РЕШЕНИЕ

   № 68  

               гр.Варна, 17.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Търговско отделение в  открито заседание на 18.02.2015  г. в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.д.№ 40 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Д.Б.Д., Г.Д.Д., И.И.Г. и П.Д.Г.,*** са обжалвали решение №171/29.10.2014 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№48/2014 г., с което искът по чл.422 - ГПК на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София срещу тях е уважен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата им, като претендират разноски при условията на чл.38, ал.2 - ЗА.

Ответникът по жалбата -  „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС - Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до неправилно приложение на разпоредбите на чл.147, ал.1 и ал.2 –ЗЗД относно отговорността на поръчителите – въззивници по договори за поръчителство от 21.12.2009 г., с които същите са поръчителствали на „Мебел декор” ООД – гр.Добрич за задълженията му на кредитополучател по договор за инвестиционен банков кредит от 28.09.2007 г. между него и ищеца - „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София. Съгласно чл. 269 -  ГПК по въпроси относно правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Оплакванията са неоснователни. Относно приложението на чл. 147, ал.1 – ЗЗД и по-конкретно по въпроса откога тече шестмесечният преклузивен срок за предявяване на иск от кредитора срещу длъжника,  изтичането на който води до погасяване на правото му на иск срещу поръчителя, е налице утвърдена съдебна практика на ВКС. С нея се приема, че уговорена в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва само с факта на неплащане на задължението с настъпил падеж, а и с упражняване на правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това разрешение е намерило израз в т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Клауза в договора, че кредитът става изцяло предсрочно изискуем при определено неизпълнение, без да е нужно да се уведомява за това длъжника, не поражда действие, ако банката не е изрично заявила, че упражнява правомощието си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника, и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В чл.10 на анекс №6/08.08.2011 г., с който страните са уговорили ред за погасяване на просрочени задължения, те изрично са предвидили, че всеки случай на неизпълнение на анекса ще се счита за случай на неизпълнение по смисъла на чл.9 от договора за кредит, като спрямо него ще се приложат правилата относно правата на банката по чл.10 от договора за кредит.  А чл.10.3 от договора за кредит предвижда право на банката да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва, евентуално – наказателна лихва, и комисионните за незабавно изискуеми. От това следва изводът, че банката е могла  да направи кредита предсрочно изискуем с обявяването му за такъв на главния длъжник – кредитополучател, както и на поръчителите, от който момент тече 6-месечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника, за да запази правата си и срещу поръчителите. В договорите за поръчителство – чл.3.2 страните изрично са приели, че уведомления във връзка с договора за поръчителство и с договора за кредит следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с тереграма са достигнали до обявените в договорите техни адреси. В случая, ищецът – кредитодател е обявил на длъжника и поръчителите договора за кредит за предсрочно изискуем с уведомления, изпратени по пощата с обратни разписки на обявените адреси, като след изтичане на предоставения с уведомленията срок за изпълнение, е подал общо заявление от 31.10.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 и чл.418 - ГПК  за солидарното им осъждане. По този начин кредиторът е упражнил правото си срещу длъжника в 6-месечен срок, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Срещу издадените от РС Добрич заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.11.2013 г. възражения са подали само поръчителите, предвид което срещу тях е заведен в срок настоящият иск по чл.422, ал.1 – ГПК. Длъжникът - „Мебел декор” ООД – гр.Добрич не е подал възражение в законния срок и заповедта за изпълнение срещу него е влязла в сила. С упражняване правото си срещу длъжника в 6-месечен срок, считано от възникване на падежа на задължението, в случая – от обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, кредиторът – ищец е запазил правата си срещу поръчителите, като не е загубил иска си срещу тях.

Оплакването относно приложението на чл.147, ал.2 – ЗЗД е също неоснователно. Срокът на договора за кредит не е бил продължаван без съгласието на поръчителите за това. Крайният срок за погасяване на кредита – 20.09.2022 г. е уговорен в чл.2.1 на самия договор за инвестиционен банков кредит от 28.09.2007 г. С анекс към договора №6/08.08.2011 г. действително е разсрочена една малка част от просрочените задължения за сумите 3800 евро -главница, 8723.05 евро – наказателна лихва и 41.62 евро – законна лихва, дължими на една вноска на 10.10.2022 г., за един кратък срок от 20 дни след уговорения краен срок за погасяване на кредита – 20.09.2022 г. Това обаче е било известно на поръчителите и те са се съгласили с тези уговорки с анекси №4/08.08.2011 г. към договорите за поръчителство, които са от същата дата, когато е бил подписан и анекс №6 към договора за кредит - 08.08.2011 г. В чл.2 от анекси №4 поръчителите изрично заявяват, че са им известни всички условия на договора за кредит и всички анекси към него. С анекс пък №7/14.12.2011 г. към договора за кредит само е потвърдено оставащото просрочено задължение от 124600 евро, както и че крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми – главница, лихви, комисионни, евентуална наказателна лихва, разноски остава 10.10.2022 г. – чл.3 и чл.5.1, като главницата по кредита ще бъде погасена, така както е договорена с чл.3.1 от анекс №6 – чл.5.2, а лихвата се плаща ежемесечно на 10-то число на месеца, за който се отнася – чл.5.3 от анекса.

При това положение искът по чл.422, ал.1 - ГПК е основателен и следва да се уважи. ОС Добрич е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение за  същата инстанция, което съдът съобразно действително положения труд от процесуалния й представител – изготвяне на писмен отговор, явяване и защита в с.з. и фактическата и правна сложност на делото определя в размер на 3500 лв. Доколкото юрисконсултът получава и трудово възнаграждение за полагания от него труд, няма изискване в чл.78, ал.8 - ГПК адвокатското възнаграждение за юрисконсултска защита да се определя в размер не по-малко от минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се определя от съда по справедливост.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №171/29.10.2014 г. на Окръжен съд –Добрич, ТО по т.д.№48/2014 г. изцяло.

ОСЪЖДА Д.Б.Д., EГН **********,***, Г.Д.Д. ЕГН **********,***, И.И.Г. ЕГН **********,***, и П.Д.Г. ЕГН **********,***, да заплатят на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София, ЕИК 831558413, сумата 3500 лв – съдебни разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.