Р Е Ш Е Н И Е

№   263/ 15.11.2016 год.                          гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 11.10.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 405 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ЦБА Добрич”ООД гр.Добрич, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 233/2015год. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по делото, с което искът с правно основание чл.92 ЗЗД на въззивното дружество срещу „Агромилекс” ООД за сумата от 96 000лв., претендирана като неустойка по прекратен договор за наем е отхвърлен. Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения. Основните оплаквания са срещу извода на съда, че договорната неустойкяа е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Този извод е в противоречие с разпоредбата на чл.309 ТЗ, като съдът неправилно се е позовал на ТР № 1 от 2010год. на ВКС, понеже сключеният договор  е между търговци. С жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът за заплащане на неустойка в посочения размер,  да бъде уважен.

 Насрещната по жалбата страна-„Агромилекс”ООД гр.Добрич, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез  процесуалните представители на страните, както и чрез писмени становища на същите.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваното решение:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ЦБА ДОБРИЧ“ ООД  гр. Добрич, срещу „АГРОМИЛЕКС“ ООД  гр. Добрич  иск за сумата от 96 000.00 лв., част от вземане от 300 000.00 лв., представляваща неустойка по договор за наем от 12.10.2010 г.,  претендиран на осн. чл. 92 ЗЗД. С иска се претендира и  присъждане на законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Излага, че по сключения договор за наем ответникът като наемодател е предоставил на ищеца  магазин-търговски обект находящ се в гр.Добрич, с площ от 220 кв.м. при договорен месечен наем от 1 500евро, като съгласно чл.1-2 договорът е сключен за пет години, считано от датата на започване на функциониране на обекта, но не по-късно от подписването на договора. Функционирането е започнало на 29.12.2019год., но въпреки това, наемодателят с нотариална покана е прекратил договора за наем, считано от 12.10.2015год. и на посочената дата имота е предаден на наемодателя. Съгласно чл.13 от договора за наем, при предсрочно прекратяване на договора, наемодателят дължи неустойка в размер на 300 000лв. Затова претендира от ответника заплащане на сумата от 96 000лв. –част от вземане от 300 000лв.-неустойка по договора за заем.

Ответникът оспорва исковата претенция, като оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че не е прекратил едностранно договора за наем, по изложени съображения. Прави възражение за нищожност на договора за наем на основание чл.229 ал.2 ЗЗД,  респективно е нищожна и уговорената неустоечна клауза в него. Това е така, понеже лицата, които могат да извършват действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години.  Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза поради прекомерност на същата, респективно, същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и морала.

Съдът съобрази следното:

Не се оспорва, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е възникнала облигационната връзка на основание договор за наем, сключен на 12.10.2010 г., по силата на който „АГРОМИЛЕКС“ ООД, представлявано от управителя Петко Малчев Илиев,  като наемодател се задължил да предостави и е предоставил на „ЦБА ДОБРИЧ“ ООД  като наемател следния недвижим имот: магазин – търговски обект с площ 220.000 кв. м., ведно с допълнителен склад към магазина с площ 55.86 кв.м., с идентификатор 72624.620.3.3., находящ се в гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“, за срок от пет години, считано от датата на започване на функциониране на обекта, но не по – късно от три месеца от датата на подписване на договора /чл.1 т.2/, срещу месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на  1 500.00 евро. Съгласно чл. 13  от договора за наем, при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на наемодателя, същият дължи на наемателя неустойка в размер на 300 000.00 лв. 

В глава V е уредено прекратяването на договора, а именно: Според чл.14 т.1-с изтичане срока на договора, т.2-по взаимно съгласие на страните, изрозено в писмена форма, преди срока, за който е сключен, т.4-с едномесечно предизвестие от страна на наемателя, т.5-с тримесечно предизвестие от страна на наемодателя, след изплащане на обезщетението по чл.13 в деня на предявяването му.

Според твърденията в исковата молба,  наетият имот започнал да функционира на 29.12.2010 г.

С нотариална покана рег. № 6237/14.09.2015 г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 330 с район на действие Районен съд гр. Добрич, наемодателят е поканил наемателя да освободи на 12.10.2015 г. наетия имот, поради изтичане срока на наемното правоотношение.

На 02.10.2015 г. наемодателят издава фактура № 3949/02.10.2015 г. за месечен наем за периода 01.10.2015 г. – 12.10.2015 г. /стр.14, ч.т.д. №223/15год./, получена, осчетоводена и заплатена от наемателя.

На получената покана наемателят отговаря с нотариална покана рег. № 6699/06.10.2015 г.  на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 330 с район на действие Районен съд гр. Добрич, с която излага доводи, че срокът на договора за наем изтича на 29.12.2015 г. и изразява желания да ползва имота до изтичането на този срок. С поканата са заявили на наемодателя, че го канят в срок до 09.10.2015год. да ги уведоми  писменно, дали желае имота да бъде предаден на 12.10.2015год.  заяви,  чи го  

На 12.10.2015 г. наетия имот е предаден от наемателя на наемодателя, като предаването е обективирано в протокол, в който е отбелязано, че предаването на наетата вещ е извършено с оглед едностранното прекратяване на наемното правоотношение от страна на наемодателя.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът е отхвърлил иска, след като е уважил възражението за нищожност на неустойката, поради противоречието й с добрите нрави, по см. на чл.26 ал.1 ЗЗД. За да мотивира този извод, съдът е възприел размера на договорената неустойка като прекомерен и след като се е позовал на посочените в ТР № 1-2010год. критерии за установяване на противоречие на конкретната неустойка с добрите нрави, приел е, че същите са налице, респективно е приел, че неустоечната клауза е нищожна и е  отхвърлил иска на това основание.

Настоящата инстанция намира този извод за незаконосъобразен, поради следните съображения:

Сключеният договор по своят характер е търговска сделка по см. на чл.309 ТЗ, поради  което и съгласно същата разпоредба, дължимата неустойка не може да се намалява, поради прекомерност. Предвид изложеното, изводът, че неустоечната клауза е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция.  Респективно, направенот възражение за нищожност на това основание, следва да се остави без уважение.

Относно твърдението на ответника, за липсата на елементите от фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора.Както се изложи, в писмения отговор, становището на ответното дружество е, че „Агромилекс”ООД не е прекратило едностранно договора за наем, сключен с ищцовото дружество на 12.10.2010год. По това възражение, съдът намира следното:

Страните са постигнали съгласие договорът да се прекратява, при условията на гл.V от договора. Както се посочи по-горе, наемодателят може да прекрати предсрочно договора,  с тримесечно предизвестие, след заплащане на обезщетение по чл.13 то договора- чл.14, т.5. Безспорно, не сме изправени пред тази хипотеза. Договорът не е прекратен с тримесечно предизвествие. Видно от нотариалната покана, наемодателят е поканил наемателя да предаде имота, поради изтичане на срока на договора на 12.10.2015год.-следователно, същият  е посочил като причина за прекратяването на договора-изтичането на срока на договора, възможност, предвидена в чл.14 т.1 от договора, като е издал и фактура, за посочения в поканата срок. Предвид изложеното, цитираната покана не може да има характер на предизвестие, за предсрочно прекратяване на договора-поне от гледна точка на наемодателя.  С насрещната покана, наемателят „ЦБА”ЕООД Добрич, оспорва становището за срока на действие на договора, като с нея се съдържа и покана, за писмено становище, относно предаването на имота на 12.10.2015год. Не се твърди, а и не е представено доказателство, че ищецът е изявил желание да му бъде предаден имота на 12.10.2015год. В представения приемо-предавателен протокол от 12.10.2015год. е посочено, че същият се съставя във връзка с изпратената нотариална покана от наемодателя,/ израза предсрочно прекратяване е задраскан…/.  От изложеното, следва да се направи извод, че страните  са се договорили, съответно съгласили, доброволно да прекратят действието на договора за наем, на посочената  дата 12.10.2015год., на основание чл.14 т.1 от договора, понеже, както се посочи, след направеното с насрещното оспорване датата на действието на договора, наемодателят не е потвърдил писмено, че държи на предаването на имота на посочената дата, т. е. същият не е желаел прекратяването на договорната връзка преди изтичане действието на договора, каквото е и поддържаното становище в процеса. Предвид изложеното, не се установява предсрочно прекратяване на договорната връзка по вина на ответника, поради което и не е възникнала предвидената в чл.13 отговорност за заплащане на неустойка. Искът се явява неоснователен и следва да се остави без уважение на това основание.

В допълнение, дори и да не бъде споделен гореизложения извод за неоснователност на иска, искът следва да се отхвърли, като неоснователен на още едно основание. С писмения отговор искът се оспорва и поради наличие на предпоставките за прилагане на чл.229 ал.3 вр. ал.2 ЗЗД,  понеже лицата, които могат да извършват действия само по обикновено управление, имат забрана да сключват договор за наем за повече от три години. От този законова забрана, ответникът прави извода, че клаузата, уреждаща неговия срок за повече от три години е нищожна, поради което и след изтичането на три години от договора, не е налице писмен договор между страните. Това възражение за нищожност е законосъобразно и следва да бъде споделено. Преди всичко, следва да се отбележи, че правилото на чл.229 ал.2 ЗЗД се прилага и когато договорът за наем е търговска сделка.  Не се оспорва, че договорът за наем от страна на наемодателя „Агромилекс” ООД е сключен еднолично от управителя.  А съобразно разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД, договор за наем, за повече от три години, следва да бъде сключен от собственика на имота. При търговските сделки собственика е ЮЛ, в случая -„Агромилекс”ООД, като компетентен орган  да обременява имота по този начин е ОСС, съобразно чл.137 ал.1 т.9 ТЗ. Безспорно, съгласие на органа за сключване на процесния договор за наем не е установено в процеса, не са наведени и твърдения в тази насока. Отсъствието на надлежно взето решение от ОСС за отдаване на имота под наем  над срока по чл.229 ал.2 ЗЗД, има за последица редуциране на срока на търговската сделка на 3 години, по силата на чл.229 ал.3 вр. ал.2 ЗЗД. Следва да се изложи, че направените изводи са съобразени и с Решение № 15/08.09.2010год. по т.д. № 395/2009год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро о-ние, постановено в производство по чл.290 и сл. ГПК.

Или, след изтичане на три години от наемния договор, същият се е превърнал в безсрочен,  при който поради естеството си,  разбира се не могат да намерят приложение чл.14 т.5. и чл.13 от договора. Като безсрочен договор, същият подлежи на прекратяване по реда на чл.238 ЗЗД-с едномесечно предизвестие на всяка от страните. С нотариалната покана, получена от ищеца на 14.09.2015год., ответникат наемодател е упражнил правото си да се откаже от него и на това основание, законосъобразно имота е бил предаден на 12.10. 2015год.

С оглед на изложеното, искът за заплащане на неустойка се явява неоснователен и следва да се остави без уважение и на това основание.

С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ЦБА ДОБРИЧ“ ООД следва да заплати на „АГРОМИЛЕКС“ ООД  гр. Добрич сумата от 3410лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/04.05.2016 год., постановено по т.д.№ 233/2015 год. по описа на Добрички окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА ЦБА ДОБРИЧ“ ООД  гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов“ № 34 да заплати на „АГРОМИЛЕКС“ ООД  гр. Добрич, ул. „Генерал Колев“ № 39 адвокатско възнаграждение в размер на 3 410.00  лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.