Р Е Ш Е Н И Е

 

236

                              

                гр. Варна 02.08.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ                    КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 402 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба от ДФ „З” против решение № 1/28.02.2013г. по т.д. № 125/12г. на СОС в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника срещу Д.Р. за признаване за установено , че към 01.11.2011г. въззивникът има изискуемо вземане срещу ответницата сумата от 940 636,49 лв., представляваща главница дължима по договор № 2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма САПАРД, както и сумата от 240 196,23 лв., представляваща лихви върху посочената главница за периода 27.05.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 2390/11г. на СилРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на СОС. Намира , че с оглед на ангажираните доказателства ответницата по иска не е изпълнила задължението си да използва получената финансова помощ по начин описан в бизнес плана. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се уважи искът.

Въззиваемата страна Д.Р. депозира писмен отговор , с който оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба ДФ „З” твърди , че ответницата е получила по Договор № 2252/26.10.2006г. безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на Зто и селските райони в РБ / САПАРД/ в размер на 940 636,49лв. за извършване на дейност, посочена в бизнес плана към Проект № 190101200167 – „Ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 броя млечни овце”. Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора в срок до 31.12.2007г. ДФ „З” е изпълнил задълженията си по договора като е привел на ответницата горепосочената сума. По силата на чл.28 от Наредба №14/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства проектът е под мониторингово наблюдение до 15.04.2013г. На 09.06.2009г. е извършена от ищеца проверка в базата на ответника и е констатирано , че не се отглеждат посочените по бизнес плана 1400 бр. овце млечно направление. След като получателят на финансовата помощ не използва придобитите активи по начин , описан в бизнес плана, то той следва да възстанови на ищеца предоставената помощ. Ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за главницата от 940 636,49лв. и лихва върху нея за периода 27.05.2009г.-31.10.2011г. в размер на 240 196,23лв.; както и за разноски в размер на 35874,98лв.

Предвид постъпилото възражение от длъжника предявява иск за установяване на вземането си по заповедта на осн. чл.422 ГПК.

Ответницата е възразила , че предоставената финансова помощ не е за закупуване и отглеждане на овце , а за ремонт на две сгради, предназначени за отглеждане на овце. Нито по бизнес плана ,нито по сключения договор е поемала задължение да отглежда в 5 годишния период 1400 бр. млечни овце. Видно от представени счетоводни документа за период непосредствено предхождащ проверката ответницата е притежавала  1205 бр. агнета за разплод, освен овцете посочени по проверката Към дата 30.06.2009г. е притежавала 1656 бр. овце. Активите придобити въз основа на помощта винаги са били използвани за отглеждане на агнета и овце, а не за други цели.

ВнАС като обсъди становищата на страните и събраните доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С молба от 25.07.2006г. Д.Р.С. е кандидатствала  пред ДФ „З” за отпускане на финансова помощ по програма САПАРД за инвестиции в селското стопанство по мярка 01 „Сектор– Мляко и млекопроизводство” – S01-I2 „Построяване и модернизация на помещения за отглеждане на животни и съхранение на фураж и готови продукти”.

Следва да се отбележи , че кандидатът не е посочил съществуващата позиция S01-I1 „Първоначално закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи, които са включени в родословна книга”.

Видно от представения от ответницата бизнес план инвестиционният проект включва разходи за реконструкция на две сгради за отглеждане на млечни овце и за закупуване на съответно оборудване /подробно изброено на л.23 по делото на СОС/. В предоставената от кандидата информация за дейността му е посочено , че е придобил през 2006г. две сгради за отглеждане на 1400 бр. овце, т.е. последната характеристика касае капацитетът на двете сгради и тяхното предназначение. Изрично бизнес плана е насочен към обосноваване на инвестиция на стойност 1 954 410 лв. , която по таблица А / л.30 по делото на СОС/ от същия се отнася единствено до ремонта и оборудването, не и до закупуване на овце. В таблица 1а / л.29 по делото на СОС/ изрично се посочват инвестиционните разходи, за които не се кандидатства за подпомагане по проекта и те са за 1300 бр. млечни овце.

С Договор № 2252/19.10.2006г. ДФ „З” предоставя на Д.Р. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности ,посочени в бизнес плана, а именно : „Ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 бр. млечни овце”. В чл.4.17 от договора ползвателят се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин описан в бизнес плана . По чл.8.1 при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя същият връща на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението.

Видно от приложение № 1 към договора – Таблица за одобрените инвестиционни разходи по проекта на Д.Р. са за активи от т.1 до т.13 , които вкл. СМР , машини , съображения, оборудване и никъде не е посочено закупуването на животни, тяхното количество. Именно за тези активи е одобрена сума от 1954410лв., от която размер на субсидията в размер на 955 427лв. Като в писмо за оторизация  на плащането оторизираната сума за плащане е 940 636,49 лв. Която е платена на ответницата на 15.04.2008г.

Съгласно контролен лист за извършена проверка на място след плащане експертите са констатирали и отразили, че всички активи / машини ,съображения и техническо оборудване/ по приложение № 1 към договора са налични / не са продадени или отдадени под наем в 5 г. срок след плащането/, както и че всички те се използват по предназначение / л.60-61 по делото на СОС/. Поради което е направен извод за положителен резултат от проверката. Едва в заключението срещу „Инвестицията се използва съобразно проекта” е отбелязано – „не”. В приложение № 1 - Таблица 1 за проверка на място на животните срещу овце е отбелязана цифрата 161 при минимални изисквания 100бр.

С писмо от 02.07.2009г. ДФ „З” е изискал от Д.Р. обяснение относно наличието на голям брой овце от месодайно направление и опис на наличните животни, заверен от участъковия ветеринарен лекар. Видно от описа на наличните животни към 10.06.2009г. общия брой на отглежданите животни от млечно направление е 161 бр.

С доклад за нередности № 376/09.03.2010г. ДФ „З” е излязъл с констатация , че броят на отглежданите във фермата овце - 161 е значително под този , заложен в бизнес плана и по договора – 1400. Ползвателят не е закупил със собствени средства съответния брой овце, необходими за производство на продукция съобразно бизнес плана.

С нотариална покана , връчена на 06.07.2011г. Д.Р. е поканена от ДФ „З” да възстанови отпуснатата помощ в размер на 940 636,40 лв. и лихви върху главницата за периода 27.05.2009г.-02.06.2011г. в размер на 200 792, 45лв. След което ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение за процесните суми по ч.гр.д. № 2390/11г. на СилРС .  

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Следва да се има предвид , че изрично в исковата молба ищецът твърди неизпълнение на задължение на ответника по чл.4.17 от Договор № 2252/26.10.2006г. и чл.28 от Наредба № 14/18.05.2001г., поради което претендира дължимост на процесните суми. Никъде по исковата молба не се твърди нарушение на друго задължение на ответницата , произтичащо от конкретна  договорна клауза или норма на закона / вкл. регламенти на ЕО/. Съдът на осн. чл.6 ГПК е обвързан от основанието и петитума на иска , така както са наведени от ищеца и дължи произнасяне по тях.

Съдът намира , че за тълкуване съдържанието на договора и обема на поетото по чл.4.17 задължение от значение е и нормата на чл.27, ал.1 ,т.1 от Наредба №14/2001г., която задължава ползвателят за срок от 5 години от получаване на помощта да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение.

Предназначението на активите се извлича на първо място от конкретната мярка за ,която се кандидатства- S01-I2 „Построяване и модернизация на помещения за отглеждане на животни”; използването на обектите ,  чиято реконструкция се обосновава с бизнес плана – „ за отглеждане на млечни овце”  и предназначение на машините , съображенията и оборудването –  за отглеждане на животни. Предмета на дейност трябва да е насочен към постигане целта на отпускане на помощта, формулирана по чл. 13 от Наредбата : „ Бизнеспланът трябва да обосновава нарастване на брутния доход в края на реализацията на проекта най-малко с 10 на сто от реализирания в началото на инвестиционния период, както и редовно обслужване на задълженията на стопанството. Изискване по чл.14 от Наредбата  е в сектор "Мляко и млекопроизводство" да се подпомагат земеделски производители, които притежават най-малко 15 млечни крави и/или 100 млечни овце, и/или 10 млечни биволици, и/или 100 млечни кози.  Поради което и Таблица 1 / л.66 от делото на СОС/ към протокола за проверка на място по образец съдържа заложено минимално изискуемо количество на притежавани млечни овце – 100 бр. и съответно при констатирано налично 161 бр. експертите са посочили , че е налице съответствие със законовите изисквания.

Ето защо съдът прави цялостен извод , че задължението на ползвателя по процесния договор е да вложи отпуснатата финансова помощ за реконструкция на сгради и за закупуване на машини , съоръжения и оборудване, които да използва за отглеждане на млечни овце. След като техният брой е над минимално изискуемия по чл.14 от Наредбата не е налице нарушение на договора или императивни изисквания на закона. 

Следователно ползвателят не дължи връщане на помощта и лихви за забава. Предявеният иск е неоснователен , а обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

                 Р Е  Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/28.02.2013г. по т.д. № 125/12г. на СОС в частта, с която е отхвърлен искът на ДФ «З», гр.София срещу Д.Р. за признаване за установено , че към 01.11.2011г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответницата за сумата от 940 636,49 лв., представляваща главница дължима по договор № 2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма САПАРД, както и сумата от 240 196,23 лв., представляваща лихви върху посочената главница за периода 27.05.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 2390/11г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобшението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: