Р Е Ш Е Н И Е № 75

 

Гр.Варна, 24.03.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ Д.

                     ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 40 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-34457/18.11.2015 година от Д.Д.Н. срещу решение No-822/05.11.2015 година, постановено по т.д.168  по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Д.Д.Н. срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на сумата за разликата над 7000 лева до предявения размер от 27400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 10.02.2014 година в гр.Варна на ул.”Девня”, под фабрика „Христо Ботев” на кръстовището с ул.”Дубровник”, от Г.Д., при управление на л.а. „С.и.” с ДКNo-ХХХХХХХ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ и за разликата над 30 лева до 186.96 лева имуществени вреди.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с трайната практика на ВКС, както и, че не са налице предпоставки за съпричиняване. Като се има предвид преценката на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за правилното определяне на размера на обезщетението се налага извода, че са налице основания за оправдано уважаване на претенциите за неимуществени вреди в пълен размер. Присъждането на обезщетение в пълен размер би довело до справедливо обезщетяване на претърпените вреди. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Лев инс” АД не е представила писмен отговор.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответното дружество Г.Д.. Третото лице помагач не изразява становище.

 

В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 7000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Д.Д.Н. излага, че на 10.02.2014г. в гр. Варна на ул. „Девня” под фабрика „Христо Ботев”, на кръстовището с ул. „Дубровник” между лек автомобил „С.и.” с рег. № В ХХХХ ХХ, лек автомобил „О.К.” с рег. № Х ХХХХ ХХ и лек автомобил „ХХХХ ХХХХХХ” с рег. № В ХХХХ СС е настъпило ПТП. За произшествието е съставен протокол за ПТП с изх. № 6620/11.02.2014г. , като за виновен водач е посочено лицето Г.Д.Д., като същия се намира в застрахователно правоотношение с ответника по настоящия иск. Виновният водач е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5 ал.1, чл. 20 ал.1, чл. 21 ал.1 и чл. 139 ал.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като освен, че е управлявал технически неизправно МПС, водачът Д. се е движил и със скорост над разрешената за градски условия. Твърди се,  че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания причинени от  навяхвания на шията, контузия на пояса, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, контузия на лявата раменна става, кръвонасявания по горните крайници, пояса, седалището, ожулвания по десния коленен крайник. След инцидента е изпаднал във физически и психологичен дискомфорт, доколкото първоначално се е налагало да взема успокоителни за облекчаване на болките, което състояние е продължило близо месец. Изпада в паника всеки път, когато покрай него преминава МПС или чуе шума от мотор на автомобил, не управлява МПС след инцидента, появило се е безсъние, наложило се е и посещение при физиотерапевт поради травмите в кръста, не е способен да работи пълноценно, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника, в качеството му на страна по застрахователно правоотношение «Гражданска отговорност» за сумата от 27 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и обезщетение в размер на 186.96 лева за претърпените имуществени вреди.

Ответникът, в писмения си отговор оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди недоказаност на елементите от фактическия състав пораждащ деликтна отговорност, а именно извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца, оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка, както и твърдението на ищеца свързано с техническата изправност на автомобила Г.Д.Д.. Причина за настъпилото ПТП е мократа пътна настилка и внезапно възникналата техническа неизправност на автомобила на Д.. Намира, че процесното ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като Н. е допринесъл за ПТП управлявайки МПС с превишена скорост като е повлиял на допускането на ПТП, а предвид неизползването на предпазен колан е допринесъл и за нанесените телесни повреди. Счита предявените искови претенции за завишени по размер. Оспорва направените от ищцовата страна твърдения за причинени имуществени вреди в следствие на процесното ПТП. Оспорва също така искането да се присъди лихва от деня на настъпване на застрахователното събитие.

Третото лице не се явява, не се представлява. Не изразява становище по същество на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и се установява от писмените доказателства, че за л.а., управляван от Д. е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Установява се и факта на настъпване на ПТП  на 10.02.2014г. с участниците, така както са посочени в протокол за ПТП с изх. № 6620/11.02.2014г.

