Р Е Ш Е Н И Е

№    251/ 07.11. 2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 28.09.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ  

           ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 402 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от ЕТ” Р. С.” гр.Разград, представляван от собственика Р. С. Н., срещу решение № 17/04.05.2016год. по т.д. № 260/2015год. по описа на РзОС, с което  ЕТ „Р. С.” гр.Разград е осъдена да заплати на З.И.С. на осн.чл.79 ал.1 вр.чл.240 ЗЗД сумата 196 400лв.-дължима главница по договор за заем от 14.03.2013год.,  ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ до окончателното й изплащане, сумата 38 593,42лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата, какта и сумата 17 479,74лв. –разноски.

Излага становище за недопустимост на  съдебното решение, предвид разглеждане по реда на чл.422 ГПК на иск за вземане на основание на ЗЗ и договор за заем от 14.03.2013год. В Евентуалност се твърди  неправилност на решението, поради постановяване на същото в нарушение на процесуалния закон,  както и поради необоснованост, по изложени подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете  да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален представител оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, съответно оспорва чрез процесуалния представител на въззиваемата страна, както чризе писмени становища  на процесуалните представители.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявените искове са с правно основание чл.79  ЗЗД вр. Чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД: Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на З.И.С. ***, представляван от собственика Р. С. Н.. В исковата молба се твърди, че на 14.03.2013год. с ответника са сключили договор за заем, по който е предоставила на ЕТ  сумата 196 400 лева, със задължение съгласно чл.2 от договора, сумата да се върне до 05. 11. 2013 г. Ответникът не изпълнил в срок задължението си да върне заетата сума, като същата не е върната и до момента на подаване на иска. Тъй като ответника е изпаднал в забава след 05. 11. 2013 г.,  към 12. 10. 2015 г.  дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника  да заплати сумата 196 400 лв.,  представляваща дължима главница по Договора за заем от 14. 03. 13 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата 38 563, 42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода  06. 11. 2013 г. до 12. 10. 2015 г.

         В писмени отговори на процесуални представители, ответника ЕТ „Р. С.” гр. Разград оспорва иска като недопустим, евентуално, като неоснователен. Твърди, че между страните е водено друго дело и е налице влязло в сила решение по гр. д. № 166/ 2014 г. по описа на РзОС по същия правен спор, с което иска за установяване на същото вземане е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Налице е СПН по всички обстоятелства и правоотношения, включени в правния спор. Заявява, че не е получавал от ищеца претендираната сума в размер на 196 400 лв.  и договорът за заем е привиден, липсва предмет, основание и не отразява действителната воля на страните, като ответникът никога не е получавал сумата, посочена в него. Същият е привиден, като в действителност представлява документ, удостоверяващ плащане на закупени  от „Буран –ИС” ЕООД и ЕТ „Буран – Иван Стойчев” стоки, които не са осчетоводени от тях. Твърди, че не е осчетоводявал договора за заем, като същевременно са налице  осчетоводявания на многобройни продажби от ответника към към „Буран –ИС” ЕООД и ЕТ „Буран – Иван Стойчев”, с които е в трайни търговски взаимоотношения. Страните не са декларирали в данъчна декларация получаване, респ. даване на заем над 10 000 лв. Ищецът никога не е притежавал икономическа възможност да предостави такава сума в заем, а от друга страна ответникът не е имал нужда от такава сума, понеже притежава печеливше търговско предприятие,  чиито приходи са достатъчни и не обосновават причина за искане на такъв заем. Оспорва съдържанието на представените договор за заем и РКО, като твърди, че са привидни и не отразяват в действителност случили се юридически факти.

         Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен от ищцата Договор за заем, сключен на 14. 03. 2013 г. между З.И.С., като заемодател и ответника ЕТ „Р. С.”, представляван от Р. С. Н., като заемател.  В чл. І.1 и чл. ІІ. 2 от договора, страните са уговорили, че заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата 196 400 лева, а последният се е задължил да върне заемната сума 196 400лева, но не по-малко от 100 418евро в срок до 05. 11. 2013 г. Договорът съдържа подписите на двете страни. Приложен е РКО от 14. 03. 2013 г., според който ищцата З.И.  С. е предоставила /броила/ на ответника сумата 196 400 лева с посочено основание „ за заем по договор”. Положени са подписи в позициите „броил сумата” и „получил” сумата от заемодателя и заемателя. Във връзка с оспорване по реда на чл.193 ГПК, ответницата е потвърдила, че положените подписи под договора за заем и под РКО, са положени от нея, като са оспорили съдържанието на същите.

Не е спорно, че по гр. д. № 166/ 2014 г. по описа на РОС е бил разгледан и постановено влязло в сила решение по което предявеният установителен иск от З.И.С. срещу същата ответница, с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането в размер на 196 400 лв., възникнало от  Запис на заповед от 14. 03. 2013 г. Видно от постановеното решение, каузалното правоотношение – процесният договор за заем не е било предмет на делото., а искът е отхвърлен поради констатиран от съда порок на формата на ценната книга.

Представени са издадени от ответника фактури за извършена доставка на стоки с получател „Буран –ИС” ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е ищцата З.С., с №№: 9962/ 06. 04. 13 г.;10041/24. 04. 13г.;10064//27. 04. 13г.;10074/ 29. 04. 13 г.; 10098/ 30. 04. 13г.; 10182/ 27. 05. 13г.; 10195/ 29. 05. 13 г.; 10226/ 31. 05. 13г.; 10279/ 15. 06. 13г.; 10312/ 21. 06. 13 г.; 10327/ 24. 06. 13 г.; 10354/ 29. 06. 13г.; 10459/ 29. 07. 13г.; 10484/ 31. 07. 13г.; 9905/ 23. 03. 13 г.; 9888/ 19. 03. 13 г.; 9825/ 25. 02. 13 г.; 9815/ 13. 02. 13 г.; 9914/ 25. 03. 13 г. и касови бонове /стр.173-203/.

         Според неоспореното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на ответника за сумата 196 000 лв. е направен счетоводен запис на Сметка 412 „Клиенти по аванси”  на 14. 03. 13 г. , като е дебитирана сметка 501 „Каса в лева” и кредитирана сметка 412. Основание за счетоводното записване е ПКО № 854/ 14. 03. 13 г., съставен и подписан от ответника. По партидите на счетоводни сметки от група 15 „Получени заеми” процесният заем не е отпразен, а са отразени три заема към „Банка ДСК” ЕАД през 2013, 2014 и 2015 г. През 2013 г. и 2014 г. получени заеми не са декларирани пред НАП от ответника. Всички представени по делото фактури, издадени на „Буран – ИС” ЕООД са осчетоводени от ответника. Към 31. 01. на 2012 г. и 2013 г.  към същият клиент не са отразени непогасени вземания. Сумите по фактурите са отчетени в счетоводството на „Буран – ИС” ЕООД като „платени в брой” и в разход по сметка 501 „Каса в лева”, а в счетоводството на ответника дължимите суми по издадените фактури са отразени в намаление на салдото по сметка 412 „Клиенти по аванси” на клиента З.С.. Първични счетоводни документи за такова отразяване не са представени на вещото лице. В двете счетоводства – на ищеца и на  „Буран – ИС” ЕООД общата сума на осчетоводените фактури съвпада – 83 905, 54 лв. Към фактурите има издадени касови бонове, които се съхраняват заедно с оригинала на фактурите в счетоводството на „Буран –ИС” ЕООД.  Според допълнителното заключение на ССЕ, счетоводните записвания, направени в счетоводството на ответника следват изискванията на ЗС, ЗДДС и НСС, като на вещото лице не са били представени документи за обвързаност на счетоводните записвания, с които е намалено задължението към ищцата З.С. с фактурирани на „Буран – ИС” ЕООД стоки, както и стокови разписки, подписани от клиент ищцата З. С. или „Буран – ИС” ЕООД във връзка с получени стоки от ответника.  Според ССЕ, счетоводството на „Буран – ИС” ЕООД е водено редовно, представените по делото фактури са осчетоводени, като сумите по фактурите и касовите бонове, прикрепени към тях съвпадат. За авансово плащане, според чл. 25 от ЗДДС следва да се начисли ДДС и се дължи, но такова начисляване върху сумата от 196 400лв. не е извършено от ответника.С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Относно възражението за недопустимост на производството, на основание чл.299 ГПК: Гр. д. № 166/ 2014 г. по описа на РОС е образувано по искова молба с която е предявен установителен иск от З.И.С. срещу ЕТ”Р. С.”, с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането в размер на 196 400 лв.  Претенцията се основава на Запис на заповед от 14.03.2013 г., въз основа на която по реда на чл.417 т.9 ГПК заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение срещу издателя и авалистите, за сумата от 196 400лв. За съществуването на вземането по ценната книга, ищцата З.С. е представила като доказателство Договор за заем от 14.03.2013год. сключен между вея и първияа ответник за сумата от 196 400лв., която сума е следвало да се върне до 05.11.2013г. Следователно,   записът на заповед е издаден като гаранция, обезпечаваща вземането по договора за заем, предмет на настоящето производство. Видно от постановеното решение, каузалното правоотношение – процесният договор за заем не е било предмет на делото., а искът е отхвърлен поради констатиран от съда порок на формата на ценната книга,  довела според съда до недействителността на ЗЗ.

