Р Е Ш Е Н И Е   № 56

 

15.03.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 409 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на М.С.Х. ***, чрез адв. И.И. от ШАК, срещу решение № 34/25.03.2016г., постановено по т. д. № 441/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „ АРОН” ЕООД – гр. Шумен, ЕИК 127585277, осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 545 915 лв., представляваща разликата над 18 994.45 лв. до 564 909.95 лв., претендирана като дължима незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял на ищеца като напуснал съдружник в „Арон” ООД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен до посочения размер. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Излага се, че е налице явно манипулиране на изготвения междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2015г., чрез необосновано намаляване на активите и увеличаване на пасивите, с цел да бъде намалена паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник. Сочи се, че пасивът е неоснователно увеличен със следните суми: 1./ със сумата 350 000 лв. въз основа решение на едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент, от която 332 500 лв. са осчетоводени като задължение към асоциирани предприятия и сумата 17 500 лв. – данък дивидент; 2./ със сумата 195 090.65 лв. – неустойка към ДФ „ Земеделие“; 3./ със сумата 44 970.85 лв., посочена като задължение към „ Агротоник“ ООД, и 4/ със сумата 78 600.37 лв., представляваща субсидия за стопанската 2013 – 2014г., но третирана като субсидия за следващата стопанска 2014 – 2015г. и осчетоводена като приходи за бъдещи периоди, с която сума съответно е намален и активът. По отношение на неоснователното намаление на активите, освен за сумата 78 600.37 лв., се твърди неправомерно намаление със сумата 184 669.44 лв., представляваща разликата между номиналната стойност на вземане - 194 388.88 лв., предмет на договор за цесия от 20.07.2015г., и неговата продажна цена в размер на 9 719.44 лв. Твърди се и непълнота на баланса в резултат на неотразява стойността на готова продукция, добита от 685 дка ечемик и 560 дка пшеница.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ АРОН” ЕООД, представлявано от адв. Б.Б. от ШАК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Първоинстанционният Шуменски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на М.С.Х. ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на сумата 609 000 лв., претендирана като равностойност на дружествения й дял на ищцата като съдружник с прекратено членствено правоотношение в ответното дружество, ведно с акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Постановеното по спора решение № 34/25.03.2016г. по т. д. № 441/2015г. по описа на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която „Арон” ЕООД е осъдено да заплати на М.С.Х. сумата 18 994.45 лв., представляваща незаплатената част от паричната равностойност на дружествения й дял, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 564 909.95 лв. до 609 000 лв.

След завеждане на исковата молба е изготвен и представен по делото междинен счетоводен баланс към 31.07.2015г. на „Арон” ЕООД, въз основа на който равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник възлиза на сумата 44 090.05 лв. Няма спор, че на 03.08.2015г. от така определената стойност на дружествения дял е платена на ищеца сумата 41 885.55 лв., а остатъкът е удържан и внесен от дружеството данък дължим съгласно чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, предл. 2, б. „а” от ЗДДФЛ. Извършеното плащане в хода на процеса е съобразено при формиране размера на главното парично вземане, до който искът е уважен.

Следователно между страните е безспорно, а след влизане на решението в осъдителната част в сила, е установено със сила на присъдено нещо наличието на правопораждащия фактически състав за основателността на иск на съдружник с прекратено участие, за присъждане равностойност на дружествен дял, а именно: М.Х. е била съдружник в “Арон” ООД с дялово участие 25 дяла, съставляващи 50 % от основния капитал на дружеството. Членственото правоотношение е прекратено автоматично, с осъществяване на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от 23.07.2015 г., когато е изтекъл тримесечният срок от връчване на писменото предизвестие на напускащия съдружник до дружеството и с това е настъпил правопреобразуващият ефект на изявлението за напускане. С прекратяването на членството за ищцата е възникнало правото да получи равностойността на дружествения си дял, определяема по размер към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.07.2015г.

Обжалваното решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази оплакванията в жалбата по правилността на решението и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че спорът, както пред първоинстанционния съд, така и пред тази инстанция, е единствено по размера на процесното вземане.

Трайно наложилата се, включително и задължителна съдебна практика на ВКС, възприема становище за императивен характер на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериална активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа стойност, от тази стойност следва да се приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, до получаване на „чист“ актив, а полученото да се раздели на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.

 

При разглеждане на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ изслушването на съдебно-счетоводна експертиза е наложително и на практика не може да се избегне, тъй като съдът няма специални знания, а следва да приложи императивна правна норма. Ако по делото е представен изготвен от ответника счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, то предвид характеристиката му на частен удостоверителен документ, той не обвързва ищеца, а може да се кредитира от съда с оглед на неговата редовност и преценката на останалите събрани доказателства. Преценката за редовността на баланса е по отношение на това дали са спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и дали същият отразява точно и вярно имущественото и икономическото състояние на дружеството. При констатирани нарушения се възлага на вещо лице да изготви алтернативен баланс /решение № 224/2010 г. по т.д.№ 765/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о./.

В конкретния казус, ищецът е оспорил верността на съставения от ответника нарочен междинен счетоводен баланс към 31.07.2015г. с твърдения за невярното отразяване на счетоводните стойности на някой активи и пасиви на дружеството. В първоинстанционното производство са приети две заключения, съответно на едночленна и тричленна ССчЕ. Заключението на едноличната съдебно– счетоводна експертиза не е кредитирано от първоинстонционния съд, като за това са изложени адекватни мотиви по смисъла на чл. 202 ГПК, а именно, че предложеният от вещото лице извод за редовност на баланса на „Арон” ЕООД е направен въз основа на проверката на счетоводните регистри и вторични счетоводни документи, но не са проверявани първични счетоводни документи. Решението е основано на един от вариантите за стойност на дружествен дял, даден от тричленната ССчЕ.

Във въззивното производство е назначена повторна съдебно – счетоводна експертиза с аналогичен предмет на вече приетата от ШОС, по искане на въззивника и за проверка относно нарушение на императивна правна норма, като на вещото лице отново са поставени изрично спорните въпроси по междинния баланс съобразно конкретните оплаквания в жалбата. Тъй като повечето от оспорванията по баланса предполагат изводи въз основа на приложими правни норми и счетоводни стандарти, които не могат да бъдат направени преди постановяване на решението по същество, на вещото лице е възложена задача за изготвяне на допълнително заключение с изчисляване стойност на дружествен дял в различни варианти. Въззивният съд намира, че повечето от направените от вещите лица / и в двете инстанции/ констатации въз основа на проверката на счетоводните регистри, първични и вторични счетоводни документи на “Арон” ООД няма основание да не бъда възприети от съда при преценката по чл. 202 ГПК, с изключение на експертизата с вещо лице Р. Александрова. За да бъде кредитиран обаче конкретен вариант на междинен баланс към 31.07.2015г., като отговарящ на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и отразяващ точно и вярно имущественото и икономическото състояние на дружеството, следва да бъдат разгледани поотделно всяко едно от направените оспорвания за необосновано намаляване на активите и увеличаване на пасивите.

І.1. По оспорването за неоснователно увеличение на пасива със сумата 350 000 лв. Установява се, че увеличението на пасива с посочената сума, от която 332 500 лв. - задължение към асоциирани предприятия и сумата 17 500лв. – данък дивидент, е направено въз основа на решение от 30.07.2015г. на едноличния собственик на капитала към този момент – Крум Илев Крумов, за разпределение на част от неразпределена печалба от минали години /Протокол от 30.07.2015г. на лист 170 от първоинстанционното дело/.

Решението на едноличния собственик на капитала за разпределение на част от неразпределена печалба и задължаване на дружеството с вземане за дивидент е взето след прекратяване на членственото правоотношение на ищцата, поради което не е задължително за нея по смисъла на чл. 124 ТЗ и на това основание не може да бъде атакувано с иск по ТЗ, с твърдения за незаконосъобразност. Същевременно едноличният собственик на капитала е взел решение за разпределение на натрупана печалба от минали години, т. е. в предходен период, в който ищцата е била съдружник. За да се направи извод дали произтичащите от решението правни последици следва да бъдат отречени като непротивопоставими на напусналия съдружник следва да се прецени имало ли е нормативно изискване за разпределението на печалбата именно в периода от датата на прекратяване на членственото правоотношение до края на месеца, в който е настъпило прекратяването – м. 07. 2015г. Доколкото такова изискване не е налице, а с решението се създава ново задължение на дружество, но въз основа на еднолично изявление на оставащия съдружник, следва да се приеме, че е налице непротивопоставимо на ищцата изменение в имуществото на ответника, което не е следвало да се отрази в междинния баланс, поради което е ирелевантно за определянето на стойността на дружествения дял.  / аргументи за този извод могат да се черпят от решение № 224 от 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О./ Междинният баланс следва да отразява реалното имуществено състояние на дружеството към този момент, а новите записвания на активи и пасиви следва да са в изпълнение на задължения съгласно ЗСч и счетоводните стандарти. Следователно това оспорване е основателно.

І.2. По оспорването за неоснователно увеличение на пасива със задължение за неустойка към ДФ „ Земеделие“. Установява се от съвкупната преценка на събраните доказателства / в това число е и от приетото от въззивния съд ново писмено доказателство по смисъла на чл. 266, ал.б. 2 ГПК– писмо изх. № 01-2600/9064/25.03.2016г./, че ответникът „ Арон” ЕООД по ПРСР 2007 -2013 г. е подал пред ДФ „ Земеделие“ Общо заявление за подпомагане с УРН 180882 през кампания 2012г., с приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/, бил е одобрен за получаване на финансово подпомагане и е получил такова за кампании от 2012г. до 2014г. общо в размер на 506 880.74 лв. По така създалите се отношения между ответника и ДФ „ Земеделие“ е приложима издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗПЗП Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. / Наредба № 11/ Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от Наредба № 11 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2 е регламентирано, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "заявление за плащане", а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". В подаденото на 12.06.2015г. заявление от ответното дружество до ДФ „Земеделие“ е указано намаляване на обработените площи, т. е. декларирано е, че ще се обработват с 200 дка по - малко земя от заявената по мярка 214, с което е признато настъпването на фактически състав за възникване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК във вр. чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11. Съгласно посочената разпоредба от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 и когато не са осигурили ползване на площите, за които кандидатстват за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1. Намалението на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления, следва да се разглежда като случай на преустановяване прилагането на агроекологичните дейности преди изтичане на срока от пет последователни години по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. и като неосигуряване ползването на площите, за които се кандидатства за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1.

Оспорването на представителя на ищеца - напуснал съдружник, не е свързано със съществуването на самото вземане към ДФЗ, а с осчетоводяването му именно в междинния баланс към 31.07.2015г. Съдът разбира същината на спора в това дали е достатъчно наличието на възникнали ex lege публични задължения за отразяването им като задължения в баланса на длъжника или за това е необходим издаден и влязъл сила акт за установяване на публично вземане.

Наредба № 11 от 06.04.2009г. определя по основание, субект и размер публичните държавни вземания с характеристиките на осчетоводеното в междинния баланс, т. е. то е определяемо към момента на настъпването на фактическия състав на конкретната правна норма. Актовете за установяване на публични задължения имат декларативно действие, с тях само се признават вече възникнали и съществуващи публични задължения, а не се пораждат такива. В унисон с принципите за водене на счетоводство, като принципа на предпазливост /чл. 4, ал.1, т.3 ЗСч/ и принципа на текущото начисляване, няма основание да се отрече правилността на отразяването в баланса подлежащата на възстановяване сума в полза на ДФЗ към момента на нейното възникване при наличие на достатъчна сигурност за настъпване на условията за това към момента на осчетоводяването, още повече и при последващо потвърждаване от събраните доказателства в настоящото съдебното производство на публичното държавно вземане, чието признание е обективирано в пасива. От друга страна не се касае за условни задължения по смисъла на СС 37. Обстоятелството, че в писмо изх. № 01-2600/9064/25.03.2016г. на ДФЗ ответникът е приканен да заплати доброволно задължението си в седемдневен срок, при открита процедура по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, но преди издаване на акта, е в съответствие с извода за действието на акта и функцията му на правен инструмент, който служи като изпълнителен титул при липса на доброволно плащане. Същевременно фактът, че дружеството е поканено да изпълни в по – късен момент не е директно приложим за преценката относно правилността на осчетоводяването. Оспорването в тази част е неоснователно.

І. 3. По оспорването за неоснователно увеличение на пасива със задължение със сумата 44 970.85 лв., посочена като задължение към „Агротоник“ ООД. Оспорването е основателно. Като основание за счетоводно записване на това задължение се сочат направени разноски по обиране и предаване за съхранение на запорирани насаждения и разходи за публичен склад за съхранение на рапица, пшеница и ечемик по изп. дело 20157740400294 по описа на ЧСИ Яница Джинджева с взискател ищцата М.Х., по което е изпълнен обезпечителен запор срещу „ Арон“ ООД за обезпечаване на преждевременно предявения осъдителен иск. Подобни вземания за разноски обаче нямат място в счетоводството на „ Арон“ ООД към 31.07.2015г., а още по- малко като задължения към „ Агротоник“ доколкото в договорите за публичен склад не фигурира като страна ответното дружество. Нито едно от вещите лица не е установило наличие на първични счетоводни документи за подобно задължение, за претенции от „Агротоник“ към ответното дружество също няма данни. Обезпечитеният запор е отменен частично, а част от разноските по изп. дело 20157740400294 по описа на ЧСИ Я Д с взискател ищцата М.Х., са признати и са присъдени с обжалваното решение съразмерно с уважената част от претенцията.

І.4 По твърдението за неоснователно увеличение на пасива със сумата 78 600.37 лв., представляваща субсидия за стопанската 2013 – 2014г., но третирана като субсидия за следващата стопанска 2014 – 2015г. и осчетоводена като приходи за бъдещи периоди.

По тази част от пасива на релевантния междинен счетоводен баланс следва да се съобразят допълнително направените проверки от назначения от въззивния състав експерт, от които се установяват обстоятелства, несъобразени при изготвяне на приетото от ШОС заключение на тричленна ССчЕ. Извършена е допълнителна проверка в ДФ „ Земеделие“, съобразено е съдържанието на публикуван „ Списъка на бенефициентите, получили субсидия от ЕФГЗ и ЕФРСР, и е изискана информация за основанието върху платежните документи, с които фондът е изплащал субсидии. Установено е, че преведените суми са за кампанията 2014г. или това е за стопанската 2013 – 2014г., като самите плащания започват от 16.10.2014г. до 15.10.2015г., но не е изключено по –късно плащане. С оглед на установеното основание за плащане, съобразно НСС 41 сумите следва да се отчетат като получени приходи в периода на получаването им, от това следва корекция на отчета за приходите и разходите, а оттам и на междинния счетоводен баланс. По конкретно сумата 78 600.37 лв. следва да намери отражение в раздел А на Пасива, група VІ „ Текуща печалба/ загуба и да се отпише от Приходи за бъдещи периоди – субсидии, така както е прието в допълнителното заключение на назначената от въззивния съд съдебно  счетоводна експертиза.

ІІ.1 По оспорването за неоснователното намаление на актива със сумата 184 669.44 лв. Сумата представлява разликата между номиналната стойност на вземания, предмет на договор за цесия от 20.07.2015г. общо в размер на 194 388.88 лв. към „Агро – топ“ ООД, и продажната цена в размер на 9 719.44 лв.

Въз основа на събраните доказателства във връзка с това оспорване може да се направи извод, че отчетната /балансовата/ стойност на прехвърленото вземане е много по - голяма от очакваната му възстановима стойност, което съгласно СС 32 е основание да се приеме, че финансовият актив е обезценен. Към датата на сключване на договора за цесия – 22.07.2015г., размерът на собствения  капитал на „Агро-топ” ООД е отрицателна величина – минус 47 382.49 лв., като същевременно декапитализацията на дружеството е продължила и са извършвани последващи действия по отчуждаването на активи. Същевременно ответното дружество е получило от съконтрахента си по цесията реално сумата 9 719.44лв., уговорена като цена за прехвърляне на обезцененото вземане. С оглед изложеното и като взе предвид, че при сключване на договор за цесия, респ. при уговарянето размера на цената търговецът съобразява множество обстоятелства, в това число дали съществува обективно обезценяване на конкретния финансов актив, като при наличие на такива обстоятелства, може да договаря с оглед възстановимата му стойност, съдът счита, че в конкретната хипотеза не е налице договаряне на необосновано ниска цена за продажбата на вземането по договор за цесия от 20.07.2015г., което да не може да бъде противопоставено на напусналия съдружник.

ІІ.2 По твърдението за непълнота на междинния баланс в резултат на неотразява стойността на готова продукция от 685 дка ечемик и 560 дка пшеница. Всички работили по делото експерти са категорични в заключението си, че балансовите стойности на реално добитите количества селскостопанска продукция са намерили правилно отражение в съставения от дружеството междинен счетоводен баланс и няма основание за коригирането му в тази част. Не са намерени първични счетоводни документи от вещите лица и няма сигурни данни по делото за добиване на друга, неотчетена продукция от реално обработени от „ Арон“ ООД площи със съответната квадратура за посочените от въззивника земеделски култури. Включването в баланса на сумата 108 040.54 лв., представляваща изчислената от допълнителната ССчЕ пазарна стойност на средни количества добив от земи, засети с 685 дка ечемик и 560 дка пшеница, би било в противоречие с принципа за документалната обоснованост на стопанските операции и факти – чл. 4, ал. 3 ЗСч.

По изложените съображения съставът на ВнАпС приема, че определянето на паричната равностойност на дружествения дял на ищеца М.Х. като напуснал съдружник в „Арон” ООД, следва да се базира на вариант 2 от допълнителното заключение  на вещо лице Ж. Т., прието в съдебно заседание на 15.02.2017г., но с корекция на намаление на общия актив със сумата 108 040.54 лв., включена от съставения от експерта алтернативния междинен счетоводен баланс в Актив, Раздел В, група 1, тъй като в този си вид същият отговаря на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и отразява точно и вярно имущественото и икономическото положение на дружеството. В резултат на тази корекция размерът на общ актив по междинен счетоводен баланс към 31.07.2015г., ответното дружество възлиза на сумата 2 145 198.31 лв., като при задължения в размер на 1 553 119.75 лв., по която не се налага коригиране на стойностите съгласно експертизата, чистата стойност на капитала, представляваща разликата между актива / паричната стойност на правата/ и пасива / паричната стойност на задълженията/ е в размер на 592 078.56 лв. Размерът на дружествения дял на напусналия съдружник е 296 039.28 лв., тъй като притежава 50 % от основния капитал, и до този размер е бил основателен предявеният иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ към момента на предявяването му. От тази сума са погасени доброволно в хода на процеса 44 090.05 лв., а 18 994.45 лв. са присъдени с решението на ШОС в необжалваната осъдителна част. Следователно сумата, която се дължи и следва да бъде допълнително присъдена на ищеца от въззивния съд е в размер на 232 954.78 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2015г. до окончателно погасяване на задължението. Посочената дата е денят, следващ последният ден на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Ответникът не би могъл да е в забава преди тази дата, тъй като при подаване на дата 17.07.2015г. на исковата молба, която се приема за покана за плащане, задължението не би могло да бъде определено по размер.

По изложените съображения, поради противоречивите правни изводи на двете инстанции обжалваното решение на ШОС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „ АРОН” ЕООД – гр. Шумен осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 232 954.78лв., представляваща разликата над 18 994.45лв. до 251 949.23лв., претендирана като дължима незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял на напуснал съдружник в „Арон” ООД, като се постанови друго съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част, предвид съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за всяка от инстанциите са направени от процесуалните представители на двете страни, с прилагане на списъци за разноски по чл. 80 ГПК. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените в производството пред двете инстанция разноски съразмерно с уважената част от исковете – 26 116.30 лв. за първа инстанция, и 7 056.89 лв. за въззивна инстанция. Ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 13 279.70 лв. за първа инстанция и 5 733 лв. за въззивна инстанция/.

След компенсация на насрещните задължения за разноски въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата сумата 14 160.49 лв.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 34/25.03.2016г., постановено по т. д. № 441/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.С.Х., ЕГН **********,***, срещу „ АРОН” ЕООД – гр. Шумен, ЕИК 127585277, осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 232 954.78лв., представляваща разликата над 18 994.45 лв. до 251 949.23лв., претендирана като дължима незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял ищеца като напуснал съдружник в „Арон” ООД, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Арон” ЕООД, ЕИК 127585277 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Марица”, № 4, вх.1, ет.3, ап.16, представлявано от управителя К И К, да заплати на М.С.Х., ЕГН **********,***, сумата 232 954.78лв. / двеста тридесет и две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем ст./ или разликата над 18 994.45лв., присъдена с решение по т. д. № 441/2015 г. по описа на ШОС в необжалваната част, до 251 949.23лв., представляваща незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял на ищеца като напуснал съдружник в „Арон” ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 14 160.49 лв./ четиринадесет хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции съразмерно с уважената част от иска и жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/25.03.2016г., постановено по т. д. № 441/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата обжалвана част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.