Р Е Ш Е Н И Е № 232

 

Гр.Варна, 29.07. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 403 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2310/02.04.2015 година от ”ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ” АД, ЕИК 124121775, чрез процесуалния си представител срещу решение No-39/10.03.2015 година, постановено по т.д.19  по описа за 2014 година на Добрички окръжен съд, с което е осъдено да заплати на „ИМАЖ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД следните суми: 58277.33 лева, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.01.2014 година до окончателното и изплащане; сумата от 6003.93 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за периода на забавата, определено по размер от законната лихва, както и разноски по делото в размер на 2836.25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. 

Твърди се във въззивната жалба, че съдът не е изложил мотиви по съществото на спора, нито посочване на база кои доказателствени източници съдът е формирал вътрешното си убеждение за това, че споразумението за заместване на страна е антидатирано. По делото са налице доказателства, навеждащи на това, че заместването на страна е породило правните си последици между страните именно от 24.09.2012 година, на която дата са изразили свободната си воля, обективирана в споразумението от същата дата. Ищецът се позовава на тези документи, поради което не може да се приеме, че отношенията между страните не се уреждат от този документ.

Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба от 27.01.2014 година ищецът „ИМАЖ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД излага, че по силата на устен договор за доставка дружеството е доставило на „Добруджански хляб” АД опаковачно фолио. Във връзка с направените заявки ответникът е получил съответните стоки и не са направени рекламации относно качеството и количеството на стоките, като са издадени следните фактури-фактура 53/22.10.2012 година с падеж 06.12.2012 година за сумата от 7649.04 лева с ДДС; по фактура 57/25.10.2012 година с падеж 09.12.2012 година за сумата от 5354.33 лева с ДДС; по фактура 79/01.12.2012 година с падеж 15.01.2013 година за сумата от 7227.02 лева с ДДС; по фактура 85.06.12.2012 година с падеж 20.01.2013 година за сумата от 1346.12 лева с ДДС; по фактура 87/11.12.2012 година с падеж 25.01.2013 година сумата от 12686.28 лева с ДДС; по фактура 98/14.01.2013 година с падеж 28.02.2013 година сумата от 12765.98 лева с ДДС; по фактура 102/28.01.2013 година с падеж 14.03.2013 година сумата от 11248.56 лева с ДДС или общо сумата е в размер на 58277.33 лева. Дружеството дължи и сумата от 6003.93 лева, представляваща обезщетение за забава, както следва: по фактура 53/22.10.2012 година с падеж 06.12.2012 година сумата от 888.12 лева за периода 07.12.2012 година до 22.01.2014 година; по фактура 57/25.10.2012 година с падеж 09.12.2012 година сумата от 617.20 лева за периода 10.12.2012 година до 22.01.2014 година; по фактура 79/01.12.2012 година с падеж 15.01.2013 година сумата от 757.72 лева за периода 16.01.2013 година до 22.01.2014 година; по фактура 85.06.12.2012 година с падеж 20.01.2013 година сумата от 139.20 лева за периода 21.01.2013 година до 22.01.2014 година; по фактура 87/11.12.2012 година с падеж 25.01.2013 година сумата от 1293.79 лева за периода от 01.03.2013 година до 22.01.2014 година; по фактура 98/14.01.2013 година с падеж 28.02.2013 година сумата от 1177.75 лева за периода 01.03.2013 година до 22.01.2014 година; по фактура 102/28.01.2013 година с падеж 14.03.2013 година сумата от 992.69 лева за периода 15.03.2013 година до 22.01.2014 година. Въпреки отправената покана от 30.01.2013 година и 28.02.2013 година дружеството не е заплатило сумите по описаните фактури. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. В о.с.з. подържа исковете. 

С отговора на исковата молба ответникът „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ” АД прави възражение за неподведомственост на спора, тъй като между страните е уговорена арбитражна клауза. Отношенията между страните се регулират от договор от 14.06.2010 година; анекс от 09.08.2010 година и споразумение за заместване на страна от 24.09.2012 година. Договорът е сключен между ответника и третото лице „АЛМЕР” ЕООД, едноличен собственик на капитала на дружеството е Мирослав Харалампиев, понастоящем управител и законен представител на ищеца, като на 24.09.2012 година между двете дружества и ищеца е подписано тристранно споразумение за заместване на страна. По силата на това споразумение ищецът „ИМАЖ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД замества заместваната страна „АЛМЕР” ООД като страна по сключения на 14.06.2010 година договор и поема всички права и задължения на заместваната страна. Налице е арбитражно споразумение, което не е нищожно, не е загубило силата си и следва да бъде приложено, поради което производството е недопустимо.

Ищецът многократно се позовава на договора и на анекса, като дори е допуснато обезпечение на арбитражно производство, като в хода на арбитражното производство е твърдял, че се касае за устен неформален договор.

Претендираните 58 277.33 лева са погасени с насрещно парично вземане на ответника срещу ищеца, произтичащо от договора от 14.06.2010 година. Съгласно договора за всяка конкретна доставка възложителят отправя писмена заявка до изпълнителя, като срокът за изпълнение е 35 дни от датата на отправяне на заявката. Неизпълнението влече неблагоприятни последици за изпълнителя, като той дължи на възложителя неустойка в договорения размер.

По фактура 79/01.12.2012 година заявената стока е следвало да бъде доставена в срок до 28.10.2012 година, като заявеното количество е 1000 кг. Доставката е забавена и непълна-доставени са 548 кг, като вместо на 28.10.2012 година доставката е извършена на 30.11.2012 година.

По фактура 85/06.12.2012 година – доставени са от поръчаните 1000 кг. само 39.55 кг на 16.11.2012 година, вместо на 13.11.2012 година , а разликата е доставена на 24.11.2012 година.

По фактура 98/14.01.2013 година от заявените 1000 кг. са доставени  968 кг. като вместо до 18.12.2012 година е извършена доставка на 14.01.2013 година.

По фактура 102/28.01.2013 година е заявено количество от 1000 кг като е налице забава и вместо на 09.01.2013 година стоката е доставена на 28.01.2013 година. Съгласно договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на двукратния размер на конкретна заявка при забавено или неточно изпълнение на същата.     

Общия размер на неустойката по чл.37 от договора е 97128.88 лева като заявлението за прихващане е направено на 27.03.2013 година. Прави се и възражение за съдебно прихващане на сумата, предмет на исковата претенция.

В допълнителната искова молба ищецът излага, че за периода от м.октомври, 2012 година до м.март, 2013 година отношенията между страните не са регламентирани от писмен договор, надлежно сключен между тях. Писмен договор е подписан на 21.03.2013 година. Анексът и споразумението за заместване на страна се подписват на 21.03.2013 година с дата, която не отговаря на написаната в документите.  Твърди, че претендираната неустойка е нищожна, с оглед противоречието и със закона и добрите нрави поради драстичната прекомерност на размера и, претендиран от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения договор /л.63/ е, че между „Добруджански хляб” АД и „Алмер” ЕООД е налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата, на който „Добруджански хляб” АД е възлагал, а „Алмер” ЕООД се е съгласил да изработи и достави при условията на този договор опаковки /торби за хляб/ при определени характеристики срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение, при сроковете и условията на договора. В договора е предвидена арбитражна клауза.

Видно от приложеният анекс /л.71/ е, че страните са се договорили да допълнят сключения между тях договор.

Видно от представеното споразумение за заместване на страна /л.75/ е, че между „Добруджански хляб” АД „Алмер” ЕООД и „Имаж глобал България” ООД е постигнато съгласие клаузите на договора от 14.06.2010 година да останат непроменени, като „Имаж глобал България” ООД замества „Алмер” ЕООД като поема всички права и задължения на заместваната страна, произтичащи от договора от 14.06.2010 година.

Страните се договарят, че всички заявки, направени и неизпълнени към датата на този договор ще се считат за валидно отправени към заместващата страна, респективно потвърдени от нея.

Видно от представените фактури, двустранно подписани, издадени от „Имаж Глобал България” ООД - фактура 53/22.10.2012 година за сумата от 7649.04 лева с ДДС, фактура 57/25.10.2012 година за сумата от 5354.33 лева с ДДС; фактура 79/01.12.2012 година за сумата от 7227.02 лева с ДДС; фактура 85.06.12.2012 година за сумата от 1346.12 лева с ДДС; фактура 87/11.12.2012 година за сумата от 12686.28 лева с ДДС; фактура 98/14.01.2013 година за сумата от 12765.98 лева с ДДС; фактура 102/28.01.2013 година за сумата от 11248.56 лева с ДДС, всичките издадени, въз основа на заявки от ответника „Добруджански хляб” АД, в по-голямата си част подписани от лицето Райна Димова и потвърждение за заявка, издадена от името на „Алмер” ЕООД, подписани от лицето Ипек Гюнай и придружени с двустранно подписани протоколи е, че е извършена доставка в размер на 58277.33 лева.

Налице е потвърждение на вземане по издадени фактури в полза на „Имаж Глобал България” ООД за сумата от 85146.29 лева /л.46/.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че общо заявените и потвърдени количества по всички представени заявки са в размер на 9000 кг. стоки-фолио, като общото количество, което е предадено е в размер на 9332.27 кг, като за някои от посочените заявки доставените количества са в по-малко от заявените, а за други са доставени количества над заявените. Общата стойност с ДДС на доставеното количество е в размер на 109160.83 лева, като за периода от септември, 2012 година до февруари, 2013 година са налице погашения от ответника в размер на 50883.50 лева, като размера на дължимия остатък е 58277.33 лева. Размерът на неустойката е 117480 лева. През финансовата 2012 година се установява, че се начисляват неустойки, като основание е вписано договор 2012 година, като за целта е оформен протокол 10/25.06.2013 година.  На дата 06.04.2013 година е извършено прихващане на възникналите задължения по процесните фактури с начислената и възникнала неустойка. Начислените неустойки са включени в приходите на предприятието и са участвували при формиране на годишният финансов резултат определен по ЗКПО.

Видно от представената нотариална покана /л.152-153/ е, че „Добруджански хляб” АД уведомява „Имаж глобал България” ООД за извършено прихващане с дължима неустойка в размер на сума от 97128.88 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Искът по чл.327, ал.1 ТЗ е предоставен на продавача по търговска продажба, който е извършил доставка и за който, съгласно правилата на двустранната търговска продажба  е възникнало правото да получи цената.

Представените фактури са двустранно подписани, носят подпис на получател, поради което имат качеството частен диспозитивен документ, съдържащ волеизявленията на страните и установяват наличието на валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на стоки, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника стоки, а ответникът е поел задължението да заплати цената. От представените приемо-предавателни протоколи се установява предаването на стоките, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати цената.

Получаването на стоката и възникването на задължение за плащане е обстоятелство, което не се оспорва от ответника, тъй като същият, в отговора си признава получаването на стоката и извлича от доставката правопораждащия факт за възникване на неустоечно задължение. Фактът на доставката не се оспорва, оспорва се качественото изпълнение в темпорално отношение, като се твърди забавено изпълнение. Фактът на доставката и възникването на задължение за заплащане на цената се удостоверява и от заключението на назначената ССЕ, от което е видно, че като размера на дължимия остатък е 58277.33 лева. Счетоводното записване у ответника представлява частен свидетелствуващ документ, удостоверяващ неизгоден за страната факт, поради което съдът приема за установена доставката по издадените процесни фактури и възникването на задължение за плащане в размер на 58277.33 лева.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване е да установи факта на погасяване на валидно възникналото задължение.

Ответникът твърди, че задължението е погасено, чрез извършено прихващане с възникнало в негова полза неустоечно задължение, поради което, в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, в което да има валидно уговорена клауза за неустойка.

Липсва спор между страните, а и се установява от представения договор, че между ответника „Добруджански хляб” АД и „АЛМЕР” ЕООД е наличен договор, в който страните са уговорили неустоечна клауза, като видно от представеното споразумение /л.75/ е, че ищецът „Имаж глобал България” ООД е заместил „Алмер” ЕООД като страна по договора, с всички произтичащи от това последици.

Съгласно т.2 от споразумението ищецът „Имаж глобал България” ООД замества „Алмер” ЕООД, като поема всички права и задължения на заместваната страна.

Тази клауза от договора следва да се тълкува съвместно с т.5 от споразумението, съгласно която всички заявки, направени и неизпълнени към датата на споразумението ще се смятат за валидно отправени към „Имаж глобал България” ООД.

Видно от датата на издаване на фактурите, същите касаят период 22.10.2012 година -28.01.2013 година, като видно от приемо-предавателните протоколи, всички доставки са извършени в този период.

Заместването в дълг запазва идентичността на съдържанието на облигационното правоотношение между страните, поради което клаузите за неустойка и арбитражното споразумение са валидни в отношенията между страните в процеса.

Основният спорен въпрос между страните е датата, на която е съставено споразумението за заместване на страна, като видно от споразумението е, че за дата на съставяне на документа е записана датата 24.09.2012 година, а ищецът твърди, че датата, на която е подписан документът е датата 21.03.2013 година.

Установяването на датата, на която е съставен документът е от основно значение за установяване на отношенията между страните по два съществено важни въпроса-първият касае допустимостта на производството, а вторият основателността на производството, тъй като ще дадат отговор на въпроса регулират ли се процесните доставки от разпоредбите на писменото споразумение за заместване в дълг.

Първо – ако се приеме, че датата, на която е съставен документа е датата 24.09.2012 година то от този момент насетне отношенията между страните ще се уреждат по договора, тъй като съгласно т.2 от споразумението ищецът „Имаж глобал България” ООД замества „Алмер” ЕООД, като поема всички права и задължения на заместваната страна и всички клаузи по договора остават непроменени.

След като клаузите на договора остават непроменени то за процесните доставки ще се прилагат правилата на договора, а съгласно чл.49 от договора всички спорове, възникнали по повод изпълнението, тълкуването изменението и/или прекратяването на договора страните ще решават по пътя на преговорите, търсейки взаимно съгласие, а при липса на последното ще се решават от АС при БТПП.

Страните са свободни да уговорят чрез арбитражно споразумение, че споровете ще се разрешават от арбитражен съд, като съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА, съдът, пред който е предявен иска по спора, предмет на арбитражното споразумение е длъжен да прекрати делото ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.

Ако датата на споразумението е датата 24.09.2012 година отношенията между страните по повод на процесните доставки ще се разрешават съобразно договора и съдът няма да бъде компетентен да разгледа споровете, а дори да се приеме, че следва да ги разгледа, то в полза на ответника ще е възникнало вземане по неустоечното задължение.

Ако се приеме, че споразумението е антидатирано и датата, на която е съставен документа е сочената от ищеца 21.03.2013 година то процесните доставки са приключили в период, който не се обхваща от споразумението и следва да се приеме, че доставките са извършени по устен договор между страните, поради което не се установява възникнала валидно уговорена неустоечна клауза, обстоятелство, което ще доведе до основателност на главния иск, тъй като както се спомена по-горе доставката и възникването на задължението на ответника за плащане са установени по несъмнен начин.

Преди да се разгледа възражението за антидатираност на документа следва да се разгледа спорният между страните въпрос може ли ищеца да въведе твърдение за антидатираност на документа, след като той е страна по това споразумение, подписал го е и въведеното оспорване съставлява ли оспорване на документа, което е недопустимо.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

Представеното споразумение представлява частен диспозитивен документ, поради което същият разполага с формална доказателствена сила  относно факта на писменото изявление и неговото авторство.

Формалната доказателствена сила не обхваща датата и мястото на съставяне на документа. Датирания частен документ обвързва с датата си своя издател, когато се позовава на права, произтичащи от документа, но няма пречка да се установява, че документът е съставен на друга дата.

Това, че за лицата, съставили документа важи датата на документа, а за третите лица достоверната дата, касае особеният режим за доказване на датата за третите лица, тъй като достоверната дата по смисъла на ГПК не е датата, на която документът е съставен.

Когато документът е датиран той служи за доказателство за датата, на която е съставен, но няма пречка да се доказва, че посочената в него дата не е вярна. Да се опровергава датата на документа не значи да се опровергава съдържанието на документа / в този смисъл П.Венедиков, Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес, изд.Сиби, 1994г./

С цел установяване на датата, на която е съставено споразумението ищецът е ангажирал многобройни доказателства, представляващи електронна кореспонденция между страните.

От разменената кореспонденция между страните е видно, че към датите 24.10.2012 година; 11.12.2012 година е налице изявление от „Добруджански хляб” АД за липса на подписан договор между страните, на 19.03.2013 година изявление от Ипек Гюнай за липса на подписан договор между страните.

На 20.03.2013 година е налице е-мейл от Д.К. за прилагане на документите, които се обсъждат в продължение на проведени разговори с г-н Ферад.

Съвкупната преценка на водената между страните кореспонденция, ценена, ведно със заключението на вещото лице, че на дата 06.04.2013 година е извършено прихващане на възникналите задължения по процесните фактури с начислената и възникнала неустойка води до извода, че посочената в споразумението дата 24.09.2012 година не е датата, на която е подписан документа, а същият е подписан на дата след датата на процесните фактури и доставки.

Страните са посочили, че  всички заявки, направени и неизпълнени към датата на споразумението ще се смятат за валидно отправени към „Имаж глобал България” ООД, поради което следва да се приеме по аргумент от противното, че доставките по процесните фактури не са обхванати от споразумението и в полза на „Добруджански хляб” АД не е възникнало вземане по неустоечна клауза. Липсата на неустоечна клауза между страните обуславя неоснователността на възражението за прихващане, поради което е налице задължение в размер на исковата претенция. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.86 ЗЗД, с оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6003.93 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Добрич следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззивникът „Добруджански хляб” АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2400 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото не е прекомерно, с оглед размера на исковата претенция, а и спорът е усложнен от фактическа и правна страна, проведени са две съдебни заседания.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-39/10.03.2015 година, постановено по т.д.19  по описа за 2014 година на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА „Добруджански хляб” АД, ЕИК-124121775, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”25-ти септември”, 4, представлявано от Енчо Малев да заплати на „ИМАЖ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 201617921, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”Триадица”, No-5, вх.Б, ет.4, ап.405 сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: