Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

271/23.11.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  девети октомври                                                        Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Р.Славов

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 408   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЕТ „Валентин В. ***, ЕИК 040066435 срещу решение № 38/04.04.2018г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 63/2017г., с което същият е осъден да заплати на „М и В Комерс” ЕООД, ЕИК 127579487, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Скопие”, № 6, представлявано от управителя М Д М сумата от 177 219.03 лева, от които главница в размер на 145 600.00 лв, представляваща незаплатена наемна цена за периода от 05.05.2014 г. до 07.03. 2016 г.  по договор за наем от 01.10.2010 г. за отдаване под наем на недвижим имот и 31 619.03лв, представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка от дължимите месечни наемни вноски до датата на предявяване на исковата претенция – 13.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й заплащане. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените срещу  него искове като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

          Ищецът „М и В Комерс“ ЕООД претендира от ответника ЕТ „Валентин В. – 62“ заплащането на сумата от 177 231.41 лв., от които главница – 145 600.00 лв. представляваща неплатени наемни вноски за периода от 05.05.2014 г. до 07.03.2016 г. по договор за наем от 01.10.2010 г. и мораторна лихва за периода от деня, следващ датата на падежа на всяка от тях до завеждане на исковата молба в размер на 31 631.41 лв., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска  - 13.04.17г. до окончателното изплащане на задължението.

          От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на ССчЕ се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения между тях на 01.10.2012г. договор за наем на собствен на ищеца недвижим имот, съставляващ свинекомплекс, находящ се в гр. Смядово, местност „Кераната”, представляващ имот № 000 948, с площ от 13 224 кв. м., ведно с построените в него сгради при наемна цена от 6 500.00 лв. месечно без ДДС, платима до 5-то число на предходния месец. Срокът на договора е изтекъл на 01.10.2015г., като по твърдения на ищеца ползването на имота е продължило до датата на предаването му на новия собственик – 08.03.2016г.

          Установено е още, че за периода от м. май 2014 г. до м. юни 2015 г. наем не е заплащан, а за периода от м. юли 2015 г. до прекратяването на договора и предаване на владението на 07.03.2016 г. ответникът е заплатил частично дължимите месечни наемни вноски. Според заключението на ССчЕ дължимата наемна цена по сключения договор  за наем за периода от м. май 20 14 г. до м. март 2016 г. е 179 400лв / 23 месечни вноски по  7 800лв с ДДС/, от които частично са платени 33 800.00 лв. За периода м. май 2014 г. – м. юни 2015 г. няма плащания, не са издавани фактури, не са отразявани начисления за вземания при ищеца и задължения при ответника. За  периода  м. юни 2015 г. – м. март 2016 г. има издадени 10 бр. фактури за наем в общ размер на 33 800.00 лв. Фактурите са начислени като вземания в счетоводството на ищеца и като задължения при ответника. Общото задължение на ответника към датата на подаване на исковата молба е в размер на 145 600.00 лв., а дължимата върху него мораторна лихва е в размер на 31 631.41 лв.

          Основното възражение на ответника, направено в отговора на исковата молба и поддържано и пред настоящата инстанция е за недействителност на представения по делото договор за наем в хипотезата на абсолютна симулация – основание за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД. При липсата на „обратен документ“ /контр летр/  между страните това възражение се поддържа с твърдението, че нито към  момента на сключване на наемния договор, нито по време на действието му страните по него са целели възмездно предоставяне от страна на ищцовото дружество на временното ползване на имота, предмет на договора. Действителната им воля е била в патримониума на ищеца счетоводно да бъде оформено периодичното постъпване  на  парични средства, необходими за погасяване на отпуснат на ищеца през 2008г. кредит  от ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, по който през 2011г. ответникът е станал съдлъжник. В      подкрепа на това твърдение сочи и обстоятелството, че размерът на наемните вноски съвпада с размера на главницата и лихвите, дължими от ищеца по договора му за кредит, а уговореният падеж на наемните вноски съвпада с падежа на вноските по кредитния договор, съгласно погасителния план. Позовава се на счетоводната експертиза, която е категорична, че с наемните вноски са били погасявани месечните вноски по кредита. Вторият аргумент за твърдяната привидност се черпи от установения по делото факт,че държането на имота не е било предавано от наемодателя на наемателя с нарочен протокол за предаване съгласно изричната уговорка в р.1, т.1 ал.2. А установеният от свидетелите  Димитър Папазов и Севи Севев факт на присъствия на ответника в процесния имот се обяснява с обстоятелството, че той е притежавал съседния имот и  е било нормално да посещава и процесния.

