РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  258/ 14.10.2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      втори октомври                                                                       Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    407             по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на Община-Шумен срещу решение №57/17.04.2014 г. по т.д. №688/2013 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от „Б.” АД гр. Шумен против Община-Шумен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 18 181,71 лв. до присъдените 33 003,04 лв. за периода на забавата от 11.06.2011 г. до датата на подаване на исковата молба 20.11.2013 г..

          Въззивникът навежда оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго  решение от настоящата инстанция, с което исковата претенция се уважи до размера на сумата от 18 181,71 лв., а за разликата над този размер до 33 003,04 лв. се отхвърли като неоснователен. Решението се обжалва и в осъдителната му част по отношение на разноските.

          Въззиваемата страна „Б.” АД гр. Шумен оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а решението на окръжния съд в обжалваната му част – за правилно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          В останалите му осъдителни и отхвърлителни части, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          С влязлото в сила, като необжалвано, първоинстанционно решение окръжният съд е приел за неоснователен като погасен чрез плащане в хода на делото след предявяване на исковата молба главния иск за сумата от 42 503,49 лв., представляваща дължима, но незаплатена от ответника главница за извършени от ищеца СМР на непредвидени и допълнителни работи за обект ЛОТ-2 – рехабилитация на централна градска пешеходна зона в частта между площад „Кристал” и площад „България”  по договор за възлагане на обществена поръчка  с изх.№25-01-600/12.11.2010 г. на обща стойност 292 085,62 лв. без ДДС и договор за дружество по ЗЗД от 01.07.2010 г. между „Б.” АД гр. Шумен, „Пътища” АД гр. Шумен и „ЖСП-стил” ООД гр. Шумен и допълнително споразумение към посочения договор за ДЗЗД от 21.05.2011 г..

          По предявения акцесорен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, след допуснато от съда увеличение от 18 815,80 лв. на 33 003,04 лв. за същия исков период, окръжният съд е приел тази искова претенция за изцяло основателна и я е уважил в предявения размер.

          Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум предмет на производството пред първоинстанционния съд са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 ЗЗД вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Главният иск намира фактическото си основание в неизпълнено задължение на ответника за заплащане в пълен размер на извършени и приети СМР по сключен между Община – Шумен и ДЗЗД „О.Ц.” договор за възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на непредвидени и допълнителни СМР за обект ЛОТ-2- Рехабилитация на централна градска пешеходна зона в частта между площад „Кристал” и площад „България”. Ищецът твърди, че по издадената в тази връзка фактура №20/30.12.2010 г. на обща стойност от 319 655,44 лв. с вкл. ДДС Община – Шумен е погасила частично паричното си задължение към ДЗЗД и остава да дължи сумата от 176 738,44 лв.. С оглед допълнителното споразумение към договора за гражданско дружество по ЗЗД припадащата се на ищеца част от дължимата главница е в размер на 26,25% или исковата сума от 46 393,84 лв.. Върху тази главница ищецът претендира и мораторна лихва за забава, считано от 11.06.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба 20.11.2013 г. в размер на сумата от 33 003,04 лева. 

С влязлото в тази му част в сила решение, окръжният съд е приел за доказан иска досежно главницата само до размера на сумата от 42 503,49 лв., установено по заключението на назначената в първата инстанция ССЕ. Със същото заключение вещото лице е изчислило и размера на дължимата лихва за забава върху неизплатената част от задължението на ответника към ищеца по ф-ра №20/30.12.2010 г., но към датата на окончателното погасяване на дълга 05.12.2013 г. т.е. след датата на подаване на исковата молба и без да отчете припадащата се на ищеца част от 26,25% съгласно уговореното в споразумението към договора за дружество по ЗЗД. Предвид това, настоящият състав на съда не кредитира заключението в тази му част. След извършено от съда преизчисление с приспадане на периода на забава след датата на депозиране на исковата молба от 20.11.2013 г. до 05.12.2013 г. и съобразно изчисленията на вещото лице по таблицата за мораторните лихви, общият размер на лихвата за забава е 69 099,14 лв. /69 263,67 лв. минус 164,53 лв./. Съответно припадащата се на ищеца част от вземането за лихви за забава, изчислена като процент върху тази сума 69 099,14 лв. х 26.25% е 18 138,52 лв.. До този размер исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД е основателна и доказана, но тъй като въззивникът – ответник обжалва решението в тази му осъдителна част за разликата над 18 181,71 лв. до присъдените 33 003,04 лв., първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно в частта за тази разлика.

          С оглед изхода на делото решението следва да се отмени и в частта за разноските.

          На осн. чл.78 ал.3 ГПК на въззивника – ответник се присъждат сторените разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 296,42 лв. – държавна такса по жалбата.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за първа инстанция съобразно уважената част от исковете в размер на сумата от 5 724,48 лв.. По компенсация на ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 5 428,06 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №57/17.04.2014 г. по т.д. №688/2013 г. на Шуменски окръжен съд в осъдителната му част по иска на „Б.” АД гр. Шумен против Община - Шумен по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 18 181,71 лв. до 33 003,04 лв., както и в частта, с която Община – Шумен е осъдена да заплати на „Б.” АД гр. Шумен съдебноделоводни разноски в размер на сумата от 7 127,66 лв. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б.” АД, ЕИК 127630597, гр. Шумен, против Община – Шумен, код по БУЛСТАТ 000931721, гр. Шумен, иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 18 181,71 лв. до предявените 33 003,04 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната му осъдителна част по иска на „Б.” АД гр. Шумен против Община - Шумен по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 18 181,71 лева.

ОСЪЖДА Община – Шумен, код по БУЛСТАТ 000931721, гр. Шумен да заплати на „Б.” АД, ЕИК 127630597, гр. Шумен, бул. „Ришки проход” 66, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и по компенсация сумата от 5 428,06 лв. – разноски за първа инстанция.

          В останалите отхвърлителни и осъдителни части, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.