Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

280/ 09.11.2015г., гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  тринадесети  октомври                                             Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                     Д.Маркова

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 402   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е въззивно и е  образувано по подадена жалба от Ш. Д.К., британска гражданка, родена на ***г*** и Я.К.Г.П., британски гражданин, роден на ***г*** срещу решение № 190/10.03.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 794/2013г., с което е отхвърлено искането за възобновяване на производството по несъстоятелност на „ АЛБЕНА ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 103946124., със седалище гр. Варна, обективирано в молба № 1099/14.01.2015г., подадена от адв. И.Т. *** в качеството му на пълномощник на кредиторите Ш.Д.К. и Я.К.Г.П., британски граждани и настоящи въззивници, прекратено е производството  по несъстоятелност на  същото дружество и е постановено заличаването му от ТР. По съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с императивните материалноправни и процесуалноправни норми, свеждащи се основно до това, че съдът не е изпълнил задълженията си по Регламент № 1346/2010г. на ЕО да уведоми кредиторите – граждани на държава –членка на Съюза за откритото производство по несъстоятелност и процесуалните им възможности във връзка с това, с което е накърнил процесуалните им права и едногодишният срок за искане за възобновяване на производството по несъстоятелност въобще не е започнал да тече за тях, молят съда отмени обжалваното решение.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

С решение № 1218/27.12.2013г., постановено по т. д. № 794/2013г. по описа на ВОС, в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „АЛБЕНА ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103946124, с начална дата - 31.12.2007г., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, същият е обявен в несъстоятелност едновременно с откриване на производство по несъстоятелност, и е спряно производството по несъстоятелност.

Решение е обявено в Търговския регистър при АВп на 30.12.2013. с вписване рег. № 20131230170308. Едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за предплащане на разноски и възобновяване на производството е изтекъл на 30.12.2014г., като до изтичането на срока не е постъпила молба от длъжника или от кредитор за възобновяване на същото.

Едва на 13.01.2015г. е изпратена по пощата молба, входирана с № 1099/14.01.2015г. по описа на входящите документи на ВОС, подадена от адв. И.Т. *** в качеството му на пълномощник на кредиторите Ш.Д.К. и Я.К.Г.П., британски граждани, с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ. С обжалваното решение молбата е оставена без уважение, тъй като е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

В жалбата се релевират два основни аргумента за неправилност на атакувания съдебен акт – това, че съдът по несъстоятелността не е взел  предвид имотното състояние на длъжника, както и наличието на имущество, достатъчно да покрие първоначалните разноски в производството по несъстоятелност и това, че депозираната от въззивниците молба за възобновяване на производството не е подадена след законоустановения преклузивен срок, тъй като този срок за тях, в качеството им на граждани на държава – членка на Европейския съюз, не е започнал да тече, предвид на това, че и до момента не са уведомени нито от синдика, нито от съда по несъстоятелността за инициираното производство, с което е нарушено правото им на участие в процеса по смисъла на чл.40 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000г. / неправилно посочена 2010г. в жалбата/. Без да бъдат уведомени за откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на изискванията за форма на това уведомление, за тях не са започнали да текат нито срокове за възобновяване на производството, нито срокове за предявяване на вземанията или за каквито и да е други процесуални действия.

Съдът не споделя изложената теза по следните съображения :

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1346/2000 НА СЪВЕТА на Европейския съюз от 29 май 2000 година, в сила от 31 май 2002г., относно производството по несъстоятелност урежда  вътреобщностните последици от развитие на   производството. Той е пряко приложим от 01.05.2002 г. във всички държави членки /с изключение на Дания/,  а от май 2004-и в новите държави членки. Регламентът урежда компетентността:

- за образуването на производствата за обявяване в несъстоятелност;

- за вземането на решения,  които пряко произтичат от производството за обявяване в несъстоятелност ;

- съдържа разпоредби,  относно признаването на тези решения и приложимото право.

Съгласно т.21 от Регламента  „ Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намират в Общността, има право да предяви вземанията срещу имуществото на длъжника във всяко текущо производство по несъстоятелност в рамките на Общността. В гл. ГЛАВА IV „ИНФОРМИРАНЕ НА КРЕДИТОРИТЕ И ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ИМ” е уредено както правото на предявяване на вземанията на кредитор от държава – членка, различна от държавата-членка на образуване на производството – чл.39, така и задължението за съда по несъстоятелността и ликвидатора / синдика/ незабавно  да информира кредиторите, които са известни и чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намират в другите държави-членки, за откритото производство по несъстоятелност и за правото им да предявят вземанията си пред посочените органи и институции. Соченото от въззивниците задължение за адресатите на правната норма обаче съдът разглежда във връзка с уреденото в чл.41 от Регламента съдържание на предявяването на вземането, а именно : „Кредиторът изпраща копие от документите, които доказват вземането, ако има такива, и посочва естеството на вземането си, датата на възникване и размера; той посочва и дали има право на предпочтително удовлетворяване, залог върху съответното вземане или запазване на собствеността и кои имуществени активи са негово обезпечение”. Т.е. – задължението за съда по несъстоятелността и ликвидатора / синдика/ да уведомят кредиторите от друга – държава членка на Общността, е пряко свързано с разписаната по-нататък в Регламента възможност на последните да предявят вземанията си, с посочване на тяхното естество, размер и начин на удовлетворяване. В процесния случай производството по несъстоятелност въобще не се е развило до фазата на предявяване на вземанията на кредиторите. По молбата за откриване на производство по несъстоятелност  е постановено решение по реда на чл.632 ал.1 ТЗ и в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ не е постъпила молба от длъжника или от кредитор за възобновяването му. Ето защо съдът намира, че в процесния случай разписаните в чл.40 от Регламент /ЕО/ 1346/2000г. задължения  за съда по несъстоятелността и за ликвидатора / синдика/ за уведомяване на кредитори от друга  държава – членка не са възникнали.

          Съгласно разпоредбата на чл.632 ал.2 ТЗ възобновяване на спряното производство по несъстоятелност се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество, или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноските по чл.629б от ТЗ. Двете законови предпоставки са предвидени в условията на алтернативност. Наличието на едната предпоставка е достатъчно за възобновяване на производството, без съдът да има задължението да изследва и другата.

          С молба от 14.01.2015г. молителите Ш. Д.К., британска гражданка, родена на ***г*** и Я.К.Г.П., британски гражданин, роден на ***г*** молят съда да приеме преводно нареждане, удостоверяващо внасянето на определения от съда размер на разноските по делото  - 8 000лв и молят на осн.чл.632 ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност да бъде възобновено. Молбата е входирана в деловодството на съда с отбелязване на деловодителя, че не е придружена с цитираното в нея преводно нареждане.

          Освен, че е извън срока, към молбата не са представени и доказателства за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността.  Втората хипотеза на „достатъчно имущество” на длъжника е релевирана една във въззивната жалба и следователно – много след срока по чл.632 ал.2 ТЗ, поради което е процесуално недопустима.

          По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлено искането за възобновяване на производството по несъстоятелност на „ АЛБЕНА ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 103946124., със седалище гр. Варна. Като правилно и законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 190/10.03.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 794/2013г., с което е отхвърлено искането за възобновяване на производството по несъстоятелност на „ АЛБЕНА ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 103946124., със седалище гр. Варна, обективирано в молба № 1099/14.01.2015г., подадена от адв. И.Т. *** в качеството му на пълномощник на кредиторите Ш.Д.К. и Я.К.Г.П., британски граждани и настоящи въззивници, прекратено е производството  по несъстоятелност на  същото дружество и е постановено заличаването му от ТР.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :