Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  62/27.03.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и осми февруари                                       Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Р.Славов

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 40   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Меггле България“ ЕООД, ЕИК 837055486, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Тракийска“ № 3, представлявано от управителя Н П Н против решение № 99/30.11.2017г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 10/17г. в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Добруджанско Еко Мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. Паскалево обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 74 605,98 лв, като неоснователен. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената искова претенция. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемите считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.92 ЗЗД.

          Ищецът „Меггле България“ ЕООД, ЕИК 837055486, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Тракийска“ № 3, представлявано от управителя Н П Н претендира за солидарно осъждане на ответниците „Добруджанско Еко Мляко”  ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. Паскалево обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. да заплатят сумата от  74 605,98 лв, представляваща договорна неустойка по т. 7.2 по Договор за покупко-продажба на сурово краве мляко № 48 от 06.11.2012г., като част от пълния й размер от 133 622,14лв, дължима поради неизпълнение на задължението на страната по договора да го прекрати с 30-дневно предизвестие.

          Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че между ищцовото дружество „Меггле България“  ЕООД и „Добруджанско Еко Мляко“ ООД е възникнала валидна облигационна връзка по силата на сключените между тях договори за покупко-продажба на сурово краве мляко - № 40/20.09.2010г. и № 48/06.11.2012г., въз основа на които „Добруджанско Еко Мляко“ ООД в качеството си на продавач се задължило да продаде, а ищецът – в качеството си на купувач – да закупи сурово краве мляко при договорените условия и съобразно изискванията на нормативните документи в страната. По двата договора ищецът предоставил на „Добруджанско Еко Мляко“ ООД  аванс-гаранция в общ размер на 172 614лв без ДДС, която е възстановена на купувача преди и в една малка част – след завеждане на исковата молба и не е предмет на настоящата претенция. Ответниците – физически лица са подписали договор № 40 в качеството си на гаранти / поръчители/, предвид на което е ангажирана и тяхната солидарна отговорност.

          Страните не спорят, че до м.септември 2016г. ответникът е изпълнявал задълженията си по договора за доставка на мляко, като на 17.09.16г. доставките са окончателно спрени. Според ССчЕ към  датата на подаване на исковата молба - 12.01.16г. ищецът няма неплатени доставки към ответника.

          В свое писмо изх.№ 171/28.09.2016г. ищецът, позовавайки се на проведен с ответника телефонен разговор от 17.09.2016г., в който последният в качеството му на продавач категорично е заявил, че повече няма да му доставя мляко,  го уведомява, че на основание т.5.8 от договор № 48/06.11.2012г. дължи връщане на предоставената гаранция в размер на 67 846,35лв, а на основание т.7.2 от същия договор дължи и неустойка за стойността на предаденото мляко за срок от 30 дни, която за периода 18.08.2016г. – 17.09.2016г. възлиза на 133 622,14лв. Според представеното копие от товарителница на л.61 писмото е получено от продавача на следващия ден – 29.09.16г.

Приетата пред първата инстанция ССчЕ потвърждава последната дата на извършени доставки – 17.09.2016г., както и обстоятелството, че за един месец преди тази дата ответникът е продал на ищеца  чрез своите съдружници  230 383 литра мляко на стойност 129 017,28лв без ДДС.

Съгласно т.5.8 от Договор № 48//12г. ако купувачът е издължил всички суми към продавача, при прекратяване на договора продавачът се задължава да възстанови паричната гаранция в размер на 67 846,35лв  без ДДС по банковата сметка на купувача в деня, следващ този на прекратяване на договора, като в противен случай същата става незабавно изискуема. Към датата на подаване на исковата молба – 12.01.2017г.  невъзстановената сума от аванса, останала след приспадане на част от него срещу извършените доставки, е в размер на 5 099,07лв без ДДС и 6 118,88лв с ДДС. Според допълнителното заключение този остатък от аванса е постъпил по сметката на ищеца на 21.02.2017г., няколко дни след подаване на исковата молба. Тъй като пълното възстановяване на внесения аванс е направено в хода на процеса искът с  правно основание чл.55 ат ЗЗД е бил отхвърлен като погасен чрез плащане.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи :

Неустойката, като  форма на реализиране на договорната отговорност на неизправната страна, се дължи при кумулативното осъществяване на следните  предпоставки :  да е уговорена от страните по едно правоотношение, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да изпълни и да е налице неизпълнение, лошо изпълнение или изпълнение със забава от страна на длъжника. За да се претендира в хипотезата на прекратен договор, неустойката трябва да е уговорена за обезщетяване на вредите от прекратяване на облигационната връзка.

Според изричното твърдение във въззивната жалба процесният договор не е прекратен, а развален от изправната страна по него – ищецът „Меггле България“ ЕООД, като това разваляне е осъществено с едностранно писмено волеизявление от негова страна – Писмо изх.№ 171/28.09.2016г. Основателно е възражението на въззиваемата страна, че твърдението за разваляне на договора е релевирано за първи път във въззивната жалба и като такова е процесуално недопустимо за разглеждане. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да прекрати ангажиментите си по него с 30-дневно предизвестие, отправено в писмена форма. Неизпълнението на задължението на продавача по доставка на договорираното мляко не се приравнява на прекратяване на договора от негова страна. Фактът на неизпълнение го превръща в неизправна страна, с произтичащите от това правни последици. Освен това процесният договор е за периодично изпълнение. Според изричния императив на чл.88 ал.1 ЗЗД  при този вид договори развалянето няма обратно действие. Страните запазват разменените престации до момента на прекратяването му, като пълна реституция на даденото от всяка от тях е невъзможно.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в постигнатите писмени съглашения  от 2010г. и 2012г. хипотези на разваляне на договора не са разписани. И новелата на т.5.8 от двата договора, и тази на т.7.2, визираща дължимата неустойка, изрично уреждат прекратяването на договорната връзка. В този смисъл съдът приема, че  процесният договор е прекратен с отправяне на изрично волеизявление за това от „Меггле България“ ЕООД в Писмо изх.№ 171/28.09.2016г. до контрагента по писмения договор и ответник по иска „Добруджанско Еко Мляко“ ООД.

Неустойката в т. 7.2 на процесния договор е дължима от страната, която е прекратила договора без да отправи 30 –дневно предизвестие.  Неизправността на страната се изразява в това, че тя прекратява облигационната връзка без да даде възможност на другата страна да намери нов контрагент или да уреди безвредно за себе си последиците от прекратяването. Т.е. отговорността за неустойка е уговорена за недаден срок на предизвестие, а не за неизпълнение на какво да е задължение по договора, като например – прекратяване доставката на мляко.

След като договорът е прекратен от ищеца, то неговата претенция се явява неоснователна, поради ненастъпил фактически състав на ангажиране на отговорността за неустойка на ответниците. Предвид на това искът му следва да бъде отхвърлен.

Ето защо, по мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като краен резултат.

Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/30.11.2017г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 10/17г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Меггле България“ ЕООД, ЕИК 837055486, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Тракийска“ № 3, представлявано от управителя Н П Н да заплати на въззиваемите „Добруджанско Еко Мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. Паскалево обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на по 100лв за всеки, с оглед изхода на спора, съобразно направеното искане за  това и представените доказателства.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: