О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер474/11.07.2014                              , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  М* Н*

                                                                           А*Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

в.ч.т.дело № 398  по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по  чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от С.П.Х. против определение № 702/18.02.2014 год., постановено по т.д.№ 162/2013 год. по описа на ВОС, с което е отказано освобождаването на страната от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 977, 22 лева, при условията на чл. 83, ал.2 ГПК.

В предявената частна жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че страната е едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Е* – Р” ЕООД не разколебава горния извод. Ищецът не получава доходи от дружеството, вкл. такива от дивиденти, трудово или гражданско възнаграждение.  Дружеството не е извършвало търговска дейност, респ. не е реализирало финансов резултат, подлежащ на облагане. Дружеството е служебно пререгистрирано, а върху дружествения дял на едноличния собственик е наложен запор от „Б* П* Б*” АД.

Частният жалбоподател признава наличието на вземания към трети лица, но поддържа, че удовлетворяването им е бъдещо несигурно събитие.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

         Действително, жалбоподателят и съпругата му са пенсионери с деклариран общ месечен доход от пенсии в размер на 619, 90 лева.  Притежават жилищна сграда на 4 етажа в чертите на град Варна, която е ипотекирана. Здравословното състояние на страната е влошено.

ВОС, след извършена служебна справка в ТР е установил, че молителят е едноличен собственик в „Е* – Р” ЕООД, вкл. притежава ликвидни и изискуеми вземания срещу физически лица, за които е инвокирал индивидуални принудителни изпълнения. Притежаването на дружествени дялове, вкл. наличието на вземания в значителен размер е факт, който молителят не е упоменал в депозираната декларация по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК.

Същевременно, ВАС констатира, че съпругата на молителя П* И. Х* е едноличен собственик на „П* 2007” ЕООД, ЕИК  ******* – дружество, което съобразно публикуваните ГФО развива активна търговска дейност.

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски  в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и  всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса.  Имущественото състояние на лицето обхваща всички активи, вкл. дружествени дялове и вземания, вкл. и тези на членовете на неговото семейство, вкл. и съпруга.

         Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на ищеца за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за претендираното освобождаване. Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби лица /Определение № 409 от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2010 г., III г. о., ГК/. В посочената категория частния жалбоподател не попада.

         Така мотивиран, съставът на АС – Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 702/18.02.2014 год., постановено по т.д.№ 162/2013 год. по описа на ВОС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: