Р Е Ш Е Н И Е № 236

 

Гр.Варна, 17.11.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

        ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. № 400 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2452/27.07.2017 година от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК-202317122, съдебен адрес:***, 70 срещу решение No-953/27.12.2016 година, постановено по т.д.489  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2 срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск за заплащане на сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., като неоснователен, както и е отхвърлен предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление  гр.София , р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, срещу К.В.М. , ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 28301,32 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение от 08.04.10г., и сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -01.04.16г. до оконч.изплащане, което вземане е цедирано на 12.06.2012г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, като неоснователен.

В осъдителната част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Следва да се приеме, че уведомяването на длъжника е настъпило на 25.01.2016 година, а именно датата, на която е влязло в сила определението за обезсилване на заповедта, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на поръчителя. Не са налице и предпоставките за отхвърляне на иска за редовна лихва за периода 31.03.2013 година – 25.01.2016 година,  поради което решението, в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.

Въззиваемата страна Д.М.Д. и К.В.М. не са представили писмен отговор в срок.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД излага, че съгласно договор за кредит за текущо потребление № 11/15217093 от 07.03.08г. БАНКА ДСК ЕАД е предоставила на Д.М.Д. кредит в размер на 30000лв, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Първоначално договореният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване с падежна дата 17-то число на месеца. Кредиторът е изпълнил изцяло задълженията си като е предоставил сумата, усвоена еднократно на 07.03.2008 година. На 08.04.10г. е договорено преструктуриране на кредита с допълнително споразумение, при което страните са се съгласили, че към тази дата задължението е било в размер на 28728,28лв, от които 27 660.98 лева главница, 1063.02 лева редовна /възнаградителна лихва и 4.28 лева мораторна лихва, договорен и подписан е нов погасителен план при запазване на крайния срок 08.03.2018 година за погасяване на кредита; договорена е нова падежна дата /8-мо число на месеца/ , нов погасителен план, капитализация на непогасената част от лихвите и гратисен период от 12 месеца за погасяване на главницата, нов лихвен процент -14,95%. Задължението по кредита е обезпечено с поръчителството на ответницата К.М., съгласно сключен договор за поръчителство от 24.04.10г. Поради необслужване на кредита последният е обявен за предсрочно изискуем, считано от 13.05.11г., като банката се е снабдила със заповед за изпълнение №868/27.09.11г. по ч.гр.д.№1250/11г. на ДРС. След издаване на заповедта БАНКА ДСК ЕАД  е цедирала на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД вземането срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и др.принадлежности. Ответниците са уведомени за настъпилото правоприемство, както и че такова уведомяване е извършено и с  връчването на препис от исковата молба. Твърди, че към датата на цесията ищецът е закупил задължението, произтичащо от договора за кредит от 07.03.08г., включващо сумата от 28301,32лева - главница по Договор за кредит  за текущо потребление от 07.03.08г., сумата от 3836,17лева – присъдена лихва; 2145,17лв – законова лихва и 1517,12лв – разноски по заповедно производство. Издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо ответниците по делото са обезсилени, тъй като е прекратено производството по т.д.711/2015 година по описа на ВОС, образувано по предявения установителен иск. Предвид това е налице правен интерес от предявяване на осъдителни искове.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците Д.М.Д. *** и К.В.М. *** са депозирали писмени отговори, с които оспорват иска. Твърдят, че банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е обезсилена . Оспорват като неравноправни клаузите в договора , с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и таксата за управление. Считат за недействително допълнителното споразумение предвид липсата на фиксиран ГПР, съгл. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Оспорват размера на претенцията, като твърдят, че са правени регулярни плащания. Твърдят, че в договора за цесия не е индивидуализиран предмета му, както и че не са надлежно уведомени за извършената цесия. По отношение на поръчителя се твърди и неоснователност на иска поради изтеклия преклузивен срок.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Във въззивната жалба основното оплакване касае момента, в който е настъпила предсрочната изискуемост. С оглед въведеното оплакване във въззивната жалба и разрешенията, дадени с т.2 от ТР 1/2013 година  на ОСГТК на ВКС относно правилата на ограниченото въззивно производство, въззивният съд е длъжен да възприеме фактическата обстановка, така както е установена от първоинстанционният съд, с изключение на датата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за който факт следва да бъде извършена и въззивната проверка. Датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е от съществено значение за това отпаднала ли е отговорността на поръчителя или не, което е другото оплакване във въззивната жалба.

Безспорно е установена между страните следната фактическа обстановка, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г./л.55/ между БАНКА ДСК ЕАД и Д.М.Д. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил кредит в размер на 30000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с падеж за издължаване на месечните вноски 17 число на месеца. Договореният лихвен процент е в размер на 7,95% към датата на договора. Кредитът е обезпечен с поръчителство по силата на договор за поръчителство от 24.04.2010 година, сключен между банката и поръчителя К.М. – втория ответник. С допълнително споразумение от 08.04.10г. страните по договора са  приели, че остатъка по дълга е 28363лв, като са уговорили гратисен период за издължаване на главницата от 12м., като е уговорено заплащане на част от месечната лихва  в размер на 353,36лв, и капитализиране на непогасената част от нея. Посочен е и ГПР - 16,26%.

По делото между страните не е налице спор, че банката се е снабдила по реда на чл.417 ГПК въз основа на подадено от нея на  26.09.11г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 868 от 27.09.11г. по ч.гр.д. №1250/11г. на ДРС срещу длъжниците Д.Д. и К.М. за дължимите по договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. суми, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на 13.05.11г. Не се спори, че срещу така издадената заповед за изпълнение от страна на ответниците е било депозирано възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№1250/11г. на ДРС, както и че с определение №4354/23.12.15г. по т.д.№711/15г. на ВОС е обезсилена издадената в полза на БАНКА ДСК ЕАД заповед за изпълнение № 868 от 27.09.11г. и изпълнителен лист.

Безспорно от представените по делото договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.12г., ведно с приложенията към него, се установява, че банката е цедирала вземането си спрямо длъжниците на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, като вземането е индивидуализирано с протокол. Длъжниците са редовно уведомени за цесията, видно от приложените на л.51 –л.54 уведомления, редовно получени от адресатите им, като е налице договореност и издадено пълномощно от „БАНКА ДСК” EАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД (л.50), от които е видно, че е налице и изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка. Отделно от това следва да се има предвид, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане / така Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г./. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

По делото е събрана и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда,  от заключението по която се установява, че на 07.03.08г. е отразено постъпление по сметка на кредитополучателя Д.Д. в размер на 30000лв с предоставянето му по разплащателната сметка, като постъпилите суми за погашение на задълженията по договора възлизат на 13445,90лв, като се констатират просрочия, които впоследствие са издължавани. От датата на допълнителното споразумение до датата на отнасяне на вземанията в предсрочна изискуемост /13.05.11г./ са постъпили суми в размер на 3224,45лв, като падежиралите вноски от 08.03, 08.04 и 08.05.11г. били изцяло неиздължени и просрочени към датата, на която банката е отнесла главницата в предсрочна изискуемост. Сочи, че най-рано падежиралата частично непогасена месечна вноска е тази с падеж 08.02.11г., при която към датата на предсрочната изискуемост е налице забава от 94 дни. Към 19.02.12г. прехвърленото вземане възлиза на 35799,78лв, от което 28301,32лв главница, 3836,17лв редовна лихва, 2145,17лв наказ.лихва  и 1517,12лв-разходи.  Заплатените по изпълнителното дело суми от страна на ответниците са им възстановени с платежни нареждания от 29.03.16г. с оглед прекратяване на изпълнителното дело.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ограниченото въззивно обжалване обхваща пределите на проверка на въззивния съд относно фактическата обстановка, като съдът е ограничен при липса на оплакване да приеме факти, различни от тези, установени от първоинстанционния съд.

Основното оплакване касае настъпването на предсрочната изискуемост.

Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно право, което се упражнява съобразно правилата за потестативните права, чрез едностранно волеизявление до другата страна по договора, с което едностранно волеизявление се променя нейната правна сфера.

Съобразно приложените по делото общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приети от кредитополучателя, в чл.19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.09.2011 година несъмнено е бил изтекъл период повече от 90 дни, в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена хипотезата на договора, допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми.

Съдът намира, че даденото задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК следва да намери приложение и по отношение на настоящия осъдителен иск, с което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление,  достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки т.е. в тежест на ищеца е да установи както наличието на обективните предпоставки за упражняване правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така и достигнало уведомление до длъжника.

Обективните предпоставки са налице, уведомление до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е подавано.  

С определение № 201/29.02.16г. по т.д.2072 по описа за 2015 година ВКС е допуснал до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с разрешението в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита? като в мотивите е дадено следното разрешение: Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

По делото няма спор, че такова писмено уведомление преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение не е връчвано на длъжника, на когото връчването е правно релевантно.

Спорно е кой факт след издаване на заповедта за незабавно изпълнение представлява уведомяване на длъжника.

По този въпрос е налице практика на ВКС – решение 114/07.09.2016 година по т.д.362/2015 година по описа на ВКС, с което е дадено следното разрешение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Производството по установителния иск е приключил с определение за прекратяване, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, поради което препис от исковата молба не е връчван на длъжника.

Горното означава, че уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е настъпило към датата на връчване на препис от настоящата искова молба, поради което не е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е преклузивен и искът към поръчителя следва да бъде уважен.

По възнаградителната лихва: Договорната лихва е възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит и се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит и е възнаграждение за банката за това, че е предоставила паричен ресурс на длъжника.

Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ищецът обаче претендира вземането си по договор за цесия, поради което неговото вземане е ограничено до размера, който му е прехвърлен. Видно от представения протокол и от твърденията в исковата молба е, че вземане за договорна лихва за процесния период не му е прехвърлено. Това е така защото банката му е прехвърлила вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение, а тя съдържа в себе си вземането за договорна лихва за период да датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която искът срещу поръчителя за главницата е отхвърлен, а в останалата част потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК К.В.М. следва да бъде осъдена да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД сумата от 695.90 лева, разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част на иска, определена съгласно чл.78, ал.8 ГПК в размера, определен по закона за правната помощ.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение No-953/27.12.2016 година, постановено по т.д.489  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление  гр.София , р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, срещу К.В.М. , ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 28301,32 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение от 08.04.10г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА К.В.М. , ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 28301,32 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение от 08.04.10г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -01.04.16г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е цедирано на 12.06.2012г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, както и сумата от 695.90 лева, разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-953/27.12.2016 година, постановено по т.д.489  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2 срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск за заплащане на сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., като неоснователен, както и е отхвърлен предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление  гр.София , р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, срещу К.В.М. , ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: