РЕШЕНИЕ

 

№   264/16.10.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                         търговско отделение           трети състав

На  шестнадесети септември                                                                                 2014 година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                    Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 408 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Държавен фонд „З” гр. София срещу решение от 12.03.2014 г. постановено по т.д. № 13/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд, в частта с която поради погасяване на задължението чрез плащане е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 422 ГПК предявен срещу Б.К.Б. за установяване съществуване на вземане в общ размер на 44 359,51 лв. по договор за финансова помощ сключен със заличения вече ЕТ”М – Б.Б.” по издадена на осн. чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист  от 3.11.2008 г.по гр.д. № 27226/2008 г. по описа на СРС  66 състав.

Въззивникът ДФ”З” иска отмяна на решението като незаконосъобразно в частта с която е прието, че искът е неоснователен и недоказан. Излага доводи, че погасяването на задължението по изпълнителния лист извършено след образуване на изпълнителното производство, не се отразява на основателността на установителния иск, поради което решението в обжалваната част следва да се измени, като се  приеме, че задължението по изпълнителния лист е съществувало към момента на неговото възникване.

Въззиваемият Б.К.Б. оспорва основателността на въззивната жалба. С насрещна частна жалба иска прекратяване на производството поради недопустимост на иска и присъждане на съдебни разноски.

Въззивната жалба на ДФ”З” и насрещната частна жалба на Б.Б. са подадени в срок от надлежни страна при наличието на правен интерес и са допустими. Участието в процеса на „М - А - К” ЕООД, в качеството на частен жалбоподател по насрещната частна жалба се явява без правен интерес, поради което производството по частната жалба на тази страна следва да бъде прекратено

Предмет на въззивното производство е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК предявен от ДФ”З” срещу Б.К.Б. за установяване съществуване на вземане в общ размер на 44 359,51 лв. от които главница 35 042 лв. дължима по договор за финансова помощ сключен със заличения вече ЕТ”М – Б.Б.” и обезщетение за забава върху задължението за плащане на главницата за периода 26.10.2006 г. – 8.09.2008 г. в размер на 9 317,51 лв. въз основа на издадена на осн. чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист  от 3.11.2008 г.по гр.д. № 27226/2008 г. по описа на СРС  66 състав. Искът е предявен срещу физическото лице, в качеството му на собственик на заличения едноличен търговец под фирма „М – Б.Б.” чиято дейност е прекратена, поради прехвърляне на търговското предприятие на „М –Авто- Комерс” ЕООД.

Ответникът счита иска за недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като заличаването на ЕТ на 30.06.2006 г. предхожда издадения на 3.11.2008 г. изпълнителен лист и евентуално неоснователен  поради липса на годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417  т.2 от ГПК.

По допустимостта на въззивното решение: Въззивното производство е по жалба на ДФ”З”, но тъй като в отговора на ответника са изложени доводи за недопустимост на иска, съдът е длъжен да се произнесе на осн. чл. 269 ГПК по допустимостта на решението в обжалваната част. Настоящата инстанция приема че решението в обжалваната част е допустимо по следните съображения: Процесуалната легитимация на страните в процеса произтича от заявеното от ищеца спорно право а именно, че физическото лице Б.Б. е носител на задължението за плащане на вземането предмет на заповедното производство. Тази процесуална легитимация следва конституцията на страните по заповедното производство. След обжалване по реда на чл. 419 ГПК на заповедта за изпълнение, тя е стабилизирана и съдът не може да пререшава процесуалното качество на страните, установено с определение № 1542/31.01.2011 г.  по ч.т.д. 9334/2010 г. на СГС  IVа въз.състав. В подкрепа на изложеното е заявлението на Б.Б. в качеството му на длъжник по ч.гр.д. 27226/2008 г. по описа на СРС, че подаденото на 13.07.2010 г. възражение срещу заповедта за изпълнение следва да се счита подаден лично от него. /л. 22/. Въз основа на това заявление за ищеца е възникнало задължението да установи съществуването на оспореното в заповедното производство вземане, поради което искът с правно основание чл. 422 ГПК е предявен срещу процесуално легитимирана страна и е допустим.

По основателността на иска: След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съставът на съда приема за установено: Между ищеца ДФ”З” и ЕТ”М – Б.Б.” е сключен договор № 493/9.06.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД. По договор от 26.10.2006 г. Б.Б. в качеството си на ЕТ е продал предприятието на ЕТ „М – Б.Б.” на „М Авто-Комерс” ЕООД, като обстоятелства по прехвърляне на предприятието и заличаване на ЕТ са вписани с решение от 30.10.2006 г. по ф.д. 846/1992 г. на РОС. С покана за плащане от 1.02.2008 г. /л. 21 от първ. дело /изпратена от ,Агенция САПАРД сектор „Лоши вземания” е съобщено, че на осн. чл. 8.1 вр. с чл. 4.18 от договора,  ЕТ”М – Б.Б.” дължи на ДФ”З връщането на 35 042 лв. финансова помощ и 6 157,90 лв. лихви в едноседмичен срок от получаването. На 21.02.2008 г. поканата е връчена на Б.Б., като управител на ЕТ „М – Б.Б. чрез нотариус  Б.Костов. Поради неплащане в срок на 9.09.2008 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. С разпореждане от 3.11.2008 г. по ч.гр.д. 27266/2008 г., СРС на осн. чл. 417 т.2 от ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 23 първ.дело./ в полза на кредитора Държавен фонд „З” срещу длъжника ЕТ”М – Б.Б.”.Възражения в срока по чл. 414 ГПК са подадени  от „М Авто-Комерс” ЕООД като правоприемник на ЕТ М – Б.Б. и лично от физическото лице Б.К.Б. на 13.07.2010 г. На същата дата е подадена частна жалба от „М А - К” ЕООД, като правоприемник на ЕТ”М – Б.Б.” с което се атакува като недопустима заповед за изпълнение от 3.11.2008 г. за по гр.д. 27226/2008 г. на СРС 66 с. и издадения изпълнителен лист, поради липса на пасивна процесуална легитимация. С определение № 1542/31.01.2011 г. по ч.гр.д. 9334/2010 г. на СГС IVа възз. с. е приел, че и към датата на подаване на заявлението и към датата на издаване на заповедта за изпълнение е налице правосубектен длъжник – физическото лице Б.К.Б.. От заключението на назначената в първоинстанционото производство ССЕ се установява, че с писмо изх. № 11-03.702 от 4.10.2010 г. НАП ЦУ уведомява ДФ”З”, че на 1.10. 2010 г. е получен платежен документ за извършено плащане от ЕТ „М - Б.Б.” длъжник по програмата САПАРД и сумата е отнесена за погасяване на задължението по изп. лист от 3.11.2008 г. Представено е и съобщение изх. № 5256/5.10.2010 г. на СИ при РС Разград, че на осн. чл. 433 ал. 1т.1 от ГПК производството по изпълнителното дело с длъжник „М А - К” ЕООД, като правоприемник на ЕТ „М – Б.Б.” е прекратено /л. 16 ч.т.д.452/2011 г. на ВКС/. Доводи на ответника, че не е бил пасивно легитимирана страна по материалното правоотношение не намират опора в закона.  На осн. чл. 15 ал. 3 от ТЗ продавачът и купувачът на търговското предприятие са солидарно отговорни за връщане на получената финансова помощ, защото правата и задълженията по договора с ДФ”З”, са част от цялата съвкупност от права задължения и фактически отношения, която преминава към купувача с продажбата на предприятието. С продажбата на предприятието на ЕТ е нарушено задължението по чл. 4.18 от договора със ДФ”З”, ползувателят в 5 годишен срок да не продава и преотстъпва на трети лица придобитите активи. Текстът в договора представлява възпроизвеждане на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № 15 /18.01.2001 г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможност за многостранни дейности и алтернативни доходи по САПАРД. Съгл. чл. 8.1 от договора и чл.31 от същата наредба, при неизпълнение на условията по чл. 27 ползувателят дължи връщане на финансовата помощ, заедно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, като на осн. чл. 15 ал. 3 от ТЗ отговаря солидарно и продавача. /Така постановеното по чл. 290 ГПК Решение № 164/31.10.2013 г. на ВКС по т.д.421/2012 г. II т.о./  Правото на ищеца е съществувало, а погасяването на задължението в рамките на образуваното заповедно производство и не следва да се вземе предвид от съда на осн. чл. 235 ал. 3 ГПК, поради което искът е основателен. В този смисъл т. 9 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. 4/2013 г. ОСГТК.

По насрещната частната жалба на ответника за присъждане на съдебни разноски, същата е неоснователна тъй като ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото.

Поради изложеното решението с което искът с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.с чл. 415 ГПК е отхвърлен като неоснователен следва да се отмени и се постанови друго за уважаване на иска.

Предвид направеното искане и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК за съдебни разноски следва да се уважи.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение от 12.03.2014 г. постановено по т.д. № 13/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ДФ”З” и Б.К.Б. ЕГН **********, съществуването на вземане в общ размер на 44 359,51 лв. по договор за финансова помощ сключен със заличения вече ЕТ”М – Б.Б.” по издадена на осн. чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист  от 3.11.2008 г.по гр.д. № 27226/2008 г. по описа на СРС  66 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на „М -” ЕООД, поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА Б.К.Б. ЕГН ********** ***  да плати на Държавен фонд ”З” със седалище и адрес на управление гр. София бул”Цар Борис III” № 136 сумата 887,19 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :