Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          Номер №174/26.07.2017 г , град Варна

Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение

В закрито заседание  в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА                                                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело № 407/2017 год. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е по реда на  чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ФОРТЕСПОЛ“ ЕООД – Варна, представлявано от ликвидатора Павел Станислав Патена против Решение № 424/26.06.2017 год., постановено по т.д.№ 682/2017 год. по описа на ВОС, с което съдът е ПОТВЪРДИЛ отказ рег. № 20170522122542/25.05.2017 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър на промени по партидата на „ФОРТЕСПОЛ” ЕООД, ЕИК 148117110, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Страхил войвода” № 14, заявени със заявление вх. № 20170522122542/22.05.2017 г.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Със заявление образец А4, подадено по електронен път на 22.05.2017 г. с вх. № 20170522122542/22.05.2017 г., В.А.Д., в качеството му на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно, е поискал вписване в Търговския регистър на промени по партидата на дружеството „ФОРТЕСПОЛ” ЕООД, ЕИК 148117110, със седалище в гр. Варна – заличаване на търговеца от ТР.

С отказ № 20170522122542/25.05.2017 г., длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя вписване на исканите промени. В мотивите към отказа е посочено, че заличаването на едно търговско дружество като правен субект се осъществява чрез регламентирана процедура /чл. 266 и сл. от ТЗ/, която се открива след прекратяване на търговското дружество. Елемент от нея, регл. в чл. 267 от ТЗ е задължението ликвидаторът да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си – чрез директно уведомление към известните кредитори, както и чрез обявяване на покана към неизвестните. С обявяването на поканата започва да тече минимално установения шестмесечен срок по чл. 272, ал. 1 от ТЗ, преди изтичането на който имуществото на дружеството не подлежи на разпределяне. В случая, видно от партидата на търговеца, е безспорно, че покана до кредиторите не е обявена, т.е. не може да се приеме, че е изтекъл шестмесечния срок по чл. 272, ал. 1 от ТЗ.  Длъжностното лице е посочило още, че в случая не е представена декларация на ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 от ТЗ, т.е. че са уредени всички задължения и остатъка от имуществото е разпределен. Не е представен и валиден изискуем документ при заличаване на дружеството – удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като представеното удостоверение № 5505-03-58/12.03.2016 г. не кореспондира с разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, съгласно която срокът за валидност на удостоверенията е дванадесет месеца, считано от датата на издаването. В случаите, когато не е  приключена процедурата по заличаване на осигурителя и издаденото удостоверение по чл. 22, ал. 1 е с изтекъл срок, се издава ново удостоверение, чийто срок на валидност е дванадесет месеца, считано от датата на издаването.

С обжалвания съдебен акт ВОС е потвърдил отказа на длъжностното лице по регистрация с решаващите доводи за липса на обявена в ТР покана до кредиторите съобразно императивните изисквания на чл. 267 ТЗ.

         По наведените от първостепенния съд основания за отказ, съдът намира следното:

         Основният правен въпрос пред въззивната инстанция е длъжно ли е дружеството в ликвидация да обяви в ТР покана до кредиторите по смисъла на чл. 267 ТЗ при условие, че няма счетоводно записани задължения и няма известни кредитори. Пред въззивната инстанция е повдигнат и спор по въпроса съставлява ли поканата по чл. 267 ТЗ изискуема предпоставка за заличаването на търговеца след проведено ликвидационно производство.

Съобразно изричната разпоредба на чл.267 ТЗ ликвидаторът е длъжен да покани кредиторите да предявят вземанията си. Посочено е, че поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява.

Тълкуването на чл. 267 ТЗ сочи, че отправянето на обявена покана до кредиторите съставлява необходим и задължителен елемент от провеждането на ликвидационното производство.  Единствено в случаите, когато кредиторите  са известни, поканата по чл. 267 ТЗ следва да се отправи и изрично и писмено. Нормата на чл. 267, изр.1 ТЗ прокламира общото правило за необходимост от покана до кредиторите, а изр.2  регламентира единствено способа, по който същата следва да бъде отправена според вида на кредиторите.

Горното разбиране следва от целта на закона – да се охранят интересите на третите лица – кредитори, независимо от знанието или оспорването на тяхното качество от субекта в ликвидация.

Горното разрешение се подкрепя и от текста на чл. 272, ал.1 и ал.2 ТЗ. Ал.1 акцентира върху императивното изискване на обявена покана и свързва с нея началото на броене на 6-месечния срок за разпределение на имуществото.  Нормата не въвежда изключение за случаите, когато дружеството няма известни или счетоводно вписани кредитори. Обратно - ал.2 отново подчертава, че известните кредитори следва да бъдат изрично уведомени /т.е. независимо от общото обявяване/ и за тях дружеството е задължено да учреди обезпечение. 

Следователно, наличието на обявена покана съставлява задължително условие за заличаването на търговското дружество, респ. задължението за изготвяне на същата има императивен характер и не зависи от обстоятелството развивало ли е дружеството търговска дейност,  известни ли са му формирани задължения и осчетоводени ли са същите.

 Няма спор, че дружеството в ликвидация не е обявило в ТР изискуемата по чл. 267 ТЗ покана. Липсата на обявена покана в ТР е порок, за който длъжностното лице по регистрация следи служебно по арг. от изричната разпоредба на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Обстоятелството, че според разрешенията, дадени в Решение № 45/16.07.2012 год. по т.д.№ 4/2011 год., на I ТО, третите лица – кредитори имат правната възможност за атакуват с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ вписването на заличаването на търговеца не дерогира служебното задължение на длъжностното лице да провери от формална страна спазена ли е изискуемата поредност и ликвидационна процедура.  Следва да се отбележи и че коментираният акт на ВКС е постановен в хипотеза на предявено от кредитор вземане, което не е съобразено от ликвидатора при последващо разпределение на имуществото. Решението не третира въпроса изискуема ли е обявена покана до кредиторите и елемент ли е същата от обхвата на проверката на вписващия орган. 

При съвкупната преценка на гореизложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 424/26.06.2017 год., постановено по т.д.№ 682/2017 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: