Р Е Ш Е Н И Е

 

60/гр.Варна, 21.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 28.02.2018 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

При секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 4/2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И.В.С. против Решение № 501/19.07.2017 год., постановено по т.д.№ 277/2016 год. в частта, в която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Соф.Ам.Лизинг” ООД,  ЕИК 201778530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М. Димитров“, бл. 6, представлявано от управителя Т З, чрез адв. Г.М. - САК, срещу И.В.С., ЕГН ********** ***, че ответникът И.В.С., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на Соф.Ам.Лизинг” ООД, ЕИК 201778530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М. Димитров“, бл. 6 сума в размер на 15 528.97 евро, на основание - запис на заповед от 27.12.2012 год. с падеж – 21.12.2014 год. за сума в общ размер от 58 004 евро, за която вземания е издадена Заповед № 3420/09.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6615/2015 год. по описа на ВРС, XXIV с-в, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК

По делото е постъпила и въззивна жалба от Соф.Ам.Лизинг” ООД против отхвърлителната част на съдебния акт за сумата от 15 528, 97 евро.

Основателността на предявените въззивни жалби се оспорва в писмен отговор на съответните насрещни страни.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е с правно основание чл. 422 ГПК и има за предмет дължимостта на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на ценна книга срещу ответника – физическо лице в качеството на издател.

Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 422 ГПК вр. чл. 414 ГПК и е процесуално допустим. 

С решението си по съществото на спора, ВОС е приел, че процесният запис на заповед от 27.12.2012 год. съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и обективира валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника. Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 т.4 ТЗ падеж – на определен ден  21.12.2014 год., който към датата на сезирането на съда е изтекъл.

След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът е приел, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение единствено по отношение изпълнението на задълженията на ответника по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г. Видно от представеното по делото споразумение за отказ от договора /л.116/, към датата на подписването му лизингополучателят – ответник признава наличието на неизплатено задължение за просрочени лизингови вноски, допълнителни разходи, неустойки и др. по този договор в размер на 30 371.94 лева, което задължение по размер е съответно и на заключението по ССЕ в тази част или 15 528.97 евро.

В съответствие с изложеното, първостепенният съд е уважил предявения иск до размер на 15 528, 97 евро, респ. е отхвърлил претенцията за разликата до пълния предявен размер от 58 004 евро.

Пред въззивната инстанция се оспорва действителността на поетото менителнично задължение единствено при твърдения, че издаденият запис противоречи на императивните разпоредби на ЗОПБ /така въззивна жалба на  И.В.С./. Посочената от страната абревиатура съответства на Закон за ограничаване плащанията в брой. Последният въвежда императивни ограничения  по отношение на фактически действия – плащания, но не и по отношение на правни действия, в това число и едностранни сделки.

С оглед на изложеното, въззивната инстанция приема, че процесният запис е действителен и произвежда обвързващо издателя правно действие.

По наведените относителни възражения:

 Страните не спорят, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 71266/27.12.2012 год. Спори се на първо място по обхвата на обезпечения каузален дълг като според процесуалната позиция на ищеца същият обхваща и вземанията, породени от договори за финансов лизинг № 68095/26.03. 2012 год. и № 77650/16.10.2013 год.

Не се спори по делото, че страните са субекти на множество облигационни връзки, съдържащи съществените елементи на договори за финансов лизинг както следва: 

-договор № 68095/26.03.2012 год. за автомобил марка BMV с обща лизингова стойност 102 795 лева или 52 558, 24 евро;

-договор № 71266/27.12.2012 год. за автомобил марка  MERCEDES с обща лизингова стойност 124 955 лева или 63 888, 47 евро;

 - договор № 79650/16.10.2013 год. за автомобил марка AUDI с обща лизингова стойност 134 886 лева или 68 996, 11 евро;

Сключените договори не обективират воля на страните за обезпечаване на възникналия каузален дълг с издаването на абстрактна ценна книга. При това положение, връзката на издадения запис и конкретното вътрешно правоотношение е фактически въпрос, който подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Аргументи за наличието на обезпечителна връзка са датата на издаване на ценната книга, нейната стойност и падеж. Обезпечителната връзка може да бъде допустимо установявана и с гласни доказателства. Допустимостта на свидетелските показания не е ограничена от разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК – предмет на доказателствено установяване в случая не е наличието на договор, а обусловеността между вътрешното и абстрактното правоотношение.

Процесната ценна книга е издадена на дата, съвпадаща с датата на сключване на договор № 71266/27.12.2012 год. Абстрактният дълг съвпада приблизително с дължимите месечни лизингови вноски по погасителен план в чл.8, ал.1 от договора.  Падежът на дълга съвпада приблизително с изтичането на двегодишния период по погасителния план. Обезпечителната функция на издадения запис спрямо договор   № 71266/27.12.2012 год. не се оспорва от страните.

По делото  не е доказана твърдяната от кредитора обезпечителна връзка на записа с останалите договори за финансов лизинг. Налице е разминаване в датата на възникване, в размера  и в падежа на изпълнение на дълга по валутното и абстрактното правоотношение.  Обезпечителната връзка не се установява и от показанията на св. М.Кънинска. Свидетелката е категорична, че ефектът е издаден във връзка с договора от 27.12.2012 год. Свидетелката не сочи обезпечителна връзка с предходния договор за финансов лизинг от 26.03.2012 год., нито със задължения, вече породени от същия.  Уточнява, че на 16.10.2013 год. бил сключен нов договор, по който лизингополучателят бил дружество без кредитна история. На посоченото основание, лизингодателят не поискал издаването на нов запис на заповед, а преценил, че ще се ползва от този, издаден от И. В. като съдлъжник. Показанията в коментираната част не установяват по реда на главното и пълно доказаване двустранното намерение на страните да обезпечат чрез вече издадения запис и бъдещите задължения по правоотношението от 26.03.2012 год. Показанията касаят правните намерения на едната страна, но не и двустранното съгласие на субектите за разширение в обезпечителния обхват на вече издадения запис на заповед.

  При съвкупната преценка на гореизложеното съдът намира, че  обезпечителната функция на записа на заповед се разпрострира само върху задължения, възникнали по договора за финансов лизинг от 27.12.2012 год. Процесният запис на заповед е издаден в изпълнение на конкретен договор и обезпечава изпълнението на задълженията по същия.  С оглед на изложеното, съдът приема, че релевантно значение за дължимостта на сумите по ефекта има единствено изпълнението на договор от  27.12.2012 год.

По делото е представено споразумение от 16.10.2013 год., обективиращо двустранното съгласие на страните за прекратяване на договорната връзка. Прекратяването на договорната връзка обаче не дерогира дължимостта на уговорените лизингови вноски и др., обезщетения за забава и  разходи до датата на прекратяването. Лизинговите вноски съставляват възнаграждение за ползването на вещта по чл.342, ал.1 ТЗ вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и се дължат на самостоятелно правно основание. Дължимостта на уговорените лизингови вноски важи и в случаите на последващо  прекратяване или разваляне на облигационната връзка,  които имат действие само за в бъдеще по арг. от чл. 88, ал.1 ЗЗД.

Сключеното споразумение има установително значение  за размера на лизинговия дълг до датата на прекратяване без да променя същия по предмет, основание и страни. Същото има правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните по заварено правоотношение прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Поради изложеното, споразумението не притежава присъщите на обективната новация по чл. 107 ЗЗД правни белези и няма погасителен ефект по отношение на породените от договора за лизинг вземания/задължения. По изложените съображения, разпоредбата на чл. 107, изр.2 ЗЗД досежно дадените обезпечения е неприложим. Вън от гореизложеното, въвеждането на каузална причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника - издател, при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо, правопогасяващо, правоизключващо за вземането на кредитора възражение. Ответникът не е въвел в преклузивния срок възражение за погасяване на каузалния дълг поради обективна новация /чл. 370 вр. чл.367 ГПК/.

Сключеното споразумение има доказателственото значение на двустранно подписан частен свидетелстващ документ, който произвежда обвързващо материалноправно облигационно действие между страните – правоустановително, декларативно и регулиращо. Споразумението  установява правното положение между страните към 16.10.2013 год.  със силата на закон /чл.20а ЗЗД/, респ. страните   не могат  да оспорват размера на дълга до датата на двустранното му установяване. Присъща последица на всеки установителен договор и спогодба е изключването на възможността да се оспорва предхождащото го правно положение. Спогодбата е обвързващ договор, с който страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред те са такива, каквито ги прогласява спогодбата.  Соченото обвързващо действие би могло да бъде дерогирано единствено при твърдения за нищожност или унищожаемост на съглашението, каквито в производството не са наведени. 

Следователно, величината на каузалния дълг е установена с надлежни писмени доказателства – Споразумение от 16.10.2013 год., в който задължението е удостоверено от страните с обвързваща материалноправна доказателствена сила и възлиза на 30 371,94 лева или 15 528.97 евро.

В съответствие с гореизложеното, решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено. Величината на претендирания абстрактен дълг е равна на вземанията по обезпеченото каузално правоотношение, т.е. до 15 528, 97 евро.

 Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр.2 ГПК.

При този изход на спора, разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 501/19.07.2017 год., постановено по т.д.№ 277/2016 год.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: