Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  12/ 08.01.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   дванадесети декември                                             Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.Недева

ЧЛЕНОВЕ:Р.Славов

                   Г.Йовчев

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 401   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Медицински център за репродуктивна медицина Радост” ООД, ЕИК 202178620, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос“, ул. „Константин Доганов“ № 48, представлявано от управителя А. Л. Е. против решение № 361/31.05.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2071/2014г., с което са отменени решенията на общото събрание на съдружниците,  проведено на 10.12.2014г., обективирани в съставения за събранието протокол от 10.12.2014г., като незаконосъобразни, на основание чл.74 от ТЗ и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Медицински център за репродуктивна медицина Радост” ООД, че П.С.И., ЕГН **********,***, притежава членствени права на съдружник, съответни на 250 дяла с номинална стойност 10 лева от капитала на „Медицински център за репродуктивна медицина Радост” ООД, ЕИК 202178620, гр. Варна, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.71 от ТЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да обезсили  обжалваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото. В условията на евентуалност моли съда да го отмени като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и вместо него-  постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

         

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.74 ТЗ и чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.71 ТЗ.

          Ищецът П.С.И. претендира отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците  на „Медицински център за репродуктивна медицина Радост“ ООД, гр.Варна, проведено на 10.12.2014г., като незаконосъобразни и взети в нарушение на процедурата по свикване и провеждане на ОСС по чл.139 от ТЗ и дружествения договор на дружеството, както и за установяване в отношенията между страните по спора, че  притежава членствени права на съдружник в ответното дружество, съответни на 250 дяла  от по 10 лв всеки един.

Активно легитимиран да предяви конститутивния иск по чл.74 ал.1 ТЗ е само лицето, притежаващо  качеството ”съдружник” в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този иск и то към момента на провеждане на това събрание. Поради това, в производството по чл.74 ал.1 ТЗ съдът следи служебно за наличието  на активна процесуална легитимация на ищеца. В този смисъл са и задължителните постановки в т.ІV на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

В процесния случай твърдението на въззивника е, че членственото правоотношение на ищеца е прекратено по реда на чл.517 ал.3 ГПК с връчване на изявлението на взискателя до дружеството, получено от последното на 05.11.2014г. На 06.11.2014г. Медицинският център е получил и уведомление за наложения запор върху дружествения дал на съдружника П.С.И..     

          Погасяване на вземането на взискателя обаче не е последвало, тъй като стойността на запорирания дружествен дял на съдружника И. според заключението на в.лице е била отрицателна величина  - минус 352 569,66лв, поради което и Медицинският център е уведомил ЧСИ, че финансовият му резултат съгласно междинен счетоводен баланс към 30.11.2014г. е загуба.

          За да настъпи прекратителният ефект на волеизявлението на взискателя до дружеството досежно участието на съдружника – длъжник, необходимо е това уведомление да е  получено от надлежния представителен орган, а именно – управителя  А. Е.. Към посочените дати  - 05.11.2014г. и 06.11.2014г. обаче А. Е. не е бил съдружник и управител в „Медицински център за РМ Радост”, ООД по следните съображения :

          С  решение на ОСС на „МЦРМ Радост“ ООД от 25.07.2014г.  А. Е. е бил изключен като съдружник и освободен като

управител. Решението на ОСС за изключването му и освобождаването му като управител е породило действие веднага между него и дружеството, независимо дали е било вписано в ТР.  С решение по т.д. № 1366/14г. на ВОС, влязло в сила на 20.05.2015г., това решение на ОСС от 25.07.14г. е отменено. Тъй като отменителното решение поражда действие занапред,  налага се извода, че  към датата на провеждане на атакуваното ОСС от 10.12.2014г., към твърдяната дата на получаване на уведомлението за вписан запор – 06.11.14г., както и към датата на получаване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника в дружеството – 05.11.14г., А. Е. не е можел валидно да взема решения и да получава изявления на компетентните органи  - АВп и ЧСИ от името на дружеството, тъй като не е бил съдружник и управител. Поради неосъществяване на фактическия състав на чл.517 ал.3 ГПК членственото правоотношение на съдружника П.С.И. не е било прекратено към посочения период и следователно той е разполагал с активна процесуална легитимация за предявяването на иска по чл.74 от ТЗ.

          По иска с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ:

          След като по делото се явява безспорно установено, че към датата на провеждане на процесното ОСС от 10.12.2014г. ищецът е легитимиран като съдружник в капитала на ответното дружество, то той е следвало да бъде поканен за участие в това събрание по реда на чл.139 от ТЗ. Съобразно носената от него доказателствена тежест ответното дружество е било длъжно да представи доказателства за надлежно връчване на покана за общо събрание на съдружника П.С.И., с посочване на дата и място на провеждането му и дневен ред, и то най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Доколкото обаче тезата на ответното дружество е, че след получаване на изявлението на взискателя от А. Е. на 05.11.2014г. членственото правоотношение на съдружника П.И. е прекратено по силата на закона и той не притежава повече качеството на съдружник и следователно не разполага с правото да се ползва от императива на чл.139 от ТЗ, такива доказателства не са представени.  Напротив, твърди се ,че те са и ненужни. При това положение атакуваното ОСС от 10.12.2014г. се явява нередовно свикано, при нарушаване на правото на участие в него на съдружника И., което обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове извода на съда за незаканосъобразност на взетите на него решения. В този смисъл исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

         

          По иска с правно основание чл.71 от ТЗ :

          Правният интерес от провеждането на този иск се извлича от сочените от ищеца обстоятелства в исковата и уточнителната искова молба, свеждащи се до извършени от управителния орган действия, с които правата на съдружника, произтичащи от членственото му правоотношение, са накърнени. Нещо повече, самото членство на ищеца към датата на свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците от 10.12.2014г. е отречено, поради  възприетото становище, че това членство е прекратено по право в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК.

С оглед на изложените по-горе мотиви за незаконосъобразността на извършените изпълнителни действия по чл.517, ал.3 от ГПК, водещи до извода за липса на доказателства за прекратяване на членственото отношение на ищеца по установения в закона ред, настоящият състав прави извода за основателност и на този иск, предвид на което намира, че същият следва да бъде уважен.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни извода с тези на първата инстанция, обжалваното решение се потвърждава като правилно и законосъобразно. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в размер на 900лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 361/31.05.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2071/2014г.

ОСЪЖДА  „Медицински център за репродуктивна медицина Радост” ООД, ЕИК 202178620, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос“, ул. „Константин Доганов“ № 48, представлявано от управителя А. Л. Е. да заплати на П.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 900лв разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :