РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   269/ 15.10.2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     двадесет и трети септември                                                     Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВE:АНЕТА БРАТАНОВА          

                                                         ПЕТЯ ХОРОЗОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   401           по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по жалба на „Банка ДСК” ЕАД гр. София срещу решение №268/20.03.2013 г. по т.д. №1925/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от банката против В.Д.И. и П.В.И.,***22 ГПК вр. с чл.415 ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат на „Банка ДСК” ЕАД гр. София при условие на солидарност, като поръчители по договор за кредит, сумата от 44 526,84 евро, включваща сумата от 39 396,77 евро – главница по договор за кредит от 24.09.2008 г., сумата от 3 994,77 евро, неплатена редовна лихва за периода от 26.05.2011 г. – 28.02.2012 г., сумата от 620,88 евро, неплатена санкционираща лихва за периода от 26.02.2011 г. – 28.02.2012 г. и сумата от 514,42 евро, заемни такси за периода от 25.02.2010 г. – 28.02.2012 г., ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 28.02.2012 г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. №2690/2012 г. по описа на ВРС, 12 с-в, е издадена заповед №1304/01.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

          Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение предвид неговата незаконосъобразност, като в подкрепа на тези оплаквания се позовава единствено на задължителна практика на ВКС, обективирана в две решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемите страни чрез процесуалния си представител адв. К., в депозиран писмен отговор, в съдебно заседание и представени писмени бележки оспорват жалбата, считат я за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, с оглед на което молят за неговото потвърждаване ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството е предявения от „Банка ДСК” ЕАД гр. София против В.Д.И. и П.В.И. положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.415 ГПК за приемане за установено, че ответниците в качеството им на поръчители дължат солидарно на банката исковите суми, за които вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д. №2690/2012 г. по описа на ВРС 12 с-в.

          С уточнена искова молба, след оставянето на исковата молба без движение, на л.42 ищецът навежда твърдения досежно фактическите основания на иска. Твърди, че вземането на банката произтича от сключен между „Банка ДСК” ЕАД и длъжника – кредитополучател „Ийст Марине” ООД гр. Варна договор за кредит – овърдрафт от 24.09.2008 г., Анекс №1 към договора от 27.01.2010 г. и договор за поръчителство също от 27.01.201 г., сключен с В.Д.И., П.В.И. и П.К.П.. Позовава се на забава в плащанията на главница и лихва от страна на кредитополучателя на всяко 25-то число на месеца /чл.9 от Анекс №1/27.01.2010 г./ над 90 дни и предвид започнало срещу длъжника изпълнително производство. Счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.12.2011 г., поради което на 28.02.2012 г. е депозирал пред Варненски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, каквито са издадени. В този смисъл е уточнен и петитума на исковата молба. С влязло в сила определение производството по делото по отношение на ответника П.К.П. е прекратено.

            В подаден писмен отговор по реда на чл.367 ГПК останалите двама ответници оспорват иска. Навеждат доводи досежно уговореното между страните за трансформация на кредита в предсрочно изискуем съобразно клаузите на т.23 и т.24 от Анекс №1/27.01.2010 г., дали се касае за автоматично превръщане на кредита в такъв или за потестативно право на банката, която тя трябва да упражни след падежа на задължението в срока на забавата след падежа. С оглед на горното се позовават на разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД относно началния момент на 6-месечния срок с изтичането на който се погасява отговорността на поръчителите при непредявен в същия срок иск от кредитора. В подкрепа на сочат и съдържанието на справката  по чл.366 към исковата молба, съставляващо признание на ищеца, че забавата е от 339 дни.

          Видно от събраните по делото доказателства, между ищеца и „Ийст Марине” ООД гр. Варна, като кредитополучател първоначално е сключен договор за кредит – овърдрафат от 24.09.2008 г. за сумата от 42 000 евро с краен падеж 24.09.2009 г.. В последствие с Анекс №1/27.01.2010 г. този кредит е преструктуриран в стандартен кредит за същата сума, но при нов краен срок на погасяване от 60 месеца от датата на сключване на анекса, съобразно приложен към анекса погасителен план и с олихвяване на кредита и изплащане на лихвата на 25-то число на месеца. Именно този кредит е обезпечен в изпълнение на т.17.2. от анекса със сключен на същата дата – 27.01.2010 г. договор за поръчителство, подписан от двамата ответници. От клаузите на договора за поръчителство – т.1/а/, /б/ и /в/ се установява, че обезпечителната му функция касае изпълнението на задълженията на „Ийст Марине” ООД по стандартния кредит, предмет на Анекс №1 при посочените в т.1 параметри.

          Съобразно изложеното и при отсъствието на друг договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на дълга на кредитополучателя по договора за кредит – овърдрафт от 24.09.2008 г., настоящият състав на съда приема, че правопораждащият задължението на двамата ответници – поръчители юридически факт е договорът за поръчителство от 27.01.2010 година. При тълкуване волята на страните съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, съдът намира, че с него двамата поръчители са се задължили спрямо кредитора „Банка ДСК” ЕАД да отговарят за изпълнение задълженията на кредитополучателя по Анекс №1/27.01.2010 г., а не по предходния договор за кредит - овърдрафт от 24.09.2008 г..

          Предвид горното, съдът следва да изтълкува, прилагайки чл.20 ЗЗД, и волята на страните относно предсрочната изискуемост на кредита, предмет на същия Анекс №1/27.01.2010 година. Относими към този въпрос са клаузите на чл.22, чл.23 и чл.24. Клаузите на чл.22 регламентират предпоставките, при които банката може да упражни правомощието си да обяви кредита заедно с лихвите за предсрочно изискуем, измежду които е и б.”б”, относима към хипотезата на изпадане на длъжника в забава в плащането уговорените погашения по лихви и/или главница, посочена от ищеца заявител в т.14 на подаденото пред ВРС заявление. В същата точка от заявлението ищецът се е позовал на настъпила автоматично в тази връзка предсрочна изискуемост /л.5 от ч.гр.д. №2690/2012 г. на ВРС 12 с-в/. В чл.23 от анекса са уредени случаите, в които кредиторът превръща кредита в предсрочно изискуем – при образувано производство за обявяване в несъстоятелност на кредитополучателя и когато същият е в производство по ликвидация. Клаузата на чл.24 първото изречение регламентира случая на просрочие с повече от 30 дни на която и да е вноска от погасителния план по главница и/или лихви. Това изречение следва като съдържание чл.23 и завършва с точка, поради което при тълкуването на тази договорна клауза съдът следва да приложи правилото на чл.20 ЗЗД, а именно –волята на страните да се извлече от връзката с уговореното по чл.23 и чл.22, както и второто изречение на чл.24. Прилагайки това правило настоящият състав приема, че общата действителна воля на страните, отразена в чл.24 от анекса е, в случай на просрочие повече от 30 дни да настъпи автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Когато съконтрагентите са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия, както е в конкретния случай, не е необходимо уведомяване на длъжника от страна на банката за настъпилата предсрочна изискуемост. Поради това и съдът не изследва факта, дали и кога длъжникът е бил уведомен от банката за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Тъй като не сме в хипотезата на упражняване от кредитора на правомощието му да  трансформира кредита по своя воля в предсрочно изискуем, ирелевантен досежно факта на настъпване предсрочната изискуемост на кредита е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Последното обаче, предвид обстоятелството, че с производството по чл.422 ГПК кредиторът цели ангажиране солидарната отговорност на двама от поръчителите, съобразно нормата на чл.147 ал.1 ЗЗД, е относимо към въпроса, спазила ли е банката – ищец 6 месечния срок, а оттам и към въпроса – загубила ли е правата си срещу поръчителите, като е депозирала заявлението за издаване на заповед за изпълнение едва на 28.02.2012 година.

          Фактическият състав на нормата на чл.147 ал.1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството обхваща кумулативно два елемента: период от падежа на главното задължение и бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след падежа. В случая задължението на длъжника „Ийст Марине” ООД по кредита по Анекс №1, както бе отбелязано по – горе в мотивите, съгласно клаузата на чл.24, автоматично се е трансформирало в предсрочно изискуемо. Видно от  заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните и прието съда, последното плащане е извършено от длъжника на дата 25.02.2011 година. Други плащания не са последвали, поради което от 25-то число на следващия месец длъжникът е изпаднал в забава. Налице е просрочие с повече от 30 дни, както ищецът сам сочи – просрочие от 339 дни. При това положение шестмесеченият срок е започнал да тече, считано от 25.04.2011 г. и е изтекъл на 25.10.2011 година. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства в този период да е предприел действия по принудително събиране на дълга. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено много след шестмесечния срок –  на 28.02.2012 г., поради което съдът приема за доказано наличието в кумулативна даденост и на двата елемента от фактическия състав на чл.147 ал.1 ЗЗД.

          С оглед изложеното, съдът приема, че е отпаднало условието за съществуване отговорността на ответниците – поръчители спрямо кредитора „Банка ДСК” ЕАД. На това основание искът е неоснователен и се отхвърля.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат, макар и по мотиви, различни от изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          На въззиваемите не се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като до приключване на последното заседание не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени. След обявяване на делото за решаване на 07.10.2013 г. е постъпила писмена молба лично от двамата въззиваеми с приложени незаверени за вярност копия от пълномощни и неподписани от пълномощника им такива за изплатени адвокатски възнаграждения, които предвид изложените по-горе аргументи съдът не цени.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №268/20.03.3013 г. по т.д. №1925/2012 г. на Варненски окръжен съд.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.