От заключението по назначената КСМЕАТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от обясненията, дадени в с.з. от в.л. се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил навяхване на шията, контузия на пояса, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания по горните крайници, пояса, седалището, ожулвания по десния долен крайник, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От амбулаторните листи е видно, че има основна диагноза – притискане на коренчета и плексуси; лумбо-сакрален радикулярен синдром-палпаторна болезненост в областта на лумбалните прешлени на гръбначния стълб и по хода на ляв седалищен нерв в точките на Вале.Ласер в ляво. При извършения преглед освидетелствуваният свидетелствува, че болките в поясната област и крайниците са затихнали, като се оплаква от изтръпване в областта на дясното ходило. Болките в поясната област са започнали след претърпяното ПТП, като преди това е имал само дискомфорт и напрежение в поясната област при натоварване. При прегледа се установява, че ищецът е с правилно физическо развитие, адекватен и не се установяват видими травматични увреждания. Неврологичният му статус –в ясно съзнание, липсва общомозъчна и огнищна симптоматика, черепно-мозъчни нерви – в норма. При изследването се установява парамедианна дискова протрузия на ниво Л4-Л5 в ляво, без данни за притискане на нервни коренчета. Рехабилитационният срок за пълно възстановяване след получените травми е около 15-20 дни,  като няма данни за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Травмата не налага оперативна интервенция, а лечението изисква прилагане на физитерапевтични процедури, лечебна гимнастика, медикаментозно лечение при пристъп на болки. Характера на получените травми води до пълно възстановяване и не налага трудоустрояване. Не може да се установи по категоричен начин връзката между дисковите протрузии и ПТП. Настъпилото ПТП е в резултат на техническа неизправност –отваряне на преден капак на двигателен отсек, загубване видимостта към пътното платно и контрол на автомобила и навлизане в насрещна лента за движение, като водачът на л.а. Рено е разполагал с възможността да използва аварийна спирачка и плътно прибиране в дясно, като водачът е предприел всички необходими мерки. С оглед опасните зони не е имало възможност да се предотврати ПТП-то.

От съвкупната преценка на показанията на свидетеля Г. И., без родство със страните и на св.Белчева, които съдът кредитира като безпристрастни и вътрешно непротиворечиви се установява, че в резултат на произшествието ищеца получил травма, кръста го боляло, Не може да носи тежко и това му пречи на работата, има промени в поведението, станал сприхав и изнервен, звъни за да му помагат, ако има нужда от натоварване. Страх го е да шофира. В деня на катастрофата се разплакал, че може да не си види детето повече. Трябвало да му се помага, когато става от леглото, започнал единия крак да му изтръпва, после другия, като му се засили болката слага инжекции. Като се наложи да свърши нещо в къщи звъни на съседи и приятели да му помагат. Изнервя се когато трябва да прави нещо, което изисква повече усилия.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 7 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представената полица. С оглед влязлото в сила решение до размера от 7000 лева, съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Приетата липса на съпричиняване като фактическа констатация от първоинстанционният съд не е оспорена, поради което и въззивният съд е ограничен да приеме липсата на съпричиняване.

Установено е по делото, че  характера на получените травми води до пълно възстановяване и не се налага трудоустрояване. Процеса на оздравяване е протекъл обичайно, съобразно възрастта на пострадалия и с оглед болестните му изменения в гръбначния стълб. Рехабилитационният срок за пълно възстановяване след получените травми е около 15-20 дни, няма настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Травмата е с такъв характер, че не се налага оперативна интервенция, лечението е проведено медикаментозно. Показанията на свидетелите относно установената симптоматика на тревожно разстройство установяват, че не са налице сериозни промени в психичното състояние на пострадалия, които са необратими, като резултатът при ищеца е благоприятен.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 7 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради факта, че периода на оздравяване е сравнително кратък, периодът на обездвижване е също сравнително кратък, не се е налагала оперативна интервенция. Налице е възстановяване в пълен обем и няма настъпили усложнения.

По отношение на имуществените вреди: Искът за имуществени вреди с оглед горепосоченото във фактологията, а именно, че приетите медикаменти или нямат никакво отношение към травмите, или са предписани за облекчаване и лечение на дисковата херния, следва да се отхвърли като неоснователен с изключение за сумата от 30.00 лева, таксата за издаване на медицинско удостоверение № 114/2014 г. във връзка с прегледа, извършен на ищеца непосредствено след ПТП. Последващите прегледи имат отношение към констатираните протрузии на прешлени, т.е. към хроничното заболяване и не са в пряка причинна връзка с претърпяното произшествие.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

Няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-822/05.11.2015 година, постановено по т.д.168  по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Д.Д.Н. срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на сумата за разликата над 7000 лева до предявения размер от 27400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 10.02.2014 година в гр.Варна на ул.”Девня”, под фабрика „Христо Ботев” на кръстовището с ул.”Дубровник”, от Г.Д., при управление на л.а. „С.и.” с ДКNo-ХХХХХХХ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ и за разликата над 30 лева до 186.96 лева имуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: