Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №279

 

Гр.Варна, 01.12. 2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на втори ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛЕВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Eли Т.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 408 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Застрахователно дружество Евроинс” АД със седалище гр.София, срещу решение № 51 от 26.04.2016г. по търг.дело № 177/15г. по описа на Силистренски окръжен съд, с частите му както следва:

с която е осъдено да заплати на М. Д. ***, разликата над 40 000лв. до присъдените 100 000лв.,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Д.Г.А., починал при пътно - транспортно произшествие от 18.09.2014г., причинени виновно от Д.К.Й., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” и

с която е осъдено да заплати на Д.А.Д. ***, разликата над 5 000лв. до присъдените 70 000,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинените му множество средни телесни повреди от допуснатото пътно - транспортно произшествие от 18.09.2014г., причинени виновно от Д.К.Й., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

По иска на М. Д.А. твърди, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 40 000лв. е прекомерно завишено с оглед принципа на справедливост, съществуващите в страната икономически и социални условия и наличието на съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и с оглед трайната съдебна практика. Излага че приетия от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди – 150 000лв. не кореспондира с принципа на справедливост и икономическа конюнктура в страната. Твърди че при определяне на размера не е взел предвид всички фактори, посочени в ППВС № 4/61г. Сочи че ищецът е пълнолетен, създал собствено семейство, няма доказателства да му се е дължала или да му е осигурявана издръжка от починалия. Излага, че въпреки събраните доказателства за близки и сплотени семейни отношения, по делото не са установени необичайни или извънредни обстоятелства, обосноваващи справедлив размер на обезщетение в размер на 150 000лв. Според него справедливият размер на застрахователно обезщетение в случая е 80 000лв. Излага, че този размер следва да бъда намален от установеното по делото съпричиняване от страна на пострадалия, чиято степен определя на 50 %, доколкото е налице изключително голямо съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди че в резултат на алкохолното опиянения на пострадалия е неадекватното му поведение на пътя, което е довело до съприкосновения със застрахования автомобил. Твърди че пострадалият е възприел товарния автомобил на разстояние около 200м., когато от прикаченото към него ремарке е започнал да се изсипва слънчоглед, като не е предприел спиране, а е започнал да намалява плавно скоростта и едва след това по-интензивно, но без да предприема аварийно спиране. Твърди че при установената скорост, с която пострадалият се е движил, той е щял да спре в рамките на опасната си зона за спиране, ако беше предприел незабавно спиране.

По иска на Д.А.Д. твърди, че присъденото обезщетение в размер на 70 000лв. е изключително завишено. Оспорва извода на съда, че Д. не се е възстановил и няма да се възстанови от претърпяната средна телесна повреда. Излага че претърпяните травматични увреждания в резултат на пътно-транспортното произшествие са единствено описаните в епикриза ИЗ № 597/3930, доколкото е издадена непосредствено след събитието при първоналния прием на Д. в болница. Твърди че хоспитализацията на ищеца на 04.02.2015г. е около четири месеца и половина след произшествието и причина е падане и контузия на глава. Твърде че между тези увреждания и застрахователното събитие няма причинно-следствена връзка. Твърди че предвид вида и интензитета на настъпилите увреждания, липсата на данни за неприключило възстановяване, присъденото обезщетение е прекормерно завишено.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените искове за тези размери да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемите страни М. Д. *** и Д.А.Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда да потвърди решението в обжалваните части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от М. Д. *** срещу ЗД „Евроинс” АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Д.Г.А. при пътно-транспортно произшествие на 18.09.2014г., причинено виновно от Д.К.Й., при управление на товарен автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането и от Д.А.Д. от с.Стефан Каражда срещу ЗД „Евроинс” АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинени му средни телесни повреди при същото пътно-транспортно произшествие на 18.09.2014г., ведно със законна лихва.

Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд,  което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на М. Д.А. за разликата над 40 000лв. до 100 000лв. и на Д.А.Д. за разликата над 5 000лв. до 70 000лв. Решението до размерите на сумата 40 000лв. присъдена на М.А. и до размера на сумата 5 000лв., присъдена на Д.Д. е влязло в сила, поради което и е налице сила на присъдено нещо досежно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя: настъпило пътно – транспортно произшествие на 18.09.2014г., смъртта на Д.Г.А. в резултат на произшествието, причинените на Д.А.Д. при произшествието контузии, вината на водача на товарния автомобил Д.К.Й. за произшествието, установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, причинно-следствената връзка, наличието на застрахователно правоотношение. Не е спорно, че въззиваемия М. А. е син на починалия А..

Спорни пред въззивния съд са по иска на М. А.: размера на обезщетението и процента на съпричиняване от страна на пострадалия и по иска на Д.Д. размера на обезщетението и причинно следствената връзка между получените от ищеца травми през 2015г. и причинените му контузии и рани от пътно-транспортнотото произшествие.

 

По иска на М. Д.А., въззивният съд намира следното:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Христо Стоянов Христов, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията му съдът приема за установено, че въззиваемият М. А. е отгледан от баща си и е живял с него в един дом, заедно с двете си малки деца, за които той се грижи. Отношенията по между им са били много добри, винаги са били заедно и са работили заедно. След внезапната му смърт М. А. се е променил, загубата е наранила психиката му, нуждае се от помощ в ежедневието.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Д.Г.А. е починал на 59г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 18.09.2014г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговия син М. са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му неочаквана смърт въззиваемият А. е претърпял морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния му живот. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от въззиваемия А. неимуществени вреди от смъртта на неговия баща е  размер на 110 000лв.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за процента на съпричиняване от страна пострадалия Д.Г.А., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият А. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като е управлявал микробус „Пежо Боксер” в състояние на алкохолно опиянение с установена концентрация от 0.53 промила на алкохол в кръвта, което се е отразило съответно на реакциите му и възможността за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие. От първоинстанционния съд е прието наличието на съпричиняване, като в обжалваното решение не е посочен процента на съпричиняване.

За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие от въззивна инстанция е прието заключение на съдебно-автотехнически експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Въззивният съд не кредитира приетото от първата инстанция заключение на съдебно-автотехническа експертиза тъй като същото е аргументирано с доказателства, събрани в досъдебното производство, поради което и недопустими в настоящето производство, което води до необоснованост на експертното заключение в тази му част.

Съобразно заключението, въззивният съд приема за установено, че на 18.09.2014г. на около 4 км след излизане от с.Черногор в посока с.Царев дол е настъпило ПТП между два автомобила. Лекотоварен автомобил „Пежо Боксер” с рег.№ СС ХХХХ СС с водач Д.Г.А. е бил изблъскан от навлезлия в лентата му за движение товарен автомобил с прикачено ремарке, управляван от Д.К.Й.. Посочено е от експерта, че ударът е настъпил в момент на излизане на товарния състав от завоя и навлизане на лекотоварния автомобил в него. Видимостта на товарния състав в аварийно положение и изсипване на товара е забелязано от водача на „Пежо Боксер” непосредствено преди удара. Скоростта на движение на лекотоварния автомобил преди настъпване на удара е била около 90 км/час, а на товарния състав 81 км/час. Опасната зона на спиране на микробуса е била около 80м. Видимостта на водача на микробуса в правата преди завоя е била около 300 метра, а в кривината на завоя около 50 метра. Към момента на забелязване на разсипването на товара, микробусът следва да е бил на около и под 45 метра, изчислени от експерта на база типа на удара описан при изследването на данните за намерените следи по пътното платно и тези от фотоалбума. Съдът изцяло кредитира извода на експерта, че с оглед изчислената опасна зона на спиране, при предприемане на аварийно спиране от водача на микробуса от момента, в който е възприел разсипването на товара, ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране.

Не е спорно че пострадалият Д.Г.А. е управлявал лекотоварния автомобил „Пежо Боксер” с концентрация от 0.53 промила алкохол в кръвта, което представлява лека степен на алкохолно опиване.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване поради управляване на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта за недоказано. С оглед извода на експерта, че пострадалият водач е забелязал аварийното положение на товарния състав и изсипване на това непосредствено преди удара, който е бил непредотвратим посредством аварийно спиране, наличието на алкохол у водача на микробуса не би се отразило на реакциите на водача, доколкото ударът е бил непредотвратим. Възражение за съпричиняване от страна на пострадалия водач поради управление на автомобила с неподходяща и несъобразена с  пътя скорост няма направено.

Въззивният съд изследва съпричиняването с оглед въведеното в жалбата несъгласие с определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване. Доколкото разпоредбата на чл.269 изр.второ от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме че първоинстанцинният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. При липса на въззивна жалба от страна на ищеца и с оглед изложеното в отговора на въззивната жалба, че е налице съпричиняване и то е отчетено от окръжния съд при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд намира, че липсва оплакване за необоснованост на решението на решението в тази му част, поради което и  приетият от първата инстанция факт на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия водач не може да бъде променен от въззивния съд. Приетото от въззивния съд в обратния смисъл дава основание само да бъде определен изключително малък процент на съпричиняване, а именно 5 %.

Предвид приетия за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на сумата 104 500лв. Предвид предмета на въззивно обжалване, решението по иска на М. А. в обжалваната част следва да бъде потвърдено изцяло.

 

По иска на Д.А.Д., въззивният съд намира следното:

По спорния въпрос за причинно-следствената връзка между възникналите усложнения и оперативно отстранения хематом през м.февруари 2015г. и пътно-транспортното произшествие от 18.09.2014г.:

С влязлата в сила присъда на наказателния съд е № 24 от 28.09.2015г. по НОХД № 185/15г. по описа на Силистренски ОС водачът на товарния състав Д.К.Й. е признат за виновен за това че е нарушил правилата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.А. и средна телесна повреда на Д.А.Д., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота. Множеството увреждания получени от въззиваемия Д. при пътно-транспортното произшествие на 18.09.2014г. описани в епикризата при приемането в болница непосредствено след произшествието представляват лека телесна повреда по смисъла на НК. За да приеме наличието на средна телесна повреда, наказателният съд е приел че е налице причинно-следствена връзка между установеният при приемането на Д. в болница на 04.02.2015г. хроничен субдурален хематом в дясно слепоочно – теменно с компресия върху мозъка, и последвалата за отстраняването на хематома спешна черепно-мозъчна операция и пътно-транспортното произшествие. При наличието на влязла в сила присъда, задължителна на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, причинно-следствената връзка между пътно-транспортното произшествие и претърпяната от въззиваемия Д. средна телесна повреда, изразяваща се в получен хроничен субдурален хематом и последвалата за отстраняването на му спешна черепно-мозъчна операция, не може да бъде пререшаван в настоящето производство.

Независимо от това, съдът намира, че в приетата от първата инстнация съдебно-медицинска експертиза на д-р Иванов, кредитирана и въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадена, и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание на 06.04.2016г. през м.февруари 2015г. по повод лек инцидент само е установен хроничен субдурален хематом. Наличието на установения хематом обаче е със значителна, повече от 30 дни давност. Обяснено е от експерта, че хематомът е резултат от пътно-транспортното произшествие, като за периода от 18.09.2014г. хематомът постепенно е нараснал и припадъкът, след който Д. е приет в болница, е една от първите изяви на компресията върху самия мозък.

По размера на обезщетението:

В заключението на приетата от първата инстанция съдебно-медицинска експертиза е посочено, че при проведената на въззиваемия Д. спешна черепно-мозъчна операция с цел евакуация на хематома и декомпресия на мозъчно вещество, трудно може да се прогнозира за какъв период от време ще последва отзвучаване на оплакванията. Тези оплаквания са проява на хронична травмена болест на мозъка, които може да зачестят и да се усложнят с огнищно мозъчни неврологочни или отпадни прояви. Посочено е от експерта, че пациенти, претърпяли черепно-мозъчна травма с органични мозъчни увреждания, с провеждане на оперативно лечение и отваряне на черепната кухина, се наблюдават продължително време, като практиката показва, че никога не настъпва пълно-функционално възстановяване и се стига до трайна инвалидизация.

Като доказателство пред въззивна инстанция е представено експертно решение № 1111 от 063 от 21.04.2016г., съобразно което на въззиваемия в резултат на травматичния субдурален кръвоизлив е определена инвалидизация  в размер на 50 % трайно намалена работоспособност.

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля В. Р. Й., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелката, живееща с въззиваемия на семейни начала, съдът приема за установено, че състоянието на въззиваемия Д. преди и след катастрофата е коренно различно. Непосредствено след произшествието има болки в главата и ключицата, и е изпаднал в шок от преживяното и от смъртта на Д.А., случила се пред очите му. След припадъка и операцията имал постоянни болки в главата, често е плакал и викал, нощем е бил неспокоен. Изпитвал чувство на непълноценност от това, че вече не е същия човек и не може да се грижи и да помага на семейството си както преди. Сега физически не в състояние да върши същите неща като преди катастрофата.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Въззиваемият Д. към момента на произшествието и към датата на проявлението на хематома, е на 45 години, без оплаквания от здравословното си състояние. Претърпяната от него черепно-мозъчна операция за отстраняване на хроничен субдурален хематом, е последвана от дълъг възстановителен период и инвалидизация. От експерта не се дават точни прогнози за неговото възстановяване, но съобразно срещаната практика при пациенти претърпяли черепно-мозъчна травма с органични мозъчни увреждания, с провеждане на оперативно лечение и отваряне на черепната кухина, същите се наблюдават продължително време и никога не настъпва пълно-функционално възстановяване и се стига до трайна инвалидизация. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 70 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от въззиваемия емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат на претърпяното на 18.09.2014г. пътно-транспортно произшествие. Съдът отчита вида на претърпяните травматични увреждания и липсата на прогноза за пълното им възстановяване.

С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният иск до размера на сумата 70 000лв. за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение в тази част да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА и направеното искане застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н.Н. адвокатско възнаграждение за оказана от него на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за въззивна инстанция на всеки от въззиваемите. Съобразна размера на исковете пред въззивна инстанция дължимото адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 2 330лв. по иска на М. А. и 2 480лв. по иска на Д.Д..

С оглед изхода на спора разноски в полза на застрахователното дружество не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 26.04.2016г. по търг.дело № 177/15г. по описа на Силистренски окръжен съд, с частта му, с която Застрахователно дружество „Евроинс” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на М. Д. ***, разликата над 40 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Д.Г.А., починал при пътно - транспортно произшествие от 18.09.2014г., причинени виновно от Д.К.Й., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” и с която Застрахователно дружество „Евроинс” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.А.Д. ***, разликата над 5 000лв. до 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди  вследствие на причинената средна телесна повреда от допуснатото пътно - транспортно произшествие от 18.09.2014г., причинени виновно от Д.К.Й., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113, да заплати на адвокат Н.Г.Н. *** сумата 2 330лв. /две хиляди триста и тридесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по в.търг.дело № 408/16г. по описа на АС – Варна на М. Д. *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113, да заплати на адвокат Н.Г.Н. *** сумата 2 480лв. /две хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по в.търг.дело № 408/16г. по описа на АС – Варна на Д.А.Д. *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: