РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер    267/  15.10.2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     двадесет и трети септември                                                    Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                          ЧЛЕНОВE: АНЕТА БРАТАНОВА         

                                                        ПЕТЯ ХОРОЗОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    404          по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на С.И.С. и Д.Ж.С. *** срещу решение №327/05.04.2013 г. по т.д. №2016/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от „Венто-08” ООД гр. Варна против тях по чл.422 вр. с чл.415 ГПК иск, като е прието за установено, че дължат солидарно на ищеца сумата от 39 116,60 лв., представляваща равностойността на 20 000 евро, част от сума по запис на заповед от 13.01.2010 г. в размер от 21 460 евро, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2241/04.04.2012 г. по ч.гр.д. №4443/12 г. на ВРС, Х с-в, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 03.04.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство съобразно изхода на спора в размер на сумата от 782,33 лв. – държавна такса. Решението се обжалва и в частта, с която въззивниците са осъдени на осн. чл.78 ал.1 ГПК да заплатят на ищеца сумата от 2 045,67 лева.

          Въззивниците чрез процесуалния си представител адв. П. навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост, с оглед на което молят за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявения иск се отхвърли изцяло ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а решението на окръжния съд в обжалваната му част за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

          В съдебно заседание процесуалните представители на страните взаимно правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл.78 ал.5 ГПК.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: 

          Предмет на производството е предявен от „Венто-08” ООД гр. Варна иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане от 20 000 евро /в левовата им равностойност от 39 116,60 лв./ по издаден от първия ответник С.И.С. запис на заповед от 13.01.2010 г., авалиран от втория ответник Д.Ж.С., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на осн. чл.417 т.9 от ГПК. Двамата ответници са депозирали в срока по чл.414 ал.2 ГПК възражения срещу заповедта за изпълнение, а ищецът е предявил установителния иск в срока по чл.415 ал.1 ГПК, поради което искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.    Длъжниците не са навели в процеса абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на ценната книга, а издателят – и такива възражения, основани на пороци на волята. Записът на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, поради което съдът приема, че е налице валидно /действително/ менителнично правоотношение, обвързващо издателя на ценната книга и авалиста, обезпечил изпълнението на менителничното задължение на хонората съгласно чл.485 ал.1 и ал.2 ТЗ.

          По иска по чл.422 ГПК по принцип ищецът е освободен от необходимостта да доказва наличие на свое изискуемо вземане по каузалната сделка, изпълнението на което записът на заповед обезпечава – решение №39/04.04.2013 г. по т.д. №43/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение №82/10.04.2013 г. по т.д. №804/2010 г. на ВКС II т.о., и двете решения постановени по реда на чл.290 ГПК. Но когато, сам ищецът е навел в процеса твърдения за наличие на каузално правоотношение, обусловило издаването на ценната книга, съдът е длъжен да го изследва.

          В конкретния случай с исковата молба ищецът „Венто-08” ООД изрично е посочил, че между него и ответниците е сключен предварителен договор, с който дружеството е поело реален ангажимент да построи и съдейства за прехвърляне на ответниците на правото на собственост върху таванско помещение /склад/ с площ от 65 кв.м. на IV мансарден етаж в сграда, която ще бъде построена в гр. Варна, ул.”Стара планина” №25 срещу цена от 68 500 евро. С допълнителната искова молба е пояснил, че записът на заповед обезпечава част от задължението им досежно цената в размер на сумата от 20 000 евро, дължими от ответниците при снабдяването им с акт обр.15, издаден на 07.03.2011 г., за самото строителство на обекта и оказаното от него съдействие за придобиване първоначално на ид. част от дворното място, а в последствие и в резултат на горното – на съответна ид. част от правото на строеж.

С отговора на исковата молба, с подадения допълнителен отговор и в хода на делото ответниците оспорват твърдяната от ищеца кауза. Позовават се на неточно изпълнение по каузалното правоотношение, на липсата на ликвидно и изискуемо вземане по него. Навеждат доводи във връзка с датата на записа на заповед, предхождаща датата на сключено между страните споразумение, наречено Приложение №1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В първото по делото съдебно заседание на 21.01.2013 г.на л.111 /на гърба/ не отричат наличие на каузално отношение, обезпечено чрез абстрактната сделка – процесния запис на заповед, но отново се позовават на неточно изпълнение – „обещан друг самостоятелен обект, а не таван”, като същевременно не твърдят, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на друга каузална сделка, различна от наведената от ищеца, която да е причина за издаването му.

          Предвид защитната теза на ответниците, изразяваща се във въведените от тях възражения срещу съществуването на вземането, и предвид твърдението на кредитора – ищец, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението по конкретно каузално отношение – сключен между страните договор за строителство и съдействие за придобиване от ответниците на таванско помещение /склад/, чието изпълнение е обективирано в приложение №1, в тежест на ищеца е да докаже в процеса връзката между издадената ценна книга и съществуването на вземането по каузалното правоотношение.

          С оглед събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира съществуването на посоченото вземане за доказано по следните съображения:

          Налице е валидно, неоспорено от страните по него, подписано от тях споразумение от 12.02.2010 г., наименовано приложение №1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С него ответниците изрично и недвусмислено са признали, че „Венто-08” ООД гр. Варна е изпълнил задължението си да построи и им прехвърли правото на собственост върху недвижим имот със съответна степен на завършеност, описани в предварителния договор. Признават, че това задължение е изпълнено с посочените в споразумението нотариални актове №142/т.II, рег. №4411, д. №338 от 18.05.2009 г. и нот. акт №59/т.III, рег. №5510, д. №445 от 16.06.2009 г.. Със същото споразумение страните са уговорили и общата дължима цена от 68 500 евро. Ищецът от своя страна е признал, че е получил авансово от ответниците 30 000 евро, като останалата част от паричното им задължение от 20 000 евро е договорено да се заплати в едномесечен срок от подписване на акт обр.15 за сградата, а оставащата разлика от 18 500 евро – при условие на разсрочено плащане за две години.

          Тълкувайки волята на страните, отразена в споразумението, съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че е налице приемане на изпълнението от страна на ответниците. Налице е тяхно извънсъдебно признание, че изпълненото съответства на договореното, както и възникналото въз основа на това приемане задължение за насрещна парична престация. Това е така, защото споразумението е частен свидетелстващ документ, ползващ се с доказателствена сила и важи срещу издателя си, тъй като удостоверява неизгодни за него факти. По делото е представен акт обр. 15 за установяване годността на строежа от 07.03.2011 г. /л.12/, поради което и съобразно уговореното в т.1.2.1 от споразумението ответниците е следвало да заплатят на ищеца сумата от 20 000 евро в едномесечен срок от тази дата т.е. до 03.08.2011 г., каквото плащане не е последвало.     

Предвид изложеното по-горе съдът намира, ищцовото вземане по каузалното правоотношение, предмет на въззивното производство, за доказано по основание и размер. Същото е и изискуемо. За обезпечаване на изпълнението му е издаден и процесния запис на заповед. Няма законова пречка датата на издаването му да предхожда датата на споразумението, още повече, че в случая към него момент – 13.01.2010 г. ответниците са били наясно със задълженията си към ищеца досежно тяхната насрещна парична престация, обективирани в последствие в рамките почти само на месец в самото споразумение от 12.02.2010 година.

           Съобразно установеното и отсъствието на доказателства за погасяване на менителничното задължение от длъжника С.С., съдът приема иска в обжалваната му част по отношение на този ответник за доказан и го уважава.

          Искът е основателен и доказан и по отношение на авалиста Д.С., тъй като по арг. от чл.485 ал.1 ТЗ авалистът дължи същата по вид престация като хонората предвид обезпечителната функция на авала. Съгласно чл.513 ал.1 ТЗ вторият ответник в качеството си на авалист отговаря солидарно със задълженото лице по ефекта, негов издател и хонорат.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат в тази обжалвана част на първоинстанционното решение по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава в тази му част.

          На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца – въззиваем следва да се присъдят сторените от него разноски за въззивната инстанция от 1 300 лв., адвокатско възнаграждение, което след извършено от съда изчисление, отговаря на размера на минималното възнаграждение, определено на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №327/05.04.2013 г. по т.д. №2016/2012 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му част.

          ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,*** и Д.Ж.С., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Венто-08” ООД, ЕИК 200013583, гр. Варна, ул.”Стара планина” №48, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1 300 лв., разноски за въззивната инстанция.

          В отхвърлителната му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.