РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   260/ 15.10.2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      втори октомври                                                                       Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     406         по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „А.” ЕООД гр. Шумен срещу решение №59/25.04.2014 г. по т.д. №510/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което е развален нотариален договор за покупко-продажба на недвижим имот №142 от 05.07.2010 г., т. IV, рег. №4616, н.д. №565/2010 г. на нотариус А. А., рег. №ХХХ с район надействие ШОС, вписан в СВп под вх. рег. №2938/05.07.2010 г., акт №66 т. VIII, н.д. №1566/2010 г., по силата на който „С.с. ХХ” ЕООД гр. Шумен продава на „А.” ЕООД гр. Шумен, собствения си поземлен имот с площ от 3.307 дка в м. „Комлука”, представляващ имот №150012 по плана за земеразделяне на с. Салманово, община Шумен, с начин на трайно ползване – стопански двор, заедно с дърводелска работилница със застроена площ от 618 кв.м. за сумата от 30 000 лв., от които продавачът ще получи 15 000 лв.в срок до 01.08.2012 г., а остатъка в размер на 15 000 лв. – в срок до 01.08.2014 година.

          Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с неприемане на направено в първоинстанционното производство възражение за прихващане на негово вземане от длъжника по силата на сключен договор за цесия в размер на сумата от 17 000 лв.. Позовава се на кредиторова забава по см. на чл.95 ЗЗД. При условие на евентуалност, моли съдът да постанови, че срокът на първото по договора плащане е 01.08.2014 г.. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на сумата, заплатена за държавна такса по жалбата. Прави възражение на осн. чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна за настоящата инстанция.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна, поради което моли за потвърждаване решението на окръжния съд ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт №66 т. VIII, н.д. №1566/2010 г. по описа на СВп. По силата на този договор ищецът е прехвърлил на ответника правото си на собственост върху описания в нотариалния акт поземлен недвижим имот ведно с построената в него сграда – дърводелска работилница. Налице е съгласие относно цената, като  заплащането на уговорената продажна цена от 30 000 лв. е разсрочено на две вноски от по 15 000 лв., платими съответно на 01.08.2012 г. и 01.08.2014 г.. Безспорно е също, че ответникът не е заплатил в срока по договора първата вноска от 15 000 лв.. От доказателствата по делото е видно, че такова плащане не е осъществено и в хода на делото включително и пред настоящата инстанция. Не е заплатена и втората вноска от цената с падеж 01.08.2014 година.

          Страните спорят относно съдържанието на договорната клауза досежно запазеното от продавача вещно право на ползване и в частност, дали то се отнася за имота като цяло или само за сградата в същия имот.

          Тълкувайки волята на страните съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че ищецът е запазил правото на ползване върху имота, предмет на договора за продажба т.е., както върху сградата, така и върху целия поземлен имот от 3.307 дка. Този извод се налага от систематичното тълкуване на отделните уговорки, отнасящи се до предмета на договора, и от смисъла на употребения израз относно запазеното вещно право на ползване.

          Съобразно изложеното, неоснователно се явява и твърдяното от ответника наличие на кредиторова забава по см. на чл.95 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай не сме изправени пред нито една от тези две хипотези. Длъжникът не е предложил въобще изпълнение на насрещното си задължение за заплащане на вноската от цената с падеж 01.08.2012 г., нито предоставянето на ползването върху имота и по-конкретно върху УПИ съставлява необходимо съдействие от страна на кредитора по смисъла на закона за изпълнение на това парично задължение.

          С оглед материалите по първоинстанционното дело, съдът намира направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 17 000 лв. за процесуално недопустимо, поради което правилно окръжният съд не го е допуснал до разглеждане. Предвид отсъствието на доказателства за влязло в законна сила решение по гр.д. № 3406/2013 г. на Шуменски районен съд, съдът не разглежда и поддържаното пред настоящата инстанция възражение за прихващане с вземане, предмет на посоченото гражданско производство, тъй като същото не е съдебно установено.

          Предвид горното съдът приема, че ищецът е изправна по договора страна, а ответникът виновно не е изпълнил в уговорения между страните срок задължението си заплащане на първата вноска от цената. Поради това за ищеца е възникнало субективното му право да упражни по съдебен ред потестативното право за разваляне на договора за покупко-продажба на осн. чл.87 ал.3 ЗЗД. Неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, поради което забраната по чл.87 ал.4 ЗЗД не важи. Ответникът е предложил изпълнение в течение на процеса, но със срок две години след падежа на паричното задължение, съвпадащ с крайния срок за изпълнение 01.08.2014 г.. Това му поведение, ценено с оглед бездействието му през целия период на забавата включително и до приключване на производството пред настоящата инстанция много след крайния срок за изпълнение, обосновава извода за неоснователност на изявлението по чл.87 ал.3 изр. второ ЗЗД.

          Съобразно изложените по-горе мотиви, както и тези на окръжния съд, към които на осн. чл.272 ГПК съдът препраща, налице са всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се присъждат сторените от него разноски за въззивната инстанция от 1 500 лв., адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно по см. на чл.78 ал.5 ГПК, тъй като е съобразено с минималните размери по Наредба №1, както и фактическата и правна сложност на спора.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №59/25.04.2014 г. по т.д. №510/2012 г. на Шуменски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК 127587181, гр. Шумен, ул.”Дедеагач” №9 вх.4 ап.93, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на „С.с. ХХ” ЕООД, ЕИК 200571453, гр. Шумен, ул.”Кл. Охридски” №35 вх.1 ап.17 сумата от 1 500 лв. – разноски за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.