Предвид изложеното, направеното възражение на ответната страна, относно недопустимост на предявеният иск с правно основание чл.240 ЗЗД, предвид наличието на СПН по същия правен спор, разгледан и  разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 166/ 2014 г. по описа на РОС е неоснователно. С разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК е въведена забрана за пререшаване на спорове, които са разрешени със влязло в сила решение. А чл.298 ал.1 ГПК сочи, какво означава влязло в сила решение:  Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Или, за да е налице СПН на влязло в сила решение спрямо друг висящ правен спор, следва да е налице идентичност между делата-т.е. спора да е между същите страни, или техни правоприемници, претенцията и основанието на висящото дело да са идентични с вече разрешения спор с влязлото в сила решение. В случая, се установява идентичност между страните и между сумата, но е видно, че основанията на претенцията са различни. Влязлото в сила решение по гр. д. № 166/ 2014 г. по описа на РОС, е постановено по иск, който се основава на вземане на ищцата, основаващо се на ЗЗ от 14.03.2013год., а както се посочи вече, претенцията по гр.д.№ 260/2015год. на РзОС  е с правно основание чл.240 ЗЗД се основава на неизпъленние на договор за заем от 14.03.2016год. Безспорно, основанието на претенциите-т.е. правопораждащите факти са различни, като каузалното правоотношение, което е гарантирано с издадената ценна книга, не е разгледано по същество, поради което и спрямо него не е формирано СПН. Предвид изложеното, не се установява идентичност между предмета на гр.д. № 166/2014год. и висящото гр.д. № 260/2015год. по описа на РзОС, поради което и относно предявения иск, предмет на настоящето производство, не е налице забраната по чл.299 ГПК и същият се явява допустим.

Относно възражението за недопустимост, основаващо се на твърдението на ответната страна за привидност на сключения договор за заем: Твърди се от ответната страна, че договорът за заем сключен на 14. 03. 2013 г. между ЕТ и ищцата, като заемодател е привиден и прикрива друго съглашение, а именно, че в действителност представлява документ, удостоверяващ авансово плащане на закупени  от „Буран –ИС” ЕООД и ЕТ „Буран – Иван Стойчев” стоки от ответника. Доказването на привидността на сделката е в тежест на ответната страна. Съдът намира същото за недоказано,   поради следните съображения:  Не се оспорва получаването на сумата, като се твърди, както се посочи, че същата е предоставена за авансово плащане на стоки. При направеното оспорване на направеното възражение за симулация, от другата страна по договора за заем, доказването на привидноста на сделката понеже е на стойност над 5 000лв. следва да стане чрез т. Нареченото начало на писмено доказателство, както изрично се предвижда в чл. 165, ал. 2 ГПК или чрез "обратен документ". Целта на обратния документ е да разкрие симулацията и да установи действителните  отношения между страните по сключения договор. От представените по делото доказателства се установява, че не е представен обратен документ, изхождащ от страните по сделката, който да установи привидност на сключения между тях договор за заем. Не е представено и писмено доказателство, издадено от ищцата,  което да има характер на «Начало на писмено доказателство» по см.  На чл.165 ал.2 ГПК, което до води до извод на привидност на процесния договор за заем.  Напротив, според ССЕ,  самата ответница в счетоводството си, е отразила получената сума от  196 400лв. По сметка 412 «Клиенти по аванси» с контрагент № 4668 З.И.С.. Следователно, самата ответница е завела сумата като предоставена от  физическото лице З.С., а не като авансово плащане от „Буран –ИС” ЕООД и ЕТ „Буран – Иван Стойчев” за получени стоки. В допълнителното заключение се сочи, че не е издавана фактура за отразеното авансово плащане за сумата от 196 400лв. от ответника. Според заключението, по отношение на авансовото плащане по фактурите, не са представени документи, с които се обосновава прехвърлянето на данни от клиент „Буран ИС”ЕООД на физическото лице З.С.. Или, както се посочи по-горе, на  вещото лице не са били представени документи за обвързаност на счетоводните записвания, с които е намалено задължението към ищцата З.С. с фактурирани на „Буран – ИС” ЕООД стоки, както и стокови разписки, подписани от клиент ищцата З. С. или „Буран – ИС” ЕООД във връзка с получени стоки от ответника.  Според ССЕ,  представените по делото фактури, за които се твърди, че са заплатени с процесната сума, по същите,  според чл. 25 от ЗДДС следва да се начисли ДДС и се дължи, но такова начисляване върху сумата от 196 400лв.не е извършено от ответника. Предвид изложеното следва да се  направи извод, че не се установява счетоводно отразяване на  предоставената от физическото лице З.С. сума от 196 400лв., като авансово плащане за закупени стоки от „Буран –ИС” ЕООД и ЕТ „Буран – Иван Стойчев”. Предвид изложеното, твърдението за привидност на процесния договопр за заем, като прикриващ договор за авансово плащане на стоки, не се установява, поради което възражението за недействителност на процесния договор на посоченото основание, следва да се остави без уважение като недоказано. Предвид изложеното, съдебният състав прави извод, на основание представените писмени доказателства:-Договор за заем и РКО от 14.03.2013год. че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение. Договорът за заем е реален договор, и за да породи своите правни последици,  сумата следва да бъде предадена на заемателя.  От съдържанието на т. 1 на договора за заем, следва, както и от представеният  Разходен касов ордер от 14.03.3013год. следва да се направи извод, че ответната страна като заемател  е получила заемната сума от 196 400лв., предмет на иска. Относно изправността на страните по договора:  С оглед направеният по-горе извод, че ищецът като заемодател е предал реално сумата на заемателя,  следва да се направи извод, че същият е изправна страна по договора.Не е спорно, а и не са представени релевантни доказателства, за изпълнение на задълженията на заемателя да върне сумата, поради което следва да се направи извод,  че до определената за краен падеж дата -05.11.2013год., както и до настоящия момент, сумата не е върната. Предвид изложеното,  ответната страна се явява неизправна страна по сключения договор, поради което искът се явява изцяло основателен за процесната сума, която е в рамките на установеното неизпълнение. С оглед на основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД за забава за периода от 06.11.2013год.-12.10.2015год. в размер на 38 593,42лв., както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до изплащане на сумата.Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.  Разноски пред настоящата инстанция: Въззиваемата страна е представила списък за претендирани разноски за адвокатски хонорар в размер на  7580лв., като са представени релевантни доказателства за действително заплащане на претендираните разноски. Предвид изложеното, претенцията за разноски следва да бъде   уважена.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

 

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/04.05.2016 год., постановено  по гр.д.№ 260/2015 год. по описа на Разградски окръжен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „Р. С.” гр. Разград, ЕИК 116003942, представляван от собственика Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на З.И.С., ЕГН ********** сумата 7 580 / седем хиляди петстотин  и осемдесет./ лева на осн. чл. 78 от ГПК, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.