличил допуснатите по искане на ответника задачи към ССЕ поради невнасяне от страната на определения й депозит за вещо лице, за който е била редовно уведомена.

Отделно от това, тези задачи са били неотносими към предмета на спора и заличаването им от съда не е довело до постановяване на решение при непълнота на доказателствата. След като договорът за кредит между страните е неколкократно преструктуриран и разсрочван с анекси към него, в които изрично са били уточнявани по размер задълженията на ответника, няма никакво значение при какъв лихвен процент са били изчислявани месечните вноски, същият бил ли е променян, колко пъти, въз основа на какви решения на УС на банката, бил ли е уведомяван съдлъжника за измененията на лихвения процент. Анексите имат характер на споразумения в тази си част и същите не могат да бъдат ревизирани. Щом страните са постигнали съгласие какво се дължи окончателно по договора за кредит, в т.ч. с разбивка за редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва, просрочена наказателна лихва върху просрочена главница, въпрос относно начина, по който са изчислени съгласуваните суми, не може да бъде повдиган, нито със заключение на вещо лице може да се установява въз основа на какви параметри е била постигната договореността между страните. Споразуменията по анексите към договора представляват частни документи, които важат срещу издателя си, в случая – ответника, за съдържащите се в тях неизгодни факти. С тези анекси въззивникът, за да охрани интереса си, е могъл да договори по-конкретно как се формира стойността на банковия ресурс, ползван като база за определяне на лихвите по кредита съгласно чл.1.6 и 1.7 от договора за кредит, което не е сторил. Установено от заключението на ССЕ въззивникът е могъл да ползва предоставената от банката услуга „Онлайн банкиране” и всякаква друга информация по кредита съгласно Общите условия на „Райфайзен онлайн” услугата. Ето защо, оплакването за едностранно променяне на лихвения процент от кредитодателя – ищец е неоснователно.

В анекси №1, 3, 4 и 5 към договора за кредит изрично е договорено по какъв начин ще бъдат погасявани вземанията, с посочване на гратисния период, размера и периода на дължимите равни месечни вноски, размера и периода на изравнителната вноска, като в тази им част анексите имат характер на погасителен план за времето на действие на съответния анекс. Ето защо, оплакването в жалбата за неизготвен от банката нов погасителен план за дължимите вноски по анексите е неоснователно.

Оплакването за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит съгласно ЗЗП е неоснователно. Кредитът не е потребителски, а е отпуснат на кредитополучател юридическо лице – „Лудогорие” ООД - гр.Разград за инвестиционна дейност. Съдлъжникът, макар физическо лице, не се явява потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, тъй като се е съзадължил по търговска сделка и не може да се ползва от защитата по този закон, в т.ч. да иска прогласяването на клаузи от договора за кредит за неравноправни.

Оплакването за несъобщаване на ответника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита  съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/2014 г. от 18.06.2014 г. е неоснователно, доколкото това изисване се отнася до ползването от кредитора на облекчения ред на заповедното производство. В случая ищецът е преминал от установителен иск по чл.422, ал.1 – ГПК към осъдителен иск за вземанията си срещу ответника, което е допустимо, така че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита може да се установи и в процеса. В случая  предвид данните по заключението на ССЕ се установява, че такава с оглед чл.10 от договора за кредит от 22.07.2008 г., чл.30 от Общите условия на банката за предоставяне на микрокредити /безусловно приети от съдлъжника съгласно чл.5 от договора за кредит/ и чл. 10 от анекс №4/19.08.2011 г. към последния е настъпила предвид необслужване на задълженията по кредита в продължение на 60 дни към 22.04.2014 г., когато е осчетоводена предсрочната изискуемост в счетоводството на ищеца въз основа на върнатите обратни разписки от съобщенията до кредитополучателя и съдлъжника. Въпреки че при осъдителен иск уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита в случай на неизпълнение на кое да е от задълженията по анекс №5 /чл.10 от същия анекс/ има действие спрямо ответниците, следва да се посочи за пълнота на изложението, че въззивникът е бил и редовно уведомен за обявената предсрочна изискуемост с изпращане на писмото на банката от 31.03.14 г. чрез куриерска поща и достигане на посочения негов адрес в договора за кредит, независимо от неявяването му да потърси пратката от куриера „Стар пост”, предвид уговорката по чл.9 от договора за кредит, че достигналите до адреса на страната уведомления, доставени лично, чрез изпращане по пощата, по факс или с телеграма, се считат за получени от нея.

Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи срещу съдлъжника – въззивник. ОС Разград е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението в обжалваната му осъдителна част срещу последния следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в поискания със списъка по чл.80 - ГПК минимален размер – 4000 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3/26.02.2015 г., постановено по т.д .№ 42/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград в осъдителната му част спрямо ответника Б.Н.С. ***.

В осъдителната му част спрямо ответника „Лудогорие” ООД - гр. Разград решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр.София, ЕИК 831558413, сумата 4000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.