Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   279/ 24.10.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна           търговско   отделение

на     двадесет и четвърти септември                Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракеля        н                                                             ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                               А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   405  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна – Тауърс – Е”, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки от тримата членове на Управителния съвет  М.П.М., П.Т. и П.В. срещу решение № 389/16.04.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 1947/2013г.,  с което дружеството е осъдено да заплати на  „Е.” ООД, ЕИК 101684680 със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Полковник Лазар Нишков” №19, представлявано от управителя Н. Р. сумата общо в размер на 48 620.26лв. с вкл. ДДС, представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 05.07.2013г. за цена за достъп с отпаднало основание поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 296.37лв. от датата на падежа /05.07.13г., респ. 30.07.13г./ до датата на завеждане на настоящото дело, като общата сума е формирана от сбора от сумата 1 250лв., лихва за сумите по фактурите за периода от 11.10.2012г. до 05.06.2013г., с падеж 05.07.2013г. и сумата от 46.37лв., лихва за сумата по фактурата от 05.07.2013г., с падеж 30.07.2013г. на осн. чл.86 ЗЗД, както и сумата от  6 297 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че ищцовото дружество „Е.” ООД, ЕИК 101684680, гр. Разлог  е  производител на електрическа енергия от възобновяем източник, като производството се осъществява чрез три броя вятърни генератори Nordtank 41 – 500 кW – 1бр. и 2 x V44-600кW – 2бр., находящи се в землището на с. Хаджи Димитър, община Каварна. Вятърните генератори са въведени в експлоатация и присъединени към електроразпределителната мрежа съгласно Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 14.11.2005г. и Анекс към него от 14.07.2006г.

Безспорно е още, че с решение № Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР са  определени, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена ел. енергия, като за ищеца тази цена е определена в Раздел VІІ, т.1 и т.2 от Решението. Решение № Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено с решение по адм.дело № 12423/2012г. на Върховен административен съд, оставено в сила с Решение № 9484/25.06.2013г. на ВАС по адм.дело № 6473/2013г. / петчленен състав/. Служебно известно е на съда, че с Решение № Ц – 6/13.03.2014г. на ДКЕВР са утвърдени окончателни цени за достъп до електропреносната  и електроразпределителните мрежи.

При горната фактическа установеност исковата претенция следва да бъде отхвърлена поради неосъществяване на ФС на неоснователното обогатяване в хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по следните съображения :

В качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяем източник -  три броя вятърни генератори, ищецът се намира във валидно възникнало облигационно отношение с ответното дружество въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 14.11.2005г. и Анекс към него от 14.07.2006г. След законосъобразно проведена процедура по присъединяване на обекта на производителя към ЕРМ, за страните възниква нормативно установеното задължение да уредят с писмен договор и взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата „достъп” до електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното предприятие, а в последствие и да сключат договор за изкупуване/продажба на произведената ел.енергия – чл.84 ал.3 ЗЕ. В процесния случай липсата на твърдения и доказателства за наличието на договор за достъп и за изкупуване на произведената ел.енергия са правно ирелевантни доколкото страните не спорят, а съдът приема за доказано от фактическа страна, осъществяването на мрежовата услуга „достъп” до ЕРП.

Заплатената от ищеца цена за достъп, общо в размер на 48 620.26лв. с вкл. ДДС, представляваща заплатени суми по процесните фактури за периода от 11.10.2012г. до 05.07.2013г., е елемент от договора за достъп. Тя се определя  от националния регулаторен орган ДКЕВР  в рамките на законово предоставените му правомощия. С Решение № Ц – 33/14.09.2012г. са определени временни цени за достъп до ЕРМ, считано от 18.09.2012г., а с Решение № Ц – 6/13.03.2014г. – окончателни такива. Макар и отмяната на решение № Ц – 33/14.09.2012г. от ВАС да има обратно действие, тази отмяна не се отразява на  валидността на съществуващото между страните облигационно отношение по предоставен достъп.   Това отношение е законово регламентирано. Съгласно разпоредбата на пар.197  ал.1 от ПЗР на ЗЕ производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на  закона не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, изпълняват изискванията на чл.84 ал.2 в срок до два месеца от влизането му в сила, като в противен случай операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп до сключването на договор. Законово регламентирана е  и възмездността на предоставената услуга „достъп до ЕРМ”, както в самото легално определение на понятието „достъп” в пар.1, т.15 от ДР на ЗЕ, така и в разпоредбите на чл.18а, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.59/28.07.2009г. и чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.64/17.08.2010г./. При това положение отмяната на Решение № Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР не води до отпадане на правното основание за заплащането й, предвид на което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Наред с гореизложеното следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при договорите с продължително или периодично действие, каквито са договорите за достъп до ЕРМ, обратното действие на последиците от правопрекратяващ ЮФ е ограничено – чл.88 ал.1 ЗЗД, именно поради обстоятелството, че двустранна реституция на даденото по тях е невъзможна.

На съда е служебно известно и Решение  № КМ – 1/ 13.03.2014г. на ДКЕВР, с което  са приети компенсаторни мерки в случаите на отклонение на окончателните цени от временните,  по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали Решение №  Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР, както и по отношение на тези, спрямо които към датата на постановяване на Решение Ц – 6/13.03.2014г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на Решение № Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР. От данните по делото може да се направи извод, че ищцовото дружество е адресат на тези компенсаторни мерки, предвид на което твърдяното от него неоснователно разместване на имуществени права от патримониума му следва да бъде преодоляно.

С оглед изхода на спора на ответното дружество се присъждат сторените от него разноски за водене  на делото в двете инстанции в размер на 8 642лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 389/16.04.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 1947/2013г.,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.” ООД, ЕИК 101684680 със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Полковник Лазар Нишков” №19, представлявано от управителя Н. Р.  срещу „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна – Тауърс – Е”, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки от тримата членове на Управителния съвет  М.П.М., П.Т. и П.В. за заплащане на  сумата от 48 620.26лв. с вкл. ДДС, представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 05.07.2013г. за цена за достъп с отпаднало основание поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 296.37лв. от датата на падежа /05.07.13г., респ. 30.07.13г./ до датата на завеждане на настоящото дело, като общата сума е формирана от сбора от сумата 1 250лв., лихва за сумите по фактурите за периода от 11.10.2012г. до 05.06.2013г., с падеж 05.07.2013г. и сумата от 46.37лв., лихва за сумата по фактурата от 05.07.2013г., с падеж 30.07.2013г. на осн. чл.86 ЗЗД като неоснователни.

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК 101684680 със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Полковник Лазар Нишков” №19, представлявано от управителя Н. Р.  да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна – Тауърс – Е”, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки от тримата членове на Управителния съвет  М.П.М., П.Т. и П.В. сумата от 8 642лв. – с.д. разноски за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :