Р Е Ш Е Н И Е

172

гр.Варна, 12.07.2018 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                     

като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.д.№ 396 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.717з, ал.3 ТЗ.

Образувано по жалба от  «Топлофикация – Шумен» ЕАД в несъстоятелност – гр.Шумен против Постановление № 10/10.04.2018 год., постановено по т.д.№ 586/2011 год. по описа на ОС – Шумен, с което са възложени на И.И.А. *** движими вещи от масата на несъстоятелността на «Топлофикация – Шумен» ЕАД по позиции от №1 до №64.

По делото е постъпил отговор от синдика на дружеството, с който счита жалбата за неоснователна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл.613а, ал.3 ТЗ вр. чл.436, ал.1 ГПК, предвид което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е акт на съда по несъстоятелност, постановен при условията на чл. 717з, ал.1 ТЗ, след проведена продажба по реда на чл.717а и следв. ТЗ. Обжалваното разпоредително действие е част от същинското осребряване на масата на несъстоятелността на длъжника – «Топлофикация – Шумен» ЕАД в несъстоятелност.

По принцип длъжникът може да обжалва издаденото постановление за възлагане само на две основания – ако наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно – чл.717г-ТЗ и ако имуществото не е било възложено по най-високата предложена цена – чл.717в-ТЗ, като в жалбата не е релевирано нито едно от тях.

Жалбоподателят навежда друго оплакване, като излага, че дружеството – длъжник притежава лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия. Съобразно изричната и императивна разпоредба на чл. 53, ал.1 ЗЕ разпореждането с незавършени обекти на строителството или с имущество, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършва само в тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност. Продажбата на движими вещи „на парче“ противоречи на сочената забранителна разпоредба.

Нормата на чл. 53, ал.1 ЗЕ намира приложение единствено в случаите, когато имуществото – предмет на разпореждане служи за „осъществяване на дейността по лицензията“. В обхвата на нормата не се включва имущество, което няма специализиран характер и не е създадено или придобито с единствената цел да обслужва производството на енергия. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 ТЗ подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване. Законодателят е създал специален режим за разпоредителни сделки само по отношение на имуществото със специално предназначение, а не за целия петримониум на производителя. 

Процесните движими вещи нямат специализирано, а универсално предназначение. Същите могат да се използват, независимо от предмета на дейност на търговеца. Производственият процес по създаване на топлинна енегрия би могъл да се осъществи и без посочените движими вещи. Следователно – същите са предмет на свободна разпоредителна сделка, тъй като не попадат в обхвата на чл. 53, ал.1 ЗЕ. 

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.

Предвид изложеното съставът на АС – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от  «Топлофикация – Шумен» ЕАД в несъстоятелност–гр.Шумен против Постановление № 10/10.04.2018 год., постановено по т.д.№ 586/2011 год. по описа на ОС – Шумен.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.