Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

210/гр. Варна,    09.10.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№397/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр.София срещу решение №259/27.03.2019 г. по т.д.1030/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Г.И.Ц., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 03.08.2012 г., около 22.00 ч., на главен път I-9, Бургас – Варна, на около 400-500 м. след разклона за „Мелницата“, по вина на В Н В, ЕГН **********, водач на л.а. „Мерцедес Спринтер“, ДК № В ХХХХ КТ, за горницата над 50 000 лева до размера от 90 000 лева, на основание чл.226 от КЗ (отм.).

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещната страна Г.И.Ц. *** е подала  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.    Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                             Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.              Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                        От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  Ц., в резултат на произшествието е получила съчетана черепно-мозъчна травма с шийна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата в лява челна област, мозъчно сътресение, както и фрактура с дислокация на дъгата, латералната маса и основата на денса на втори шиен прешлен в ляво. Фрактурата е обусловила извършването на тежка оперативна интервенция за поставяне на титанова фиксация на шията, като в продължение на една година след фиксацията, въззиваемата е носела обездвижваща яка, а вече повече от 6 години след произшествието, поставената фиксация не е отстранена. Според вещото лице, поставената окципитоспинодезата ограничава движението на главата и шията в значителна степен и предизвиква значително житейско неудобство, което евентуално може да бъде избегнато като фиксацията при сваляне на фиксацията, отново с тежка за пациента операция, но дори движенията шията и главата да бъдат възстановени, ще останат болките във врата от нарушените анатомични пропорции в краниоцервикалната връзка.

От показанията на свидетеля М Ц, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след инцидента и претърпяната оперативна интервенция, въззиваемата дълго време е била неработоспособна, като независмо от изминалото време и към момента продължава да изпитва силни болки, поради което приема болкоуспокояващи, трудно движи главата си наляво и надясно, вратът е подут, постоянно й изтръпват ръцете, гърлото й е стеснено, не може да преглъща и да отваря устата си, което е довело до проблеми с храненето и приема на лекарства. От получената черепна травма се е променнил и външния вид на въззиваемата, като е останал белег около 4-5 см., а цялото й чело се е вдлъбнало.

Не са отшумели и психическите травми, станала е много изнервена, най-вече от постоянните болки в главата и невъзможността да се грижи пълноценно за децата си.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе предвид продължителното лечение на въззиваемата, време през което не е можела сама да полага грижи за себе си, а е разчитала на помощта на близки и гледачка. От характера на травмите, извършената операция и на практика неприключилото напълно лечение, съпроводено с постоянни болки и неудобства в ежедневието, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитала Г. Ц. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Дълго продължилото и неприключило възстановяване, поставената титанова фиксация на шията, ограничаваща движението на главата, наличието на остатъчен белег и хлътване на челната кост сочат, че претърпения инцидент се е отразил в значителна степен върху неимуществената сфера на въззиваемата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.    

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3200 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Възнаграждението видно от договора за правна помощ е уговорено за защита срещу въззивната жалба, по която с оглед обжалваемия интерес, минималното възнаграждение е в размер на 1730 лева. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а заплатено адвокатско възнаграждение, надвишава почти два пъти минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, поради което съдът намира същото за прекомерно и следва да бъде намалено на 2200 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №259/27.03.2019 г. по т.д.1030/2017 г.  по описа на ВОС, в обжалваната част, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр.София е осъдено да заплати на Г.И.Ц., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 03.08.2012 г., около 22.00 ч., на главен път I-9, Бургас – Варна, на около 400-500 м. след разклона за „Мелницата“, по вина на В Н В, ЕГН **********, водач на л.а. „Мерцедес Спринтер“, ДК № В ХХХХ КТ, за горницата над 50 000 лева до размера от 90 000 лева, на основание чл.226 от КЗ (отм.).

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д Д и Ж Д ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: