Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

323 /гр. Варна, 10.12.2015 г.

                                              

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на 10.11.2015 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 409/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба от К.К.М. – К. против решение № 1097/24.11.2014 год., постановено по т.д.№ 299/2014 год. по описа на ВОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.К.М. –К. срещу «ЧЕРНО МОРЕ ХОТЕЛ МЕНИДМЖМЪНТ» - Варна, представлявано от Н. К. М., иск за отмяна на всички решения на Общото събрание на ответното дружество, взети на 07.02.2014 г., поради противоречие със закона и устава на дружеството, на основание чл.74 от ТЗ.

С определение № 1096/20.03.2015 год. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението касателно разноските, присъдени в полза на дружеството.

С решение № 303/21.04.2015 год. ВОС е оставил без уважение молбата на К.М. за допълване на съдебното решение с произнасяне по предявени инцидентни установителни искове.

С определение № 1880/25.05.2015 год. ВОС е оставил без разглеждане искането на «Черно море хотел мениджмънт» АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението чрез осъждане на насрещната страна да заплати разноски за ю.к.възнаграждение в размер ан 1530 лева.

Актовете по чл. 247, 248 и чл.250 ГПК подлежат на самостоятелно обжалване, но страната не е предявила жалби в съответните процесуални срокове. 

Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК. На посоченото основание същата е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.74 ТЗ.

Пред въззивната инстанция не се оспорва факта, че към датата на  провеждане на ОС от 07.02.2014 год.  ищцата притежава качеството на акционер като притежател на 18 акции от капитала на дружеството. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищцата е активно процесуалноправно легитимирана да предяви разглеждания конститутивен иск. Отменителната претенция е предявена  в рамките на преклузивния 14-дневен срок от деня на събранието и като такава е допустима.

По съществото на спора:

I. В исковата молба се излага, че ищцата е наследник по закон на К. Н. М., който към датата на смъртта си е притежавал общо 408 405 поименни акции от капитала на «ЧМХМ» АД. Поддържа се, че с договор за доброволно разпределение на акции от 05.12.2011 г., сключен между наследниците на К. М., страните са договорили всички притежавани от наследодателя им акции да се придобият единствено от Н. М. без натурално или парично обезщетение за  К.М. и М. М.. Наведени са доводи за недействителността на сключения договор поради липса на надлежна индивидуализация на предмета и насрещните престации.  Поддържа се още, че договорът не може да произведе прехвърлително действие поради липса на джиро, изискуемо съобразно чл. 187, ал.2 ТЗ вр. чл. 185, ал.2 ТЗ.  Сочените пороци обуславят и нищожост на последващите разпоредителни сделки с праводател Н.М..

Поради изложените съображения ищцата счита, че ОС е проведено при ненадлежно отчитане на действителното акционерно участие в дружеството, обуславящо липса на кворум и мнозинство.  Налице са пороци, обуславящи отмяна на приетите решения.

Предявената искова молба е редовна и съдържа ясно обозначение на обстоятелствата, на които се основава иска по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК.

С определение № 713/18.02.2014 год. ВОС е оставил без движение производството по делото с указания за изправяне на нередовности на исковата молба, вкл. указания за посочване на «основанието за исканата отмяна – т.е. ищцата да наведе твърдения относно процесните решения – дали твърди, че същите са неправилни или незаконосъобразни и защо».

С молба от 06.03.2014 год. ищцата е уточнила, че претендира отмяна на приетите решения поради направилно изчисляване на правото на глас, респ. на кворума и мнозинството, обусловени от недействителността на придобивното основание на акционера Н.М.. С молбата е наведено и ново, ненаведено в исковата молба  основание за порочност на приетите решения – ОС е свикано с решение на СД  без уведомяването на ищцата като член на борда, в нарушение на предвидения уставен регламент. Новото основание за отмяна е въведено в предмета на спора след изтичането на срока по чл. 74, ал.2 ТЗ и не може да бъде квалифицирано като уточнение на въведените в исковата молба пороци,  касаещи провеждането, а не свикването на ОС.

Ищецът може да въвежда нови основания за отмяна по чл.74 ТЗ, но единствено в рамките на преклузивните срокове, визирани в специалната норма на чл. 74, ал.2 ТЗ / така ТР № 1/06.12.2002 год. на ВКС – т.6/.  Съдът, при спазване на диспозитивното начало в процеса се произнася единствено по основания за отвяна на решения на ОС, заявени в исковата молба или в срока по чл. 74, ал.2 ТЗ.   Нарушенията, които не са били заявени с исковата молба, ще бъдат обхванати от преклузията на чл.74, ал.2 ТЗ / в този смисъл и Решение № 168 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1081/2010 г., I т. о., ТК/.

Предвид изложеното, въззивният съд изследва единствено наведените в исковата молба конкретни основания за порочност на приетите на ОС от 07.02.2014 г. Допуснатото от първостепенния съд разширяване на спора чрез въвеждането на допълнителни основания за отмяна съставлява съществено  нарушение на императивната правна норма на чл. 74, ал.2 ТЗ, за което въззивният съд следи служебно.

II. Наличните вписвания в ТР сочат, че дружеството „Черно море хотел мениджмънт” АД  притежава капитал в размер на 500 000 лева, разпределен на 500 000 поименни акции с номинална стойност от 1 лев. Същевременно, представените с исковата молба депозитарни разписки като удостоверителен документ по чл.29, ал.1, изр.2 Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар сочат, че поименните акции – предмет на спора имат безналичен характер по смисъла на чл. 2, ал.1  от ЗППЦК. Справка в публичния регистър на емисиите, воден от ЦД /http://csd-bg.bg/index.php?menu=reg_emisii/ сочи, че дружеството „ЧМХМ” АД е емитирало 500 000 безналични акции с номинална стойност от 1 лева с код на емисията  BG1100055984.  В идентичен смисъл е и представеното и неоспорено удостоверение на „Централен депозитар” АД  - л.304 от първоинстанционното дело. Следователно – представените по делото доказателства и публично достъпните източници сочат, че капиталът на „ЧМХМ” АД е формиран единствено от поименни и безналични акции.

На основание  чл.178, ал.2 ТЗ АД може да издава и безналични акции, чието издаване и разпореждане се осъществява по ред, установен със специален закон – ЗППЦК.  Безналичните акции са самостоятелен вид акции, а правният им режим се подчинява на специфични правила.

За разлика от наличните акции разпореждането с безналични акции има действие от регистрацията им в Централен Депозитар, който води книгата на акционерите и записва имената на притежателите на безналични акции – чл.127, ал.1 и чл. 136, ал.1  и ал.2 ЗППЦК. Актът на регистрация и вписването в книгата за безналични акции съставлява елемент от фактическия състав  за настъпване на приемството, независимо от основанията, от които същото произтича – сделка, наследяване, завет, замяна и др.  Регистрацията в ЦД има конститутивно правно действие – за акционери в дружество, емитирало безналични акции се считат единствено лицата с открита сметка за притежание на безналични ценни книга. Членственото правоотношение се удостоверява с нарочни удостоверителни документи – депозитарна разписка по чл.137, ал.2 ЗППЦК и чл.29, ал.1, изр.2 Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар.

Конститутивното правно действие на вписването в ЦД е подчертано и в разпоредбата на чл. 138, ал.1 ЗППЦК - придобиването на финансови инструменти на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. В посочената хипотеза вписването в ЦД съставлява оригинерно основание за придобиване на собственост, а оспорвания и предявени искове не спират приключване на сделките.  Евентуалното ощетяване подлежи на обезвреда единствено по общите правила на търговското и гражданското законодателство – чл. 138, ал.2 ЗППЦК. 

С оглед конститутивния характер на вписването в ЦД, право на глас в ОС на АД имат единствено регистрираните към момента на провеждане на ОС притежатели на безналични акции. Евентуалните спорове по отношение на правата върху безналични акции са непротивопоставими на дружеството до провеждането на надлежна корекция в Регистъра на ЦД по специалния ред, предвиден в чл. 138, ал.3 ЗППЦК вр. чл. 46, ал.4  от    НАРЕДБА № 8 от 12.11.2003 г. Нанесените корекции имат правопораждащо, респ. правопрекратително действие, но  само за в бъдеще. До датата на осъществяване на корекции в регистрацията, правата по безналичните акции се упражняват от вписания притежател.

Представените по делото доказателства сочат, че процесното ОС е проведено при отчитане  на акционерите и обема на правата им съобразно националната регистрационна система за безналични финансови инструменти /така представеното електронно извлечение от книгата на акционерите, л.241/. Ищцата К.К.М. фигурира като притежател на 18 броя безналични акции, респ. е допусната до участие в ОС с право на глас съответно на регистрираното си капиталово участие. 

 Твърденията на страната, че при липса на действителна делба, същата е е наследник по закон на част от безналичните акции, останали в патримониума на наследодателя й К. М.  са ирелевантни в настоящото производство.   Прехвърлянето на безналични финансови инструменти по наследяване  се осъществява по реда на чл.172а, ал.1 Правилника за дейността на «Централен депозитар» АД.  Наследниците по закон придобиват правата върху акциите не от момента на откриване или приемане на наследството, а от момента на регистрацията им като акционери в «Централния депозитар». Универсалното правоприемство се счита за настъпило по отношение на емитента и на всяко трето лице от момента на удостоверяването му с акт за регистрация. От посочения момент, наследникът по закон придобива акционерни права, вкл. и  право на глас в ОС на АД.

По делото са представени и доказателства за наличие на множество висящи съдебни спорове с предмет - права върху безналични акции, притежавани от наследодателя К.М..  Сочените съдебни спорове биха рефлектирали върху обема на акционерно участие на ищцата, но само след надлежна корекция на съществуващата регистрация в ЦД и след надлежно регистриране на наследственото правоприемство по полза на К.М.. С оглед конститутивното действие на вписването,  евентуалните позитивни решения на съда биха били противопоставими на емитента, но само за в бъдеще.  На посоченото основание, предявените от ищцата искове нямат преюдициално значение за изхода от настоящия спор.

Вън гореизложеното, твърденията на ищцата за неправилно определяне на акционерното й участие се свеждат до притежаването на 136 135 акции, т.е. 1/3 от притежаваните от наследодателя 408 405 безналични акции. Останалите наследници по закон на К.М. не са предявили отменителна претенция. Тъй като искът по чл. 74 ТЗ е иск за защита на собствени, нарушени членствени права, преценката за  нарушаване на кворума и мнозинството следва да се извърши единствено въз основа на допълнително претендираните от ищцата 136 135 акции.

Видно от регистрирания представен капитал,  ОС на АД е проведено при изискуемия кворум съобразно чл.43 от обявения устав и последния не би се нарушил дори и ищцата да е действителен притежател на наследени акции. Решенията са приети с мнозинство от представения капитал, който би бил налице по смисъла на чл. 46 от устава дори и спорните 136 135 акции да формират негативен вот.

С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Въззиваемото дружество е предявило искане за присъждане на разноски  в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. По делото обаче липсват доказателства за договаряне на претендираното възнаграждение. Представените доказателства – фактура и касов бон изхождат от адвокатското дружество и не съставляват доказателства за договаряне на възнаграждението. На посоченото основание, искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1097/24.11.2014 год., постановено по т.д.№ 299/2014 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: