Р Е Ш Е Н И Е

 

243

                              

                гр. Варна 07.08.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 396 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на въззивна жалба от  „УП Б 6” ЕООД против решение № 187/01.03.2013г. по т.д. № 210/12г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Е П М” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 104518621 за сумата 94 229 евро, предявен като частичен от целия в размер на 199 239 евро, претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор № ДУА-242 от 08.10.2007-3078/10.10.2007-ВГ-08.09.2008 за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, изразяващо се в неправомерно ограничаване на производството на електроенергия от присъединената ВяЕЦ за периода от 05.01.2010г. до 29.11.2011г.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение досежно крайния извод на първоинстанционния съд за невъзможност да бъде ангажирана отговорността на ответника за неизпълнение на договорно задължение. Доказва се , че между страните са налице договорни отношения по присъединяване. Ответникът не е изпълнил задължението си преди присъединяване на ищеца да проучи капацитета на ел.мрежа. Не се доказва ограничаването на производството на ищеца да е в резултат на изпълнение на разпореждания на трето за спора лице – «ЕСО»ЕАД, напротив налице са собствени и самостоятелни волеизявления на ответника по ограничаване на мощността, които са били незаконосъобразни.Необоснован е изводът за липса на преки и непосредствени вреди за ищеца. Необсъдени от ВОС са останали възражения на ищеца касаещи нарушението на реда за налагане на ограничения; липсата на предпоставки по чл.73 ЗЕ; липса на писмени диспечерски разпореждания или при наличие на такива липса на съответствие между тях и закона; нарушаване на принципа на равнопоставеност между производителите при допуснатите от ответника ограничения на ищеца. Оспорва се заключението по СТЕ доколкото вещите лица са използвали създаден за нуждите на процеса документ от насрещната страна , който не е подписан. Което и опорочава крайния извод за съответствие на спиранията ,посочени от ищеца , и дадените разпореждания по диспечерски дневник и тези на «ЕСО»ЕАД. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което изцяло се уважи предявеният иск.

    Въззиваемата страна „Е П М” АД оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържа основното си възражение , че договорът за присъединяване е изпълнен в неговата цялост. Доколкото има ограничения в производството на ищеца те са в резултат на задължителни указания на «ЕСО»ЕАД.

    ВнАС прецени следното:

В исковата молба се твърди , че между страните на 08.09.2008г. е сключен договор № ДУА-242 от 08.10.2007-3078/10.10.2007-ВГ-08.09.2008 за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ответното дружество е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическа централа, собственост на производителя– ищцовото дружество, а производителят се задължава да заплати цена за присъединяването. Сочи че собствената му електрическа централа представлява вятърна електрическа централа с обща мощност 3 000 kW, находяща се в ПИ 35746.21.82 по плана за земеразделяне на с.Камен бряг, изградена и въведена в експлоатация. Същата от 30.09.2009г. е поставена под напрежение /свързана е към мрежата/. Излага че е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор, като е заплатил цената за присъединяване и е изпълнил определените съгласно чл.2 ал.1 от договора технически изисквания, като е изградил кабелен електропровод и измервателно устройство – индиректен трифазен статичен електромер. Твърди в исковата молба, че ответникът „Е.ОН Б Мрежи” АД системно не изпълнява задълженията си по договора, като системно разпорежда неправомерно ограничаване на производството на електрическа енергия от присъединената ВяЕЦ, без предварително уведомяване на производителя, от което той търпи вреди. Ограничаването на производството на електроенергия от присъединената към мрежата ВяЕЦ е извършвано от диспечер на ответника чрез телефонно обаждане до служител на ищеца, отговарящ за функционирането на централата, по всяко на денонощието, като не се сочи времето за престой. Сочи, че претърпените от него вреди представляват пропуснати ползи – нереализиран приход от продажба на произведена от него електрическа енергия, тъй като за времето когато по разпореждане на ответника е ограничено производството на електрическа енергия, ищецът е лишен от възможността да произведе и продаде енергията, гарантирано със сключения между него и „Е.ОН Б Продажби” АД договор. Твърди че не са налице условията на чл.73 от ЗЕ за ограничаване на производството на електрическа енергия, като излага че тази норма е конкретно проявление на института на случайното събитие и непреодолимата сила. Твърди, че неизпълнението на задължението на ответника, не може да бъде по причина действия на трето лице .

 Ответникът “Е П М” АД оспорва предявените срещу него искове. Излага , че е изправна страна по договора, като изпълнил задължението си да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на ищеца. Възразява, че по договора между страните няма поето от него задължение да осигури пренос на електрическа енергия. Твърди , че ищецът смесва договорните отношения между страните с правилата за управление на електроенергийната система. Възразява, че към процесния период договорът за присъединяване е бил прекратен на основание чл.59 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителни мрежи, а именно с представянето на документ за въвеждане в експлоатация на електрическата централа, издаден при условията и по реда на ЗУТ. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че от негова страна са налице диспечерски разпореждания за ограничаване на производството на електрическа енергия от страна на ищеца – производител. Твърди, че за процесния период дежурният диспечерски персонал на ответника е предавал разпорежданията на Териториално диспечерско управление „Изток” на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД на посочения от едноличния собственик на капитала оправомощен представител. Последните са насочени към намаляване на инсталираните мощности със зададените от системния оператор мегавати, и е технически осъществимо като се намали производствената мощност на отделните централи, без да се изключва никоя от тях. Твърди че на основание чл.109 ал.2 от ЗЕ разпорежданията на оператора на електроенергийната система са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към електропреносната мрежа. Възразява, че ищецът е бил неизправна страна на задълженията си на производител: не е изготвил и предоставил почасови графици за производства на ежедневна база, което води до невъзможност произведената от него електрическа енергия да бъде планирана при управлението на електрическата енергийна система, както и до невъзможност да бъде предупреден предварително от ЕСО и/или диспечерите на ответника в случаи на необходимост от ограничения. Оспорва и размера на претенцията, като твърди, че ищецът претендира брутният приход от продажба, без да отчете необходимите за това разходи, които не е извършил, както и задължението си да заплаща надбавки за реактивна енергия съгласно чл.7 от Наредбата за регулиране на цените та електрическата енергия на базата на произведената и потребената електроенергия. Възразява и че не са налице условията на договора за изкупуване на електрическа енергия тъй като не е налице сертификат за произход на тази енергия. На последно място оспорва и изчислението на нереализирания доход на база на най-високата цена съгласно ценови решения на ДКЕВР за съответния период. В условия на евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца за сумата 101 866.97лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2010г. до 31.12.2011г.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните , че въззивникът се  легитимира като собственик на малка вятърна електроцентрала, с обща мощност 3 000 kW, находяща се в ПИ 35746.21.82 по плана за земеразделяне на с.Камен бряг, построена въз основа на издадено разрешение за строеж и въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ -05-1009/26.08.2009г. от ДНСК. Безспорен и фактът на сключен между страните договор № ДУА-242 от 08.10.2007-3078/10.10.2007-ВГ-08.09.2008 за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ответникът е поел задължение да присъедини изградената от ищеца ВяЕЦ към собствената си електроразпределителна мрежа. Не се спори, че ищецът е изпълнил всички технически изисквания, поставени в договора към съоръжението, уредени са отношенията във връзка с цената за присъединяване, и със заповед № 2492 от 29.09.2009г. ВяЕЦ е поставена под напрежение, считано от 30.09.2009г.

От изслушаното пред ВОС заключение по СТЕ се установява следното:

ВяЕЦ на ищеца с мощност 3 Мвтч  е присъединена към преносната мрежа на ответника при изпълнение на всички заложени технически изисквания за това присъединяване. Установяват се периоди на спиране на работата на централата, които се потвърждават от техническите записи при ищеца и ответника. Между тях има разминаване / в дати и времетраене/, но не и в отбелязаните причини – « ограничаване на мощността по искане на диспечер» , като за «Е.ОН Б Мрежи» АД / сега «Енерго-Про Мрежи» АД / това е диспечер от ТДУ, а при ищеца – диспечер на Е.ОН. Видно от техническите записи при ответника за същите периоди на спиране на ищеца са ограничавани и други енергийни обекти , присъединени в преносната мрежа на ответника. Ограничаването е с цел недопускане претоварването на електропроводите на пръстена, в т.ч. и на територията ,на която се намира мрежата на ответника. Следва да се има предвид , че пропусквателната способност за пренасяне на ел.енергия от разпределителната мрежа от 20kV /управлявана от ответника/ към линията от 110 kV в описания участък е достатъчна , за да поеме изцяло произведената ел.енергия. Недостатъчна е пропусквателната способност на линия 110 kV в участъка Зл.Пясъци- Албена-Балчик – Каварна- Шабла, която не се управлява от ответника , а от „ЕСО”ЕАД.  Ограниченията, разпоредени от дежурния персонал на ЕСО са за глобални ограничения на мрежата и не касаят конкретния производител. Периодите на така разпоредените ограничения съвпадат с твърдените от ищеца периоди на спиране на производството на централата. Диспечерът на ответника разбива общата изискуема мощност по отделните изводи и се разпорежда за съответните ограничения на диспечерите на ВаЕЦ на ищеца. Последните вземат решението кои точно генератори на централата да изключат ,за да се постигне изискуемото ограничение.

Изводите на експертното заключение се потвърждават от писмо изх. № 1081/23.03.2010г. на «ЕСО»ЕАД до ответника ,което съдържа разпореждане за пропорционално ограничаване производството от ВяЕЦ до 60 MW сумарно за генерацията от 20 кV към 110 kV и от оперативно разпореждане от юни 2011г. Като фактически сложилите се отношения и начин на комуникация между отделните управленски нива на електропреносната мрежа / 110 кV, 20 кV и на вятърния парк/ се установява от свидетелските показания на свидетелите Добрин Желязков Друмев и Димитър Борисов Терзиев. И двамата безпротиворечиво установяват , че са служители на „Глобал Уинд Паурс Б” и са инженери по поддръжка и експлоатация на вятърния парк, част от който е и процесната ВяЕЦ. В това си качество са получавали нарежданията от диспечерите на Е.ОН и фактически са спирали производството на електроенергия от ветрогенераторите. Технически ВяЕЦ на „УП Б 6” ЕООД, заедно с други две турбини изнася електроенергия по извод ЗОТ /сега „Вихър”/. Свидетелите сочат, че са получавали различни разпореждания – да ограничат мощността на целия ветрогенераторен парк общо с определено количество или да ограничат мощността на конкретен извод. Решението за ограничаване на конкретна турбина винаги е било на диспечерите на вятърния парк. Посочено е от свидетелите, че не съществува техническа възможност за ограничаване на мощността на отделна турбина или на група турбини, а единствената възможност е била турбините да бъдат спирани изцяло.

Предвид така установеното от фактическа страна , ВОС прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на процесния договор. Съобразно заключението на вещите лица основното задължение на ответника по него за присъединяване на централата на ищеца към собствената разпределителна мрежа е изцяло изпълнено. Съгласно действащата към този момент - 30.09.2009г., нормативна уредба / чл.14,ал.3 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и чл.54,ал.4 от Наредба 06/06.09.2004г./ присъединяването на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници към ел.мрежа е задължително. На ответника не е предоставено право на преценка при изпълнение на специфичните изисквания от ищеца. Това приоритетно присъединяване на ВяЕЦ към ел.мрежа и преференциалните изкупни цени / определени от ДКЕВР/ търпи ограничения и те са строго регламентирани с оглед изисквания за гарантиране непрекъснатост на снабдяването на потребителите с ел.енергия и предпазване на оборудването на производителите от възобновяеми енергийни източници от повреди – в отделните хипотези на чл.73 ал.1 от ЗЕ. Управлението на преносната електрическа мрежа на «НЕК»ЕАД е възложено на електроенергийния системен оператор. На осн. чл.109, ал.1 от ЗЕ «ЕСО» ЕАД е длъжен да осигури сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. В тази връзка на осн. чл.118 , ал.2 ЗЕ «ЕСО»ЕАД може да откаже достъп, в случай ,че предоставянето на достъп би довело до нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите или до влошаване условията за снабдяване на другите потребители или ползватели. Като на осн. чл.109 , ал.2 ЗЕ разпорежданията на оператора на електроенергийната система са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа.

В процесния период безспорно се установява , че наложените ограничения са в резултат на разпореждания на оператор на ТДУ – Изток към «ЕСО»ЕАД. По силата на тяхната нормативна задължителност те са изпълнени от оператор на ответника. Именно поради изключващи отговорността на ответника обстоятелства по чл.81 , ал.1 ЗЗД изрично чл.74,ал.2 от ЗЕ предвижда , че при евентуално настъпили щети в резултат на ограничителен режим енергийното предприятие не дължи изплащане на обезщетение за тях.

Следва да се отбележи , че изискването за сключване на договор за достъп с производителите на ел.енергия от възобновяеми източници е въведено с чл.30 ЗЕВИ / ДВ бр.35/11г. – 03.05.2011г./. Такъв от ищеца не е сключван, а и Общите услови са одобрени от ДКЕВР в момент , следващ процесния период.

Горното налага цялостен извод за изключване отговорността на ответника за обезщетяване претърпените от ищеца вреди в резултат на временни ограничения в производството на собствената му ВяЕЦ.

Обжалваното решение като валидно , допустимо и правилно следва да се потвърди . В полза на въззиваемата страна се дължат разноски съобразно доказателствата в пълен размер, доколкото същите са били действително извършени и необходими за защитата по делото с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 187/01.03.2013г. по т.д. № 210/12г. на ВОС.

ОСЪЖДА „УП Б 6” ЕООД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, площад „Позитано” 2, ет.5, ЕИК 200310517 да заплати на „Е П М” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 104518621 сумата 14 888лв. , представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: