ОПРЕДЕЛЕНИЕ№449

 

Гр.Варна, …25.07.2017

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юли през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                          

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 399 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК, образувано по частна жалба на „Меггле България“ ЕООД със седалище гр.Шумен срещу определение № 160 от 14.06.2017г. по търг.дело № 10/17г. по описа на Шуменски ОС, с което е прекратено производството по делото пред Шуменски окръжен съд и е изпратено по подсъдност на Добрички окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Твърди че не е спорно че възражението за местна подсъдност е направено своевременно и че всички ответници имат седалище, съответно постоянен адрес в седалището на Окръжен съд Добрич. Твърди, че между страните по делото е сключен писмен договор № 40 от 20.09.2010г., подновен с договор № 48 от 06.11.2012г., в който страните са уговорили местна подсъдност за разрешаване на спорове, възникнали в изпълнение на договора. Твърди че уговорката е задължителна и за наследниците на починала страна по договора. Моли съда да отмени обжалваното определение.

От насрещните страни по жалбата в срока по чл.267 от ГПК отговор е депозирала само Г* Г* С* от гр.Добрич, която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 10/17г. по описа на ШОС е образувано по предявени от „Мегле България“ ЕООД със седалище гр.Шумен искове срещу „Добруджанско Еко Мляко“ ООД със седалище гр.Добрич, „Био“ ООД със седалище с.Паскалево, област Добрич, Д*В* Д* от с.Пленимир, област Добрич, Т* С* Т* от с.Българево, област Добрич, Е* К*Т* от с.Кардам, област Добрич, Р* Н* Т* от с.Сенокос, област Добрич, М* П* П* от с.Котленци, област Добрич, Н* Ц* Д* от с.Гурково, област Добрич, Г* Г* С* и А* С* С*,  и двете от с.Житен, област Добрич. В исковата молба ищецът се позовава на разпоредбата на т.7.4 от договор за покупко – продажба на сурово краве мляко № 48 от 06.11.2012г., в която е уговорена местна подсъдност пред съответния родово подсъден съд в гр.Шумен.

От всеки от ответниците с отговора на исковата молба е направено възражение за неподсъдност на спора пред Окръжен съд гр.Шумен с оглед тяхното седалище, респективно постоянен адрес, съобразно които на основание чл.105 от ГПК искът е подсъден на Окръжен съд гр.Добрич. С обжалваното определение първоинстнационният съд е уважил направеното възражение за неподсъдност на спора пред ШОС, като е приел, че за двама от ответниците – наследниците на страната по договора Г* Ю* С*, договорната подсъдност няма действие, тъй като липсва тяхното съгласие за промяна на местната подсъдност.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:

Като доказателство по делото е представен договор № 48 от 06.11.2012г. за покупко – продажба на сурово краве мляко, сключен между ищеца и ответника „Добруджанско Еко Мляко“, по силата но което е поето задължение за продажба на сурово прясно мляко и между ищеца и останалите ответници, по силата който останалите ответници са се задължили да отговорят в качеството на поръчители за задълженията на продавача. В чл.7.4 от договора страните са се задължили всички спорове между тях във връзка с договора да се отнасят за решаване пред Шуменски районен или Шуменски окръжен съд.

Страна по договора за поръчителство е Г* Ю* С*, наследодател на ответниците Г* Г* С* и А* С*С*.

Спорът между страните е за връщане на авансово платени суми по договора, обезщетение за забава и неустойка по договора от 06.11.2012г.

С оглед на така установеното, въззвният съд намира че в договора от 06.11.2012г. в чл.7.4, страните по договора са уговорили подсъдност на спорове във връзка с договора, различна от законно предвидената. Доколкото уговорката за договорна подсъдност произтича от договора, тя е задължителна между страните по договора, като обвързва и техните правоприемници. Налице са изискванията на чл.117 ал.2 от ГПК – договорът е в писмена форма, отнася се до имуществен спор, който е определен във връзка с изпълнението на конкретен договор за който е уговорена подсъдността, уговорен е конкретен местно компетентен съд.

Предвид на това и на основание чл.117 от ГПК местно компетентен да се произнесе по спора е Шуменски окръжен съд. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 160 от 14.06.2017г. на Шуменски ОС по търг.дело № 10/17г. и

ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: