Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   № 252 /гр. Варна, 02.11.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№402/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е образувано по въззивна жалба на ОЛИВИЯ ООД, ЕИК 040422714, със седалище гр.Силистра срещу  решение №45/19.04.2018 г. по т.д.112/2017 г. по описа на СОС, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника против НОВА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 123551049, със седалище гр.Галвиница, иск за заплащане на неустойка по чл.7 от сключения между страните на 28.12.2012 г. договор за търговска дейност, за горницата над 5000 лева до предявения размер от 40 000 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани изводи.

Насрещната страна „НОВА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 123551049, със седалище гр.Галвиница е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „НОВА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 123551049, със седалище гр.Галвиница срещу  решение №45/19.04.2018 г. по т.д.112/2017 г. по описа на СОС, в осъдителната част.

В жалбата се сочат пороци на акакуваното решение, изразяващи се в необосновани изводи и несъответствие със събраните по делото доказателства.

Насрещната страна “ОЛИВИЯ ООД, ЕИК 040422714, със седалище гр.Силистра е подала писмен отговор, в който оспорва настрещната въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че на 28.12.2012 г. е сключил с ответника договор за търговска дейност, по силата на който се е задължил да доставя в търговски обект на ответника, находящ се в гр.Силистра, ул.“Шар планина“ №2, произведени от него месо и месни продукти, с 10 % отстъпка от продажната цена, както и да оборудва помещението с нови хладилни витрини и всичко необходимо за законосъобразното функциониране на обекта, предвид особеностите на предлаганите стоки.

Срещу това, ответникът е поел задължение да реализира в обекта само продукция на ищеца, без право да търгува с такава стока от друг производител, освен при наличие на изрично съгласие от страна на доставчика. Излага, че за нарушение на това задължение е уговорена неустойка в размер на двукратния петгодишния оборот от обособения търговски обект.

Твърди, че до м.май 2017 г., ответникът е изпълнявал поетите в договора задължение, след което почти е преустановил покупката на месо и месни продукти от ищеца и е започнал да реализира такава стока, закупена от други производители и търговци.

Ответникът оспорва иска като излага, че ограничението за продажба на месо и месни продукти в обособения магазин от 20 кв.м., не е нарушавано по време на действие на договора, поради което неустойка не се дължи. Твърди, че преди обособяването на магазина за месо и сключване на договора с ищеца е притежавал в съседство друг самостоятелн обект за обществено хранене „Фаст фууд Пазара“, в който са се предлагали скара, закуски, санвичи и др., продуктите за които са закупувани от различни доставчици, вкл. и от ищеца. Излага, че по отношение на този обект не е поемал нито задължение да реализира единствено продукция закупена от ищеца, нито да се въздържа от доставка и реализация на чужда продукция.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.         

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения договор като доказателство договор от 12.07.2004 г., „Нова инвест“ ЕООД е сключило с „Общински пазари, тържища и паркинги“ ЕООД, договор за наем на недвижим имот, находящ се гр.Силистра, ул.“Шар планина“ №2, представляващ масивна постройка с обща площ 83 кв.м., от които търговска площ 46 кв.м.и 37 кв.м. складови и сервизни помещения.

Видно от представените удостоверения за регистрация на обект за търговия с храни N Т1953301180/04.08.2004 г. и за въвеждане в експлоатация на обект N 52/05.06.2006 г., част от наетия недвижим имот е обособен в самостоятелен обект за обществено хранене „Фаст фууд „Пазара“, а останалата част в офис за телефонни услуги.

Между страните няма спор, а и от събраните по делото гласни дооказателства и съдебно – счетоводна експериза се установява, че обекта за обществено хранене „Фаст фууд „Пазара“ е осъществяал посочената в удостоверението за регистрация дейност: скара, сандвичи, хамбургери, бургери и др. до момента на прекратяване на наемния договор през м.юли 2017 г.

На 28.11.2012 г., между страните е сключен договор за търговска дейност, по силата на който „Нова инвест“ ЕООД се задължил да обособи 20 кв.м. търговска площ от собствения си търговски обект, находящ се на ул. „Шар планина“ №2 за продажба на месо и местни продукти, производство на “ОЛИВИЯ ООД.

От своя страна, “ОЛИВИЯ ООД се е задължило да оборудва помещението с нови хладилни витрини и всичко необходимо за законосъобразното функциониране на обекта, предвид стоката, която ще се реализира в него, както и да предоставя всеки един от артикулите в асортимента си с отстъпка от продажната цена в размер на 10 процента.

Съобразно уговорката в чл.7 от договора, „НОВА ИНВЕСТ“ ЕООД се е задължило да не реализира чужда продукция – месо и местни произведения, без изричното съгласие от страна на доставчика. Уговорена е неустойка, равняваща се на двукратния размер на петгодишния оборот от обособения търговски обект, при констатиране на нарушения на това задължение.

От съвпадащите изявления на страните се установява, че договорът е прекратен едностранно от доставчика на 06.06.2017 г., позовавайки се на неизпълнение на задължението по чл.7 от страна на „Нова инвест“ ЕООД.

Правният спор във въззивното производство е концентриран върху това, дали задължението за въздържане от продажба на месо и месни произведения от други производители, обхваща само обособения обект от 20 кв.м. или целия  имот предмет на договора за наем, както и дали са налице основания за възникване правото на доставчика да претендира заплащане на уговорената в чл.7 от договора неустойка.

Поради несъвпадащите позиции на двете страни относно териториалния обхват на ограничението за продажба на месо и месни изделия от друг производител, съдът намира, че следва да тълкува разпоредбите на договора.

Това се налага с оглед наличието на непълни и неточни уговорки в договора, както по отношение задълженията на страните, така и по отношение на срока и начина на прекратяване, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД, предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.

Макар и ненаименован, договорът има характеристики на възмезден договор за поръчка, по който довереникът „Нова инвест“ ЕООД е поел задължение срещу оборудване на обособено от него помещение от 20 кв.м. да продава в него единствено месо и месни продукти, произведени от доверителя “ОЛИВИЯ ООД, възползвайки се от предоставена търговска отстъпка.

Видно от представеното удостоверение за регистрация N 1650/18.12.2012 г., в изпълнение на задължението по чл.1 от договора от 28.11.2012 г., „Нова инвест“ ЕООД е обособил отделно помещение от 20 кв.м., вписано в Регистъра на обектите за търговия на дребно с месо, месни продукти, мазнини от животински произход и подправки. Именно това помещение, е било оборудвано от “ОЛИВИЯ ООД, с хладилни витрини, маса и уреди за мелене и рязане на месо, съобразно представените протоколи от 28.11.2012 г.

Това налага извода на съда, че със сключване на договора, за „Нова инвест“ ЕООД е възникнало задължение да продава месо и месни продукти, произведени от “ОЛИВИЯ ООД и едновременно с това да се въздържа от поведение свързано с продажба на подобна стока от други производители, единствено в магазина от 20 кв.м., находящ се на ул. „Шар планина“ №2.

След като ограничението по чл.7 от договора е относимо за магазина от 20 кв.м., който е само част от наетия от „Нова инвест“ ЕООД, то за дружеството не е налице пречка да купува от други производители месо и месни произведения, и да реализира тези стоки, в суров или преработен вид, в намиращия се в съседство и функциониращ от 2004 г., самостоятелен обект за обществено хранене „Фаст фууд „Пазара“.

От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че за периода 28.12.2012 г. – 30.05.2017 г., “ОЛИВИЯ ООД е доставила на „Нова инвест“ ЕООД, месо и месни произведения на стойност 905 724.14 лева. За същия период, закупените от други доставчици месо и месни продукти са на стойност 33 361.08 лева. Според експертизата обаче, не може да бъде установено в кой от двата обекта е реализирана продукция закупена от тези доставчици, тъй като няма аналитичност, която да покаже кой продукт къде е реализиран, а и ползваните фискални устройства не могат да дадат такава информация.

Единственото доказателство, че в магазина от 20 кв.м. са доставени месо и продукти от друг производител е представения като доказателство дневник за входящ контрол на приетите храни и опаковачни материали, воден от „НОВА ИНВЕСТ“ ЕООД през 2017 г., от съдържанието на който се установява, че на 04.06.2017 г., т.е. два дни преди прекратяване на договора е извършена доставка на продукти от пилешко месо от „ПИЛКО“ ЕООД.

От показанията на свидетелите Б. Б. и М. К., служители на “ОЛИВИЯ ООД, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява единствено, че от м.май.2017 г. е намалял броя на заявените количества кебапчета и кюфтета, като според свидетелите причина за това е закупуването им от друг производител.  И двамата свидетели, както и свидетелите Д. И. и П. Н. са категорични, че кебапчета и кюфтета са се продавали основно в изпечен вид в обособения в съседство обект за бързо хранене „Фаст фууд „Пазара“. Никой от разпитаните свидетелства няма непосредствени впечатления, че в магазина за месо и местни произведения с логото Оливия, са се предлагали продукти на производител различен от доставчика „ОЛИВИЯ“ ООД.

Анализът на събраните по делото доказателства обуславя извода на съда, че до прекратяване на договорните отношения, „Нова инвест“ ЕООД еднократно се е отклонило от поетото в чл.7 задължение, т.е. наличе е незначително частично неизпълнение. Изводът на съда за незначително частично неизпълнение, не би се променил, дори да се приеме, че установените от експертизата количества меса и продукти, закупени от други производители също са били реализирани в магазина, доколкото тяхната стойност не надхвърля повече от 3 % от общия оботот, който „Нова инвест“ ЕООД е направил с продукти закупени от  „ОЛИВИЯ“ ООД.

С оглед на горното, съдът намира, че са налице основания за намаляване размера на уговорената неустойка.

Действително съгласно чл.309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл.309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено при търговски сделки, сключени между търговци, но дерогира само правилото за намаляване на неустойката по чл.92, ал.2 от ЗЗД, предл.първо поради прекомерност, но не и случаите когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че неустойка в размер на 5000 лева, в пълна степен би обезщетила „ОЛИВИЯ“ ООД, за предполагаемите вреди, които е претърпяло от установеното незначително частично неизпълнение на „Нова инвест“ ЕООД.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3500 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Възнаграждението видно от договора за правна помощ е уговорено само за защита срещу въззивната жалба, по която с оглед обжалваемия интерес, минималното възнаграждение е в размер на 1530 лева. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а заплатено адвокатско възнаграждение, надвишава два пъти минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, поради което съдът намира същото за прекомерно и следва да бъде намалено на 2200 лева.

С оглед крайния изход от обжалване на решението, разноските за заплащане на държавни такси по въззивната и насрещната въззивна жалба, следва да останат за сметка страните.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №45/19.04.2018 г. по т.д.112/2017 г. по описа на ОС - Силистра.

ОСЪЖДА „ОЛИВИЯ“ ООД, ЕИК 040422714,  със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Добруджа" №41, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на „НОВА ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 123551049, със седалище и адрес на управление гр.Главиница, ул.“Оборище“ 50, сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева,  представляваща направените във въззивното производтсво разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.  

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: