Р Е Ш Е Н И Е

 

№  247/09.08.2013 г.                                                                             гр.Варна

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.07.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ      

     ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е. Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 405 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 272/21.3.2013год. постановено по т.д. № 965/2012год., Варненският окръжен съд е приел за установено, съществуването на неприети парични вземания на кредитора „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД - гр. София към „ЧИНО ТРЕЙД” ООД– гр. Варна / в несъстоятелност/, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност на „ ЧИНО ТРЕЙД” ООД – гр. Варна, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както следва: 1/ по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г. – парично вземане общо в размер на сумата 35 465.21лв., включваща главница в размер на 28 075.61 лв. за периода 10.01.2010г. до 10.10.2011г., договорна лихва в размер на 2 531.31 лв. за периода от 10.01.2010г. до 10.10.2011г., такси обслужване в размер на 60 лв. за периода от 10.10.2010г. до 10.10.2011г. и деловодни неустойки към 24.10.2011г. в размер на 10 098.29 лв., след извънсъдебно прихващане на сумата 5 300 лв. – възстановен акциз, от общия размер на задълженията по този договор; 2/ по договор за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г. - в размера на сумата 1 953.86 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 08.11.2010г. 3/ по договор за финансов лизинг № 006052-003/03.07.2008г. - в размер на сумата 1 794.64 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 09.08.2011г.; и 4/ по договор за финансов лизинг № 006052-004/03.07.2008г. - сумата 2 181.36 лв. - неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 09.08.2011г., по предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ГПК от „ И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД - гр. София, ЕИК 131363278, срещу „ЧИНО ТРЕЙД” ООД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна, ЕИК 103267333:

Отхвърлил е исковете, предявени от „ И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД- гр. София, срещу „ЧИНО ТРЕЙД” ООД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна, в останалата част, за установяване на парични вземания по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г. за разликата над 35 464.21 лв. до 40 248.55 лв., от която сумата 714.40 лв., претендирана като разходи за периода 25.03.2010г. – 02.03.2011г., разликата над 28 075.61 лв. до 30 719.91 лв., претендирана като дължима главница за периода 10.01.2010г. до 10.10.2011г. и за разликата над 2 531.31 лв. до 2920.48 лв., претендирана като неустойка за забавено плащане към 24.10.2011г., и по договор за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г. – за разликата над 1 953.86 лв. до 2081.15 лв., претендирана като неустойка за забавено плащане за периода от 08.02.2010г. до 08.11.2010г., като неоснователни.

Решението има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т. д. № 1411/2011г. по описа на ВОС, ТО, на „ЧИНО ТРЕЙД” ООД / в несъстоятелност/, ЕИК 103267333.

Осъдил е страните да заплатят държавна такса и разноски, съобразно уважената част от исковете.

Недоволно от постановеното решение е останало „Чино трейд” ООД, /в несъстоятелност/, представлявано от Д. П. П.,  което го обжалва чрез процесуалният си представител адв.В.Д. ***.

Счита обжалваното решение за неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени в жалбата съображения.

С писмен отговор “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ”ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по развити съображения.

         В съдебно заседание въззивното дружество, чрез становище на процесуален представител, поддържа въззивната жалба.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано на основание предявени от “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ”ЕООД срещу “ЧИНО ТРЕЙД” ООД / в несъстоятелност/, за установяване съществуването на неприети парични вземания на ищеца към ответника, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност на „ ЧИНО ТРЕЙД” ООД – гр. Варна, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както следва: 1/ по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г. - общо в размер на сумата 40 248.55лв., включваща главница в размер на 30 719.91 лв. за периода 10.01.2010г. до 10.10.2011г., договорна лихва в размер на 2 920.48 лв. за периода от 10.01.2010г. до 10.10.2011г., такси обслужване в размер на 66 лв. за периода от 10.10.2010г. до 10.10.2011г., разходи в размер на 714.40 лв. за периода от 25.03.2010г. до 02.03.2011г. и деловодни неустойки към 24.10.2011г. в размер на 11 127.76 лв., след извънсъдебно прихващане на сумата 5 300 лв. – възстановен акциз, от общия размер на задълженията по този договор; 2/ по договор за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г. - в размера на сумата 2 081.15лв., претендирана като неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 08.11.2010г. 3/ по договор за финансов лизинг № 006052-003/03.07.2008г. - в размер на сумата 1 794.64 лв., претендирана като неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 09.08.2011г.; и 4/ по договор за финансов лизинг № 006052-004/03.07.2008г. - сумата 2 181.36 лв., претендирана като неустойка за забава за периода от 08.02.2010г. до 09.08.2011г. Претендира се и присъждане на съдебно– деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че процесните парични задължения, произтичащи от сключени между страните търговски сделки – договори за лизинг, са включени в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, въпреки че същите са възникнали по сключени между страните валидни договори за финансов лизинг и са дължими от ответното дружество. Подаденото възражение по чл.690 ТЗ е оставено без уважение. Излага, че на 16.04.2010г. автомобилът, предмет на договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г., е обявен за откраднат в ЗАД „ Булстрад” и е заведена преписка относно щета № 50- 01310-99/2010г. С писмо изх. № А3 00697/14.09.2010г. застрахователят е  отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета с мотива, че не са представени два броя оригинални ключове от автомобила. Сочи се, че съгласно т. 11. 10 от Общите условия към сключения договор за лизинг, настъпването на застрахователно събитие, включително в случаите на кражба, не освобождава лизингополучателя от задължението да заплаща лизинговите си вноски до датата, на която лизингодателят получи застрахователно обезщетение.  На основание т. 11. 8 от Общите условия, при всеки случай, когато причинените щети не са покрити от съответното застрахователно покритие, независимо поради каква причина, всички разходи са за сметка на лизингополучателя. Вземания за неустойки за забава по останалите процесни договори са начислени на основание договорни клаузи за неустойка по т. 2.13 от договорите.

Ответникът, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковете и оспорва същите по основание и размер.

Не оспорва твърденията на ищеца, за валидно възникване на облигационни отношения по процесните договори за лизинг, като заявява, че последното плащане на лизингови вноски по всички четири договора за финансов лизинг е извършено на 10.02.2010г. Сочи се, че при настъпване на застрахователно събитие – кражба на лек автомобил, предмет на договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г., лизингополучателят е изпълнил добросъвестно и изцяло задълженията си по лизинговия договор, като  застрахователното обезщетение не е изплатено единствено поради виновно неизпълнение на задълженията на лизингодателя, като същият не е предал на застрахователя единият от двата оригинални ключа от лизинговия автомобил, който е бил в негово държане съгласно т. 13.4 от Общите условия. Неизплащането на застрахователно обезщетение, е резултат от неизпълнение на задълженията на лизингодателя, от неоказване на кредиторово съдействие, което освобождава длъжника от забава. Неизправността на на ищеца по договора за застраховка, освобождава длъжника  от задълженията му по договора за лизинг за заплащане на лизинговите вноски.

В евентуалност твърдят, че клаузата на чл.11.10 вр. Чл.11.9 от ОУ има характера на прекратително условие по см. На чл.25 ЗЗД.

Прави възражение по договорите за претенциите за договорни лихви, деловодни неустойки, такса обслужване и други разходи.

В съдебно заседание исковете се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по несъстоятелност по т.д.1411/2011год. на ВОС …… са предявени на 17.11.2011г., в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ, парични вземания от кредитора „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, гр. София, ЕИК 131363278 към длъжника „ЧИНО ТРЕЙД” ООД, описани в исковата молба, претендирани по договори за финансов лизинг. В списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, не са приети вземания по договорите за финансов лизинг в общ размера 55 995,91лв. С определение по ч.т.д. № 3136/2011год. на ВОС, подаденото възражение е оставено без уважение.

По основателността на иска с правно основание  чл.694 ал.1 ТЗ:

Не е спорно, че страните са обвързани с валидни облигационни връзки, на основание възникнали правоотношения по четири договора за финансов лизинг с № 006052-001/03.04.2008г., 006052-002/03.07.2008г., 006052-003/03.07.2008г. и 006052-004/03.07.2008г., описани в исковата молба.

Относно съществуването на вземането на  „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, гр. София, ЕИК 131363278 към длъжника „ЧИНО ТРЕЙД” ООД,   , произтичащо от договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г., по който на лизингополучателя „ЧИНО ТРЕЙД”ООД е  предоставен  лизинговия автомобил „ ВМВ Х 5” с ДК № В 36 64 РВ,,  придобит от лизингодателя-дружеството-ищец.  Общият размер на предявеното вземане  по договора е 40 248,55лв., от които: главница-30 719,91лв. за периода от 10.01.2010год.-10.10.2011год.:- договорна лихва за същия период-2 920,48лв.: -такси обслужване за периода-66лв.: -разходи по договора-714,40лв.:- деловодни неустойки в размер на 11 127,76лв.

Не се спори също, че на 16.04.2010г. лизинговият автомобил е заявен от лизингополучателя като откраднат. С писмо изх. № А3 00697/14.09.2010г. /стр.113, 173/, застрахователят ЗАД „Булстрад” е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета № 50- 01310-99/2010г. с мотива, че не са представени два броя оригинални заключващи устройства за автомобила, което, съгласно Общите условия на застраховка „ Бонус Каско”, е основание за квалифициране на случая като застрахователна измама.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – счетоводна експертиза,която да даде заключение- извършени ли са описаните от синдика плащания от „ЧИНО ТРЕЙД” ООД; по кои фактури; на кои дати и кои задължения са погасяване с тях; какъв е размерът на дължимата главница, договорна и законна лихва и такси по договорите за финансов лизинг, както и да установи платените суми извън лизинговите вноски по договорите.

Съобразно неоспорените заключения-основно и допълнително, същите дават следните отговори на поставените задачи:

Паричните задължения по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г. за процесните периоди за главници, договорна лихва, такси и неустойка за забава възлизат общо в размер 40 765,21лв., след прихващане на сумата 5 300 лв. – възстановен акциз, общият размер на задължението възлиза на сумата 35 465.21лв., от които 28 075.61 лв. – главница, 2 531.31 лв. – договорна лихва, 60 лв. – такси обслужване / 3 лв. на месец/, 10 098.29 лв. – неустойка за забавено изпълнение.

По договори за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г. и № 006052-003/03.07.2008г. се установява размер на паричните задължения за неустойка за забавено плащане, уговорена по т. 2.13 от договорите, в размер на 1953.86 лв. по всеки договор, за исковите периоди. По договор за финансов лизинг № 006052-004/03.07.2008г. се установява размер на неустойка за забава за исковия период в размер на 2 384.88 лв. Установените размери на паричните задължения за неустойка по договори за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г. и № 006052-003/03.07.2008г. са по – високи от претендираните суми, предмет на иска.

Относно възражението на ответното дружество, за неизправност на ищеца в качеството  му на лизингодател, по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.07.2008г.:

Видно от съдържанието на писмения отговор на исковата молба, в същия се твърди, че застрахователното обезщетение не е платено, заради виновно неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, тъй като ищецът не е представил единият от двата ключа, от лизинговия автомобил, който е бил в негово държане.

Това възражение не се подкрепя от доказателствата по делото. 

В писмо изх. № А3 00697/14.09.2010г. /стр.173/, застрахователят ЗАД „Булстрад” е посочил, че са предоставени две заключващи устройства за автомобила, като е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета № 50- 01310-99/2010г. с мотива, че при направената проверка се е установило, че едното заключващо устройство не е от този автомобил.

Следователно, причината за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, не е вследствие от твърдяната от ответното дружество неизпълнение на ищеца-непредставяне на ключа, който е бил в негово държане. Посочената причина от застрахователя, както се изложи е, че едното от двете заключващи не е от лизинговия автомобил. Следователно, всяка от страните е представила по едно заключващо устройство, за което има доказателства и данни/стр.139, 140, 143/. Ответника не е навел възражение, че лизингодателя е нарушил чл.13.1 пр.последно от Общите условия по договорите за ФЛ, като не е запазил втория ключ от МПС, респективно, че представения от лизингодателя ключ не е от лизинговото МПС. Предвид изложеното, не се установява твърдяното неизпълнение от страна на ищеца по застрахователния договор.

По повод на изложеното в жалбата, следва да се отбележи, че твърдяното изявление в писмения отговор, за предаване на оригиналния ключ от страна на ответника, не се съдържа в писмения отговор. От друга страна, не се съдържа и изявление, че ищецът е предоставил друг ключ, вместо оригиналния.

В исковата молба ищецът е посочил, че причината застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е че не са представени 2 броя оригинални ключа. В исковата молба също изрично не се твърди, че представения от ответното дружество ключ, не е оригинален.

По тази причина, при разпределяне на доказателствената тежест, относно правопогасяващото възражение на лизингополучателя,  за прекратяване на договора с отказа на застрахователя, поради неоказано съдействие от страна на лизингодателя, съдът правилно е  посочил, че страната трябва да докаже това обстоятелство.

При анализ на събраните доказателства, не може да се направи извод, че предадения ключ от управителя на ответното дружество Делян Павлов е оригиналния на лизинговото МПС. Напротив, от доказателствата следва да се направи обратния извод.  С писмения отговор на исковата молба е представена снимка на ключ, запечатан в прозрачен плик, с надпис „Чино Трейд” и номер на рамата на автомобила, който отговаря на рамата на МПС. Със снимката е   представен имейл, от съдържанието на който следва извод, че това е снимка на оригиналния ключ, който е бил при лизингодателя, на основание чл.13.1 от Общите условия по ДФЛ.

В показанията си разпитаната свидетелка Т.Д. е категорична, че ключа който е предаден от Д.П. на застрахователя е различен от ключа на снимката. Косвен извод, че предадения ключ не е бил оригиналния, пак следва от показанията на свидетелката. Същата сочи, че  П. е имал постоянно проблеми с „това нещо”/с ключа/, като през месец октомври точно по този въпрос е ходил в София.   Пак според свидетелката, не са изплатили обезщетение заради предадения ключ:-„защото проблемния въпрос е заради този ключ”,  ..”Има спор за този ключ и застрахователите не искат да платят обезщетение”. Или, от така депозираните показания на свидетелката Д., която лично е присъствала при предаването на ключа, следва да се направят следните изводи: Предаденият ключ е различен от ключа от снимковия материал /л.139/, същият не е приет от застрахователя за оригинален и заради това, не е изплатено застрахователно обезщетение.

С оглед на изложеното, не може да се направи извод, тъй като остана недоказано обстоятелството, че управителя на дружеството ответник е предал оригиналния ключ от лизинговото МПС.

С оглед на изложеното, направеното възражение и становище на ответното дружество  за прекратяване на договора за лизинг с отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по вина на лизингодателя-поради неосигурено съдействие от дружеството ищец, следва да се остави без уважение като недоказано.

Относно останалите възражения по договорите за финансов лизинг:

В т.2.13 от всеки договор, страните са се съгласили на неустойка за забавено плащане в размер на 0,1% на ден върху просрочената сума. Паричните задължения на лизингополучателя за заплащане на такса за обслужване и за разходи във връзка с ползването, се съдържат в  ОУДФЛ, а разноските за поддръжка на вещта са за сметка на лизингополучателя, на основание чл.345 ТЗ. Предвид изложеното, възраженията се явяват неоснователни.

 С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Предявените искове черпят правно си основание в чл.79 ЗЗД вр. 342, ал.2 ТЗ, както и чл.86 и чл.92 ЗЗД.

Не се спори, че по договори наименовани като договори за финансов лизинг, дружеството-ищец  е изпълнило поетите задължения, а именно-да придобие от трето лице /доставчик/, МПС-а по спецификации посочени от лизингополучателя и да ги  предостави на последния за ползване срещу възнаграждение. Следователно, сключените между страните договори действително отговарят на характеристиката на договор за финансов лизинг,  уреден в чл.342 ал.2 ТЗ.

При договорите за финансов лизинг, рисковете от повреждането и погиването на лизинговата вещ, предмет на договора, са за сметка на  лизингополучателя. Тази особеност на договора произтича от кредитния му характер, тъй като лизингодателя отпуска кредит на лизингополучателя, като осигурява възстановяването на инвестицията си, чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си, лизингодателят запазва собствеността върху вещта, но след изплащане на лизинговите вноски, лизингополучателя има право  да я изкупи.

При това положение, лизингополучателят е носител на риска от повреждане на лизинговата вещ, съответно е носител и на правото да търси отговорност от извършителя на деликта. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.343 ТЗ, която изрично сочи, че рискът от погиването на вещта при финансовия лизинг е на лизингополучателя.

Съобразена с посочената разпоредба е и т.11.10 от Общите условия по ДФЛ. Видно от съдържанието на посочената част от договора, страните са се съгласили, при кражба на вещта, лизингополучателят да продължи редовното плащане на вноските, независимо от настъпването на застрахователното събитие.  В този смисъл са и т.т.11.8 и 11.9.

   Горните изводи са съобразени и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 294 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г., IV г. о., ГК.

И тъй като не се спори, че ответната страна не е заплатила процесните суми, предявените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени за  следните суми:

Паричните задължения по договор за финансов лизинг № 006052-001/03.04.2008г. за процесните периоди за главници, договорна лихва, такси и неустойка за забава възлизат общо в размер 40 765,21лв., след прихващане на сумата 5 300 лв. – възстановен акциз, общият размер на задължението възлиза на сумата 35 465.21лв., от които 28 075.61 лв. – главница, 2 531.31 лв. – договорна лихва, 60 лв. – такси обслужване / 3 лв. на месец/, 10 098.29 лв. – неустойка за забавено изпълнение.

 

По договори за финансов лизинг № 006052-002/03.07.2008г.-1953,86лв. –неизплатена част от неустойка за забава от 08.02.-08.11.2010год., по № 006052-003/03.07.2008г. се установява размер на паричните задължения за неустойка за забавено плащане, уговорена по т. 2.13 от договорите, в размер на 1953.86 лв. по всеки договор, за исковите периоди. По договор за финансов лизинг № 006052-004/03.07.2008г. се установява размер на неустойка за забава за исковия период в размер на 2 384.88 лв., поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло, съответно за сумите 1 794,64лв. и 2181,36лв. са по – високи от претендираните суми, предмет на иска.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените правни изводи, които споделя.

На основание чл.694 ал.2 ТЗ, въззивното дружество  следва да бъде осъдено да заплати  държавна такса по сметка на ВАпС в размер на 827,90лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 272 от 21.03.2013 г. постановено по т.д.№ 965/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ЧИНО ТРЕЙД” ООД-гр.Варна / в несъстоятелност/, с ЕИК 103267333 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата  827,90лв., представляваща държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.694 ал.2 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.