РЕШЕНИЕ

   № 280

               гр.Варна, 03.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.11.2018 г.в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 403 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Решението по в.т.д. №39/2017 г. на АС Варна-ТО е отменено от ВКС в частта, с която е уважен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД - гр. София иск по чл.422 - ГПК, като е прието за установено, че М.К.С. *** дължи на банката 38465.85 евро - възнаградителни лихви за периода: 24.06.2012 г. – 24.07.2015 г. по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, изменен и допълнен с два анекса, и делото е върнато на АС Варна за ново разглеждане в отменената част съобразно дадените указания. По отношение на главницата - 24115.28 евро, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2015 г. до окончателното й изплащане, решението е оставено в сила. Касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима по отношение на претенциите за сумите: 3196.40 евро - наказателни лихви, 2109.85 евро - годишни такси и 60 лв - нотариална такса. В отхвърлителната му част по иска за сумата 1876.30 евро - наказателни лихви решението на ОС Варна по т.д. №2000/2015 г. е влязло в сила.

          При новото разглеждане на делото въззивникът М.С. моли за уважаване на въззивната жалба, а въззиваемата страна – „Банка Пиреос България“ АД - гр.София – за постановяване на решение съобразно заключението на назначената ССЕ.

Съдебният състав на АС-Варна съобразно указанията на ВКС в отменителното му решение и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

ВКС приема с отменителното си решение, че при уговаряне размера на възнаградителната лихва в договора между страните от 24.11.2006 г. за кредит, обезпечен с ипотека, са налични неравностойни, респективно нищожни клаузи, относно изменението на компонента „надбавка“ по чл.14, ал.2 във връзка с чл.2.2 ал.5 от ОУ, които водят до нищожност и на анексите към договора за част от размера на лихвите, като действителният им размер следва да се определи с прилагане на измененията в тримесечния юрибор плюс фиксиран размер на надбавка, получен като разлика от началния договорен лихвен процент - 6.4%, намален с индекса на юрибора към този момент. За целта въззивният съд следва да назначи съдебно-икономическа експертиза за изчисляване на дължимата възнаградителна лихва съобразно посочения механизъм на изчисление.

Указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато – чл.294, ал.1 - ГПК. В изпълнение на дадените указания въззивният съд е допуснал ССЕ със задача на вещото лице да изчисли възнаградителната и наказателната лихви за вноските, които са в просрочние, като вземе предвид първоначално договорения лихвен процент 6,4 % и автоматичното изменение на тримесечие за EURIBOR. По отношение на настоящото производство от значение е заключението на ССЕ в частта за възнаградителните лихви, тъй като по отношение на наказателните лихви решението е влязло в сила и не може да се преразглежда. Вещото лице К.К. по допуснатата ССЕ, като се е съобразило с посочения в отменителното решение на ВКС механизъм за изчисляване на възнаградителните лихви, е дало заключение, че същите възлизат на 7303.66 евро към 24.06.2012 г. и на 23880.11 евро за периода - 24.06.2012 г. - 24.07.2015 г., като сборът им възлиза на 31183.77 евро. Заключението не се оспорва от страните, като съдът кредитира същото като компетентно и обективно дадено. Датата 24.06.2012 г. е приета с анекс №2 към договора за кредит за дата, към която е отложено плащането на старите задължения. Доколкото с отменителното решение ВКС приема, че двата анекса № 1 и №2 към договора за кредит са нищожни, тъй като са договорени въз основа на неравностойни /нищожни/ клаузи на договора и на ОУ към него, за крайния резултат по делото е от значение сборът на двете суми без разлика на периодите. Това е така, тъй като нищожността на анекс №2 влече нищожност и на клаузата за отложено плащане в него и релевантни за спора са вече всички задължения по договора за кредит, в т.ч. и тези преди 24.06.2012 г., включени начално от ищеца в обща претенция в рамките на периода след датата на отложеното плащане по анекса /24.06.2012 г. – 24.07.2015 г./. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи за сумата 31183.77 евро и е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата до 38465.85 евро.

Решението на ОС Варна е правилно и следва да се потвърди до размера на 31183.77 евро и следва да се отмени и искът да се отхвърли за разликата до 38465.85 евро, както и в частта за разноските, съответно: за разликата от 2875.98 лв до 3240.60 лв - разноски в заповедното производство, за разликата от 7592.26 лв до 8554.81 лв - разноски в исковото производство. В потвърдената част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Съобразно отхвърлената част от иска и уважената част от жалбите в полза на адвокат-пълномощника на въззивника се присъжда на основание чл.38, ал.2 - ЗА адвокатско възнаграждение за двете въззивни и за касационната инстанции в размер общо на 2871.81 лв /по 957.27 лв на инстанция/ съгласно Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че предходното въззивно решение не е отменено в частта за разноските в размер на 1593.60 лв, на въззиваемата страна не следва да се присъждат отново разноски за производството по в.т.д. №39/2017 г. на АС Варна. Тези разноски следва само да се изменят съобразно уважената част от жалбата, като се намалят до размера на 1413.76 лв. На въззиваемата страна следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от жалбата съдебни разноски за настоящото въззивно производство в размер на 243.20 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №534/06.07.2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 2000/2015 г. в установителната му част по иска по чл.422 - ГПК за възнаградителни лихви за сумата на разликата от 31183.77 евро до 38465.85 евро, както и в частта за разноските, съответно: за разликата от 2875.98 лв до 3240.60 лв - разноски в заповедното производство и за разликата от 7592.26 лв до 8554.81 лв - разноски в исковото производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 - ГПК за установяване на вземане на „Банка Пиреос България“ АД - гр.София спрямо М.К.С., ЕГН **********,*** за възнаградителни лихви по договор за кредит от 24.11.2006 г., обезпечен с ипотека, за сумата на разликата от 31183.77 евро до 38465.85 евро, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в същата част до размера на  31183.77 евро.

В останалата му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Банка Пиреос България“ АД - гр.София, ЕИК 831633691, да заплати на адв. К.Т. ***.81 лв - адвокатско възнаграждение за двете въззивни и за касационната инстанции на основание чл.38, ал.2 - ЗА.

ИЗМЕНЯ присъдените с решение №71/28.03.2017 г. по в.т.д. №39/2017 г. на АС Варна съдебни разноски, като ги намалява от 1593.60 лв на 1413.76  лв.

ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Банка Пиреос България“ АД - гр.София, ЕИК 831633691, сумата 243.20 лв - съдебни разноски за производството по в.т.д.№403/2018 г. на АС Варна.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.