Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

228/гр. Варна, 13.10.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№398/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София срещу решение № 137/22.02.2016 г., постановено по т.д. № 938/2015 г. по описа на ОС – Варна, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на И.С.И. ***, сумата от 2556.54 лв., представляваща заплатен месечен наем в размер на по 290 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 15.05.2015 г. и 236,54 лв. за периода от 16.05.2015 г. до 09.06.2015 г. по договор за съхранение на МПС от 15.09.2014 г., на основание чл. 79, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необосновани изводи.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от И.И., който я оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Постъпила е и частна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София срещу определение 1027/28.03.2016 г., постановено по т.д. № 938/2015 г. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер, поради прекомерност.                                                                                                          

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско +” по отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, с ДК № В 1801 НК, обективиран в полица № 440114031022588 със срок на действие 18.06.2014 год. - 17.06.2015 год., както и че в срока на действие на договора е настъпила пълна загуба на автомобила, в резултат на застрахователно събитие пожар, възникнал по време на движение, представляващ покрит риск по смисъла на договора.

 Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.203, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.193, ал.2 от КЗ (отм.) и противоречието му със събраните по делото доказателства, в частта относно сумата от 2556.54 лв., претендирана като  платен наем за периода от 15.09.2014 г. - 09.06.2015 г. по договор за съхранение на застрахованото МПС. Поддържа се, че присъдената сума от една страна надвишава застрахователната сума по договора, а от друга страна, представлява изключен риск, съобразно общи условия към договора, подписани от застрахования. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от действащия към момента на сключването му закон - чл.183, ал.1 от КЗ (отм.) и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл.186, ал.1 от КЗ (отм.), и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка.

Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като в тази насока те са ограничени единствено от разпоредбата на чл.211 от КЗ (отм.).

В т. 8.5., раздел I от представените като доказателство Общи условия на автомобилната застраховка „Каско +“ е предвидено, че застрахователят не покрива щети, когато са в резултата на вреди, изразяващи се в лишаване от възможност за ползване на МПС, обезценка, пропуснати ползи, загуба на доход ши печалба, други косвени вреди и неустойки.

Видно от съдържанието на застрахователния договор, общите условия са били предадени на застрахования при сключването му, като той е заявил писмено, че ги приема, поради което същите по смисъла на чл.186, ал.1 от КЗ (отм.), са неразделна част от договора и са задължителни за страните.

Доколкото претендираните от въззиваемия косвени вреди, произтичащи от заплатената от него наемна цена за съхранение на автомобила след настъпване на застрахователното събитие, по силата на задължителните за страните общи условия представляват изключен по договора риск, претенцията им за заплащане се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

 С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 2556.54 лв., представляваща заплатен месечен наем в размер на по 290 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 15.05.2015 г. и 236,54 лв. за периода от 16.05.2015 г. до 09.06.2015 г. по договор за съхранение на МПС от 15.09.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта с която е осъден да заплати разноски по компенсация, за горницата над 5600 лева до 6051.30 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът за заплащане на обезщетение за съхранение на автомобила, в размер на 2556.54 лева, следва да бъде отхвърлен.

Предвид цената на предявените искове 45 595.37 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1897.86 лева, поради което заплатеното в първоинстанционното производство възнаграждение от страна на ищеца, в размер на 3600 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно, поради което съдът намира, че частната жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София срещу определение 1027/28.03.2016 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на И.С.И., чрез намаляване на адвокатското възнаграждение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и доколкото, и двете страни във въззивното производство са претендирали адвокатско възнаграждение само за защитата по въззивната жалба, на въззивното дружество се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 408 лева, както и разноски за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 51.13 лева, които следва да бъдат заплатени от въззиваемия.

Въззиваемият, не е ангажирал доказателства за извършени разноски за защита по частната жалба, поради което, такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 137/22.02.2016 г., постановено по т.д. № 938/2015 г. по описа на ОС – Варна, в частта с която „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София е осъдено да заплати на И.С.И. ***, сумата от 2556.54 лв., представляваща заплатен месечен наем в размер на по 290 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 15.05.2015 г. и 236,54 лв. за периода от 16.05.2015 г. до 09.06.2015 г. по договор за съхранение на МПС от 15.09.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта с която „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София е осъдено да заплати на И.С.И. ***, разноски в първоинстанционното производство, за горницата над 5600 лева до присъдения размер от 6051.30 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.И., с ЕГН ********** *** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3, иск за заплащане на сумата от 2556.54 лв., претендирана като обезщетение за щети по договор за застраховка „Каско +” по отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, с ДК № В 1801 НК, обективиран в полица № 440114031022588, в размер на заплатен месечен наем в размер на по 290 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 15.05.2015 г. и 236,54 лв. за периода от 16.05.2015 г. до 09.06.2015 г. по договор за съхранение на МПС от 15.09.2014 г., като неоснователен.

 ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3, сумата от 459.13 (четиристотин петдесет и девет лева и 13 ст.), представляваща направените във въззивното производство разноски по въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3 против определение  1027/28.03.2016 г., постановено по т.д. № 938/2015 г. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер, поради прекомерност.                                                                  

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :