Р Е Ш Е Н И Е № 233

 

Гр.Варна, 30.07. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 407 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-1471/27.05.2015 година от ”СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД, ЕИК 200207652, чрез процесуалния си представител срещу допълнително решение No-45/07.05.2015 година, постановено по т.д.97  по описа за 2013 година на Окръжен съд Силистра, с което е прието, че представеното споразумение от 30.04.2009 година, сключено между „Масив” ООД и „Вариант” ООД е неистински документ.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок /на страната е даден двуседмичен срок за обжалване с разпореждането на съда от 07.05.2015 година/, поради което се явява процесуално допустима.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, Моли съдът да обезсили допълнителното решение на първоинстанционния съд, а в отношение на евентуалност да го отмени и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли искането и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна „МАСИВ” ООД е представила писмен отговор в срок, в който твърди, че жалбата е процесуално недопустима, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството по т.д.97 по описа за 2013 година на Силистренски окръжен съд е образувано по предявен от „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД иск срещу „МАСИВ” ООД за заплащане на сумата от 23634.78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2010 година до 09.05.2013 година, начислено върху главница от 71620.54 лева, дължими по запис на заповед с падеж 30.06.2009 година, издаден на 30.04.2009 година от „МАСИВ” ООД, в полза на поемателя „ВАРИАНТ” ЕООД, което задължение е цедирано на „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД с договор за цесия от 25.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба – 09.05.2013 година до окончателното изплащане на главницата.

С решение No-137/18.12.2014 година ответникът „МАСИВ” ООД е осъден да заплати на „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД сумата от 22174.97 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба – 09.05.2013 година до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски в размер на 806.59 лева, като искът е отхвърлен за разликата над 22174.97 лева до предявения размер от 23634.78 лева.

В мотивите си, съдът е приел, че представеното споразумение от 30.04.2009 година е неистински документ по проведена процедура по чл.193 ГПК.

Производството по чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелствуващи документи, тъй като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

Видно от определението на съда от открито съдебно заседание от 09.07.2014 година е, че съдът е открил производство по оспорване на съдържанието на споразумение от 30.04.2009 година /л.32/.

Представеният документ е послужил като основание за присъждане на сума по воденото производство по т.д.166/2011 година на ОС Силистра, до приключването, на което е спряно производството по настоящето дело. Предмет на настоящето дело е обезщетение за забава, като е налице влязло в сила решение по отношение на главницата, поради което е недопустимо оспорването на документа, след като по същия е налице приключил спор.

Представеното на л.32 споразумение не представлява официален свидетелствуващ документ, спрямо който единствено се открива производство по чл.193 ГПК при оспорване на съдържанието. Извършеното нотариално удостоверяване на преписа не го прави официален документ, а само извършеното удостоверяване съставлява официален документ, който подлежи на оспорване по реда на чл.193 ГПК, каквото оспорване, видно от волеизявленията на страните не е направено.

Във всички останали случаи производство по оспорване съдържанието на частен документ не се открива, тъй като частните диспозитивни документи не разполагат с материална доказателствена сила, а защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелствуващи документи не е подчинена на чл.193 ГПК.

Гореизложеното води до извода, че волеизявленията на страните в о.с.з. на 09.07.2014 година сочат на оспорване верността на документа, без да се оспорва неговата автентичност, поради което процедура по чл.193 ГПК не може да бъде провеждана и съдът не дължи произнасяне с диспозитив.

За пълнота следва да се отбележи, че датата и мястото на съставяне на частен документ не се ползуват с формална доказателствена сила, поради което оспорването им също не се извършва по реда на чл.193 ГПК.    

Допълването на непълно решение е способ на страната да се защити срещу решение, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове; допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.

Ищецът е поискал допълване на решението чрез произнасяне с отделен диспозитив по формираната воля на съда в мотивите на решението относно истинността на представеното споразумение от 30.04.2009 година по проведена процедура по чл.193 ГПК, по която съдът се произнася с определение дали следва да се изключи документа от доказателствата, без производството по чл.193 ГПК да представлява част от спорното право или отделен иск, по който съдът дължи произнасяне с диспозитив.

След като решението е непълно молбата следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение отменено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззиваемата страна „МАСИВ” ООД следва да бъде осъдена да заплати на „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД направените по делото разноски в размер на 40 лева, съгласно б.б на л.2 по делото.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ допълнително решение No-45/07.05.2015 година, постановено по т.д.97  по описа за 2013 година на Окръжен съд Силистра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД за допълване на решениеNo-137/18.12.2014 година, постановено по т.д.97 по описа за 2013 година на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА „МАСИВ” ООД, ЕИК-118547939 с адрес: гр.Силистра, ул.”Трети март”, 66 да заплати на „СТИЛ ДИЗАЙН 08” ООД, ЕИК-200207652, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.”Виктор Юго”, No-8 сумата от 40 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: