ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр. Варна, 453/07.07.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 406/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мерц Варна” ЕООД – гр. Варна, чрез процесуален представител адв. И.В., срещу Определение № 1630/07.05.2015 г., постановено по т. д. № 195/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата молба в частта на претенциите за обезщетение за претърпяна загуба за сумата над 30 627.21 лв. до 40 000 лв. /т. е. за 9 372.79 лв./ и относно пропуснати ползи поради неотстраняване на нередовности, респ. производството по делото прекратено.

Жалбоподателят инвокира аргументи за неправилност на определението, като моли същото да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага, че претенцията за 9 372.79 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за неизпълнен договор от ответника е била конкретизирана в уточняващите молби, в които е посочено, че за процесния период от 28.10.2014 г. до 26.11.2014 г. е предплатил наемната цена, съставляваща пряка и непосредствена вреда. Счита, че неправилно е прекратено производството и по отношение на частичните искове за обезщетение за пропуснати ползи, като според него предявените 15 000 лв. частично от общо претендираните 300 000 лв. по прекратените договори с „Албена Стил” АД и „Диматекс” ООД са съразмерно 4 473 лв. пропуснати ползи по договора с първото дружество и 10 527 лв. – пропуснати ползи по договора с второто дружество.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Ищецът „Мерц Варна” ЕООД излага твърдения, че по силата на Договор за наем от 28.03.2013 г. е наемател на имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Самсаров” № 39, а наемодател е „Денил дискрет” ООД. По отношение на наемодателя е образувано изпълнително производство, в хода на което на 15.10.2014 г. ЧСИ въвежда във владение на процесния имот купувача на публичната продан – ответника „Райфайзенбанк /България/” ЕАД. От този момент достъпът на ищеца до имота е бил преустановен. Твърди се също така, че договорът за наем е с достоверна дата от 14.06.2013 г. с оглед нотариалното удостоверяване на препис от приемо-предавателния протокол за предаване на владението на имота, поради което същият е задължителен за приобретателя на имота до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето, съгласно чл. 237, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Договорът за наем е сключен със срок до 01.04.2018 г. – л. 5 от гр. д. № 2777/2014 г. на ВОС. Предвид отказът на ответника„Райфайзенбанк /България/” ЕАД да осигури ползването на имота и на намиращите се в него машини и оборудване, ищецът сочи, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в нереализирани приходи от договори с трети лица, които са били прекратени, именно поради невъзможността за изпълнение от страна на ищеца на възложените му поръчки за изработка на облекла на ишлеме. Посочва, че е заплатил наемната цена за имота на наемодателя „Денил дискрет” ООД до м. март 2016 г. Предвид така настъпилите събития е било наложително да бъдат преместени машините и оборудването на ищеца, поради което първоначално заявената претенция за осъждане на ответника да изпълни задължението си по договора за наем като предаде владението на имота е отпаднал. В резултат на така изложените обстоятелства ищецът е формулирал претенции, че претендира обезщетение за претърпяна загуба в размер на 40 000 лв., представляващи предплатените наемни цени по договора за наем до изтичане на година от придобиването /изложен е период – от 28.10.2014 г. до 07.07.2015 г./ и за пропуснати ползи в размер на 300 000 лв., предявен като частичен за сумата от 15 000 лв., представляващи нереализирани приходи от прекратени договори с контрагенти.

В последваща молба в изпълнение на указанията на ВОС ищецът е заявил, че претенцията от 40 000 лв. представлява компенсаторно обезщетение, заместващо неполученото ползване на имота до края на противопоставимия срок от 1 година от придобиването на имота от ответника. Отделно излага твърдения и за претърпени имуществени вреди от заплащане на заплати на работници на ищцовото дружество без същите да могат да произвеждат продукцията, за която са били наети. Във връзка с прекратяване на договор за изработка на облекла с „Дружба стил” АД е ангажирана отговорността на ищеца за заплащане на неустойка от 3 880.37 лв., която също навежда като претърпяна вреда. Като пропусната полза от договора с „Дружба стил” АД претендира нереализирана печалба в размер на 4 256.40 евро /с равностойност 10 406 лв./. Поради прекратяването на договора за изработка на ишлеме между ищеца и „Диматекс” ООД гр. София също претендира пропусната печалба от 149 760 евро /с равностойност 292 905 лв./.

Производството е оставено без движение от ВОС за трети път с определение от 09.04.2015 г. за уточняване как е формирана  сумата от 40 000 лв. и обхваща ли същата и останалите имуществени вреди за заплати, неустойка и др, подробно посочени в определението, както и за детайлизиране на претенцията за пропуснати ползи, предявени като частичен иск от 15 000 лв. като уточни пропуснатите печалби по отделните договори.

С последваща молба от 04.05.2015 г. ищецът пояснява, че в сумата от 40 000 лв. са включени: (1) 26 746.84 лв. – заплатени работни заплати за периода 28.10.2014 г. по платежна ведомост от октомври 2014 г.; (2) 3 880.37 лв. – дължимата неустойка по развален договор между „Дружба стил” АД и ищеца, изплатена чрез прихващане с дължима от насрещната страна неустойка по фактура от 25.10.2014 г. (посочен е сборът от двете суми: 26 746.84 лв. и 3 880.37 лв. = 30 627.21 лв.); (3) 9 372.79 лв. – компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договора за наем от страна на ответника за периода от 28.10.2014 г. – 27.11.2014 г. /датата на образуване на гр. д. № 2777/14 г. на ВОС, искът е предявен на 26.11.2014 г./. Изложено е повторение на фактите по прекратените и останали нереализирани печалби по договорите с „Дружба стил” АД и „Диматекс” ООД гр. София, като претенциите са от първото дружество 4 256.40 евро /равностойност 10 406 лв./, а от второто дружество17 841.80 евро /равностойност 34 895.53 лв.; очевидно сумата е редуцирана от първоначалните 292 905 лв./. Представени са писмени доказателства.

На 07.05.2015 г. ВОС частично прекратява производството.

Съдът извежда следните правни изводи:

За да е налице редовна исковата молба, в нея следва да се изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от какъв договор се претендират (Решение № 494/15.06.2010 г., по гр.д. № 673/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

По отношение на претенцията за претърпяна загуба:

Настоящият състав на съда намира, че претенцията на ищеца е останала неясна. От една страна се твърди, че вредата се изразява в предплатена наемна цена, а от друга – че се търси компенсаторно обезщетение вследствие неизпълнението на наемодателя-приобретател по наемното правоотношение в което е встъпил на основание чл. 237, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Касае се до противоречие между обстоятелствена част и петитум, което е нередовност на исковата молба. Въпреки многократните указания на окръжния съд ищецът не е формулирал надлежен петитум, смислово и логически свързан с изложението в исковата молба и последващите уточнителни молби.

По претенцията за пропуснати ползи:

В самото начало ищецът е заявил претенция за сумата от 15 000 лв., като частичен иск от иск с общ размер от 300 000 лв., като посочените от него във въззивната жалба суми спрямо „Албена Стил” АД и „Диматекс” ООД са съразмерно от сумата 15 000 лв., както следва: 4 473 лв. пропуснати ползи по договора с първото дружество и 10 527 лв. – пропуснати ползи по договора с второто дружество. Първо, във въззивната частна жалба за пръв път се посочва дружеството „Албена Стил” АД, като до този момент твърденията са по отношение на прекратен договор с „Дружба стил” АД. Няма идентичност между тези две дружества, видно от справка в ТР. Второ, посочените суми във въззивната жалба се различават от посочените от ищеца в предходна негова /уточнителна/ молба от 04.05.2015 г., където сумите са както следва: от договора с „Дружба стил” АД 4 256.40 евро /с равностойност 10 406 лв./, а от договора с „Диматекс” ООД 17 841.80 евро /с равностойност 34 895.53 лв.

С оглед на изложеното и след като ищецът не е отстранил в указаните срокове нередовностите по исковата молба /като дори във въззивната частна жалба се посочват новозаявени суми/, правилно производството е прекратено в посочените части.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1630 от 07.05.2015 г. по т. д. № 195/2015 г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок, при условията анчл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.