РЕШЕНИЕ

   № 249

               гр.Варна, 27.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 395  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Агрихол-Консулт“ ЕООД - гр.Разлог, ЕИК 118041653, срещу решение № 49/05.06.2017 г. на Окръжен съд Силистра постановено по т.д. № 92/2015 г., с което е отхвърлен искът му срещу В.М.В. ***, ЕГН **********, по частична претенция за сумата 160 000 лв, представляваща част от  цяла сума 251 226.83 лв - обезщетение за причинени вреди на дружеството от управленски деликт за периода: 13.03.2007 г. - 23.07.2008 г. – невлагане на закупени строителни материали и липсващо оборудване по 200 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /25.05.2015 г./ до окончателното изплащане на сумата, и дружеството е осъдено за разноски в размер на 6796 лева. Моли за отмяна решението и за уважаване на иска изцяло, ведно с присъждане на направените разноски за двете инстанции и на лихви върху тях. В изпълнение на дадени от въззивния съд указания въззивникът – ищец е представил нова справка по чл.366-ГПК с посочване на претендираните части по всяка от фактурите – предмет на предявения като частичен иск. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото и на лихви върху тях.

Въззиваемата страна В.М.В. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата е относно приложената от първоинстанционния съд погасителна давност за вземането – предмет на иска, в резултат на което искът е отхвърлен като погасен по давност.

Оплакването е неоснователно. При търсене на отговорност за управленски деликт деецът е известен, в случая – бившият управител, и не може да се поддържа, че приложение има разпоредбата на чл.114, ал.3 – ЗЗД, съгласно която за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Тази разпоредба се отнася за случаи на непозволено увреждане, при които деликвентът е неизвестен, и е неприложима за случаи на управленски деликт. Съгласно чл.115, б.“д“-ЗЗД за вземания за обезщетение на юридически лица срещу техни управители, давност не тече /спира да тече/, докато последните са на служба. Давността започва да тече веднага след прекратяване на управлението, т.е. от момента на освобождаване на управителя от управленските му функции. Това в случая е станало с решение на общото събрание на съдружниците на „Агрихол-консулт“ ООД от 10.05.2010 г., с което са освободени от длъжност управителите В.М.В. и Добри Чанков Белев. Събранието не е взело същевременно и решение за освобождаване от отговорност на същите като управители. От това следва, че може да бъде търсена имуществената им отговорност за вреди, причинени на дружеството, по реда на чл.145-ТЗ. Давността е петгодишна съгласно чл.110-ЗЗД и започва да тече от датата на решението за освобождаване на ответницата като управител – 10.05.2010 г. В случая решението на едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец да търси отговорността на ответницата за вреди, причинени на дружеството, е взето с протоколно решение от 20.05.2015 г., а самият иск за това е заведен в ОС Силистра на 25.05.2015 г. И към двете дати погасителната давност за вземането за вреди спрямо ответницата е изтекла. Без значение за давността е кога решението за освобождаване на бившата управителка е вписано в търговския регистър по партидата на дружеството, в случая – на 25.05.2010 г. Това вписване има само оповестително действие спрямо третите лица. В отношенията между дружеството и бившата му управителка меродавна е датата на самото решение на ОСС, с което тя е освободена като управител. Смъртта на един от следващите управители Ив.Бахчеванов не спира и не прекъсва давността съгласно чл.115 и чл.116 – ЗЗД. Тя не е настъпила и в края на изтичане на давностния срок за търсене отговорност на ответницата, като пречката е отпаднала още към 01.08.2013 г., така че този факт не е станал причина за пропускането на срока.

  Поради изтичане на давността за вземането към датата на предявяване на иска същият е погасен по давност и следва да се отхвърли на това основание, и без да се обсъждат другите твърдения и възражения на страните.

За изчерпателност следва да се посочи, че директното счетоводно изписване на закупените материали на разход е възможно при незабавно влагане на същите в производството и без съхраняване в склад. По-важното е дали то е подкрепено с разходно-оправдателни документи, липсата на каквито не е твърдяна и не е доказана от ищеца. Само обстоятелството, че на гърба на част от фактурите е било записано Грънчарово, не означава автоматично, че материалите са били предназначени и насочени към частен строеж на ответницата в същото село. В с.Грънчарово е съществувал и друг обект на ищцовото дружество – портал със стая за охраната  /караулно/, който е бил ремонтиран и оборудван по време на управлението на ответницата, установено от свидетелските показания. Липсата на закупено оборудване пък може да се установи, само след като бъде извършена пълна инвентаризация на водещото се счетоводно и налично имущество в дружеството, което не е сторено.  От свидетелските показания се установява, че целият трети етаж на административната сграда на дружеството е бил преустроен, ремонтиран и оборудван. През периода 2007-2008 г. са били построени и оборудвани още стая за домакина, стая за отдих на работниците в производствения корпус, с баня, съблекалня и трапезария, както и ремонт на басейн за противопожарна защита. Трудът на наетите майстори е заплащан по договори с РКО. При това положение причинените от ответницата вреди на дружеството по време на управлението й са недоказани и искът е неоснователен и на това основание.

Съгласно чл.86, ал.1 – ЗЗД при просрочие /неизпълнение/ се олихвява паричното задължение – главницата, а не и разноските. Че лихвите се дължат върху просрочената главница, а не и върху разноските, се извлича и от разпоредбата на чл.76, ал.2 – ЗЗД. Така че искането в жалбата за присъждане на законна лихва върху направените разноски е лишено от правно основание.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Ответникът по жалбата не доказва направени съдебни разноски, предвид което такива за въззивната инстанция не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/05.06.2017 г. на Окръжен съд Силистра, по т.д.№ 92/2015 г., с което е отхвърлен искът на „Агрихол-Консулт“ ЕООД - гр.Разлог, ЕИК 118041653, срещу В.М.В. ***, ЕГН **********, по частична претенция за сумата 160 000 лв, съобразно справката по чл.366-ГПК на л.21- л.25 от въззивното дело, представляваща част от цяла сума 251 226.83 лв-обезщетение за причинени вреди на дружеството от управленски деликт за периода: 13.03.2007 г. - 23.07.2008 г. – невлагане на закупени строителни материали и липсващо оборудване по 200 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и дружеството е осъдено за разноски в размер на 6796 лв.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.