          Съдът намира възражението за неоснователно. Преди всичко между страните липсва „обратен документ“ /контр летр/, установяващ действителните им отношения. Нещо повече, по делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на факта на ползване на имота от наемателя. Безспорно установено е, че ответникът е бил регистриран като производител на кокоши яйца, с местонахождение на животновъдния обект -  Птицеферма гр. Смядово, местност „Кераната” с Удостоверение за вписване № 16/25.02.2014 г. – Списък на производителите на първични продукти, регистрирани в съответствие с чл.1, т.1 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г., както и че има сключен договор под № 27/588822/00127 от 20.12.2012 г.  за предоставяне на държавна „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците”,  за отглеждани 28 384 бр. кокошки носачки. При кандидатстването на 04.12.2012 г. ведно със заявлението за предоставяне на помощ, същият е представил Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 8/23.01.2012 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, в което е посочено местонахождението  и капацитета на животновъдния обект, предмет на договора.  Удостоверението за регистрация на животновъден обект № 8/23.01.2012 г.  на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен явствува, че предоставения под наем имот е птицеферма, в която се отглеждат 12 105 бр. кокошки носачки, собственост на ответника. Според Регистъра на кокошки носачки отглеждани в алтернативни системи /актуализиран към 06.03.2017 г./ и след изтичане на срока на наемния договор ответникът е продължил да отглежда птици в имота.

          Възникналите между страните наемни отношения са намерили отражение и в счетоводството на ответника. Съгласно заключението на в.лице за периода м.юни 2015г. – март 2016г. са издадени 10 броя фактура на обща стойност 33 800лв, в които като основание за плащането е посочен наемния договор. Ответникът е отразил в счетоводството си плащанията като разходи за наем.

          И двамата разпитани по делото свидетели дават показания, че са виждали ответника през различни интервали от време, вкл- и процесния, в имота, ползван за птицеферма.

          Възражението, поддържано в условията на евентуалност, за прекратяване на договора след изтичането на уговорения в него срок предвид нормата на чл.4 ал.2 от договора за наем и липсата на изричното му писмено продължаване от страните, съдът намира също за неоснователно. Действително такава уговорка е разписана в договора, но безспорно установен  по делото факт е, че след изтичане на срока на наемния договор, наемателят е продължил ползването му до момента на предаването му на новия собственик. С това договорът се е превърнал в безсрочен в хипотезата на чл.236 ал.1 ЗЗД. Липсват твърдения и доказателства за наличието на противопоставяне от страна на наемодателя. Тъй като договорът за наем  е  консенсуален и неформален, липсата на уговореното писмено съглашение за продължаване срока му на действие не дерогира правните последици на мълчаливото му подновяване.

          Възражението за прекратяване на наемния договор при условията на уговорката между страните по р.4 чл.12 ал.1 пр. последно от договора е също неоснователно. Съгласно сочената разпоредба при забава на плащането на наемните вноски с повече от един месец наемният договор се прекратява. Освен че тази разпоредба съдържа потестативната възможност на наемодателя да прекрати договора при посочената забава на плащането, а доказателства за подобно волеизявление не са представени по делото, налице са и безспорни доказателства, че и двете страни по облигационната връзка не са възприели неплащането на договорената наемна цена за м.май 2014г. за прекратяване на договора. Напротив, след тази дата наемателят не само е продължил производствената си дейност в имота, но и е заплащал дължимия се наем.

          При това положение исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, ведно с акцесорната такава досежно мораторните лихви.

          Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 5 074,60лв след уважаване направеното от въззивната страна възражение за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 38/04.04.2018г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 63/2017г.

          ОСЪЖДА  ЕТ „Валентин В. – 62”, ЕИК 040066435, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Скопие”, № 6, представляван от Валентин Неделчев В., ЕГН ********** да заплати на „М и В комерс” ЕООД, ЕИК 127579487, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Скопие”, № 6, представлявано от управителя М Д М сумата от 5 074,60лв разноски за настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: