Р Е Ш Е Н И Е

267

                              

                гр. Варна, 17.10.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 403 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е след  решение № 150/30.06.2014г. по т.д. № 286/12г. на ВКС в частта , с която е отменено решение на ВнАС № 253/11.11.2011г. по в.т.д. № 372/11г. в частта , с която е обезсилено като недопустимо решение № 38/01.02.2011г. по т.д. № 89/2009г. на РОС по предявения от Д.В.К. срещу „С Д-97”ООД, гр.Търговище иск за отмяна на решението на ОСС, проведено на 11.09.2009г., за избор на нов управител в лицето на инж.А.М.А. и е върнато делото в тази му част на същия съд за разглеждане от друг състав.

    С обжалваното от Д.К. решение РОС е отхвърлил иска на въззивника срещу „С Д-97”ООД, гр.Търговище по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОСС в същото дружество от 11.09.2009г. в частта, с което за управител на дружеството е избран А.А..

    Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост , допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. РОС не е осъдил всички оплаквания на ищеца по исковата молба. Не е съобразил, че оспорените документи , които не носят подписа на Д.К. са неистински , доколкото ответникът не е провел доказване по тях, а именно : няма подадено искане до управителя на ООД за свикване на ОСС по чл.138, ал.2 ТЗ; не е спазен 14 дневния срок за свикване на събрание от съдружници при непредприемане на действия в тази насока от управителя; поканите , връчени при отказ , никога не са били връчвани и конкретно въззивникът никога не е търсен за връчване на покана , респ. никога не е отказвал получаване на такава; всеки съдружник следва лично да получи поканите; лицата Мехмедов и Исуфов не са били в Р България , следователно е нямало как да получат поканите си; не е назначена от ШОС тройна СГЕ въпреки оспорването на едночленната такава; ОСС от 11.09.2009г. никога не е провеждано и не са вземани решения на него; представляваните съдружници са ненадлежно представлявани, липсват и нотариално заверени пълномощни; не е ясно кой съдружник и как е гласувал , ако е било проведено ОСС. Моли за отмяна на атакуваното решение на ШОС и постановяване на ново, с което се уважи искът по чл.74 ТЗ.Претендира присъждане на разноски.

    Въззиваемата страна „С Д-97”ООД оспорва основателността на въззивната жалба.

    ВнАС прецени следното:

    В исковата молба Д.К. излага , че по партида на дружеството ответник със заявление в ТР е поискано вписване на решение на ОСС в „С Д-97”ООД от 11.09.2009г., с което се избира за управител на дружеството А.А.. Прави оплаквания, идентични с тези по въззивната жалба, поради което счита , че е налице процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното решение на ОСС. Моли за отмяната му по реда на чл.74 ТЗ с присъждане на разноски.

    Ответното дружество изразява становище за липса на правен интерес от водене на иска, доколкото с последващо на атакуваното решение на ОСС отново за управител на дружеството е избран Ал.А. и същият вече е вписан като управител и представляващ „С Д-97”ООД. Ищецът е изключен като съдружник с решение от 20.01.2010г., като срещу него има постановена и присъда по НОХД за извършено престъпление по чл.202,ал.2 ,т.1 вр. чл.201 НК. Като К.  е и лишен от правото да заема ръководни длъжноти на държавни предприятия , обществени органи и организации и от право да упражнява дейност свързана с управление  и представителство на ЮЛ за срок от 5 г. Претендира присъждане на разноски.

    Предвид становищата на страните, събраните доказателства и приЛожимите към спора правни норми, ВнАС намира следното:

    Към момента на провеждане на ОСС от 11.09.2009г. въззивникът е бил съдружник в дружеството. Следователно искът се явява допустим.

    Тъй като по реда на чл.74 ТЗ  се реализира защитата на членствените права на съдружник, въведените фактически основания за нередовно връчване на покани или нередовни пълномощни на други съдружници са недопустими.

    Релевантен за спора е въпросът за връчването на покана на въззивника като съдружник в ООД за провеждане на общо събрание.

    Видно от доказателствата по делото поканата до Д.К. / л.160 по делото на РОС/ е в изискуемата писмена форма с посочен изрично дневен ред, дата и място на ОСС. Удостоверено е с подписите на връчител и двама свидетели , че на датата на връчване – 25.08.2009г. Д.К. е отказал да получи поканата. По отношение на начина на връчване на покана до съдружник , нито ТЗ , нито действащият дружествен договор предвиждат ограничения. Следователно такава може да бъде връчена и при условията на отказ по реда на чл.44 ГПК. Доколкото обаче удостоверяването на отказа в настоящия случай е извършено не от длъжностни лица в кръга на службата им, то същото притежава правната характеристика на частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване на същия в тежест на страната, която черпи от него изгодни правни последици за себе си , т.е. ответното търговско дружество , е да докаже осъществяването на удостоверените от връчителя факти. Липсва проведено доказване в тази насока от „С Д-97”ООД . Следователно съдружникът Д.К. не е бил редовно уведомен за провеждане на ОСС на 11.09.2009г. Поради което взетото на същото ОСС решение за избор на Ал.А. за нов управител е незаконосъобразно и следва да се отмени.

    По исканията за присъждане на разноски : Въззивникът доказва осъществяване на действителни такива по представения от него списък само за подаване на въззивна жалба в размер на 25лв. и общо в размер на 45лв. пред ВКС. Тъй като касационната жалба е частично уважена, то се дължи заплащане на половината или 22,50лв. или общо разноски в размер на 47,50лв. Въззиваемата страна е депозирала списък и доказателства за извършени разноски в предходната въззивна инстанция общо в размер на 89лв. , но доколкото въззивната жалба е частично основателна , то й се дължат такива в размер на 44,50лв. След извършване на компенсация в полза на Д.К. следва да се присъдят разноски в размер на 3 лв.

    Водим от горното , съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯ решение № 38/01.02.2011г. по т.д. № 89/2009г. на РОС в частта , с която е отхвърлен предявеният от Д.В.К. ЕГН **********,***, офис 26 , срещу „С Д-97”ООД, гр.Търговище, ЕИК 125027223 иск за отмяна на решението на ОСС, проведено на 11.09.2009г., за избор на нов управител в лицето на инж.А.М.А., като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

   ОТМЕНЯ решението на Общо събрание на съдружниците на „С Д-97”ООД, гр.Търговище, ЕИК 125027223,  проведено на 11.09.2009г., за избор на нов управител в лицето на инж.А.М.А., по иска на Д.В.К. ЕГН **********,***, офис 26, на осн. чл.74,ал.1 ТЗ.

   ОСЪЖДА „С Д-97”ООД, гр.Търговище, ЕИК 125027223, представлявано от управителя А.А.  да заплати на Д.В.К. ЕГН **********,***, офис 26,разноски по спора след компенсация в размер на 3лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

   Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: