РЕШЕНИЕ

   №243

               гр.Варна, 21.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 409 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 Въззивникът „Уникредит лизинг“ ЕАД гр.София обжалва решение № 82/28.04.17 г. по т.д. № 187/16 г. по описа на Окръжен съд Добрич-ТО, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Т.К.Т. *** осъдителен иск  за сумата 67 650 лв - претърпяна вреда от невръщане на лизинговия обект - предмет на сключения между страните договор за финансов лизинг на ППС № 86319/07.11.2008г. /след  разваляне на договора от ищеца/  и представляваща стойността на обсебено на 09.09.2011 г. от Т.Т. имущество - собственост на ищцовото дружество - Комбиниран багер-товарач, марка: Ню Холанд, модел: В100ВLR, сериен номер: N8GH16477, ведно със законна лихва, считано от 09.09.2016 г. /датата на предявяването на иска/ до окончателното й изплащане. Моли за обезсилване на решението и за връщане на делото на първата инстанция за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално – за отменяне на решението и за уважаване на иска, ведно със законната лихва, както и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.

          Въззиваемата страна - Т.К.Т. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението. Прави възражение  за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението е постановено по иск, квалифициран от съда по чл.88, ал.1, изр.2 във вр.с чл.87 и чл.82 – ЗЗД, т.е. счетено е, че е ангажирана договорната отговорност на ответника за вреди предвид разваляне от ищеца на договора за финансов лизинг между страните следствие на договорно неизпълнение от ответника. Още с исковата молба ищецът е заявил, а и се установява от представените доказателства, че заведеният иск е гражданският му иск срещу подсъдимия Т.Т. по НОХД №122/2015 г. на РС Балчик, който не е бил допуснат от наказателния съд за съвместно разглеждане в наказателното производство. Затова и той го е завел в отделно гражданско производство. Доколкото обвинението по наказателното дело е било за обсебване, ищецът е твърдял, че лизинговият обект по договора за лизинг – багер-товарач е бил обсебен от ответника. Именно защото, така предявен, искът се явява последица от евентуалното осъждане на ответника по наказателното дело, ищецът е поискал едновременно и спиране на настоящото дело до влизане в сила на присъдата по наказателното дело.  Това е изрично обосновано с молбата на л. 44-45.  Делото е и било спряно на това основание от ОС Добрич. Не е имало основание за неговото възобновяване, само защото междувременно присъдата е била отменена от въззивната инстанция и делото е върнато на прокурора за отстраняване на недостатъци на обвинителния акт. След като наказателното дело е било висящо и не е било прекратено, делото е следвало да остане спряно. И в допълнителната искова молба ищецът отново изяснява тезата си за противоправното и виновно поведение на ответника – той се е разпоредил с вещта като със своя и е лишил ищеца – нейния собственик от това негово право. Ищецът действително е сочил не просто нарушение на общото задължение да не се вреди другиму, а и конкретни нарушения на договора за лизинг от страна на ответника, като го е отъждествявал с едноличното дружество с ограничена отговорност – страна по договора. Исканията по доказателствата в тази връзка са несъотносими и правилно са били отказани. Вредите са определени пък с оглед размера на обвинението, като налице са и доказателства за доставната цена на  багер-товарача – л.20.

 По този начин обаче ищецът е обосновавал и твърдяната недобросъвестност на ответника, като не е променял основанието на предявения иск, който е за вреди от непозволено увреждане и е следвало да се квалифицира по чл.45 – ЗЗД. И жалбата, и уточнителната молба на ищеца пред въззивния съд  са в подкрепа на такъв иск, а не на иск за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, като е изоставено квалифицирането на деянието като престъпление, вместо само на деликт. Затова и въззивният съд е отказал да спре въззивното производство до приключването на наказателното производство. Ако ищецът беше действително предявил иск  за договорна отговорност, ответник по него би било дружеството – лизингополучател – „Стройкомерс ТТ“ ЕООД – с.Бистра, община Търговище, а не физическото лице Т.К.Т. – бивш негов управител и собственик на капитала.

Като се е произнесъл по иск с основание, което не се извлича от твърденията в исковата и допълнителната искова молба, съдът е разгледал непредявен иск, като решението в тази му част е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото – на връщане на ДОС за ново разглеждане от друг състав.

От глeдна точка на чл. 45 - ЗЗД деликтът е противоправно и виновно действие, причинило вреди на пострадалия, поради което възниква задължение за деликвента да ги поправи. В конкретния случай твърденията за противоправност и недобросъвестност на действията на ответника са, че предишният собственик на капитала на ЕООД при прехвърляне на дяловете си изцяло на друг собственик е прехвърлил и правата и задълженията по договор за лизинг относно чужда вещ, без знанието и съгласието на собственика й –ищеца, като е отнел владението и правото на ползване и разпореждане с вещта.

Що се отнася до законната лихва, ищецът изрично е изменил иска си с молбата на л.45, като я претендира считано от 09.09.2016 г. - датата на завеждане на исковата молба в съда, а не считано от 09.09.2011 г. – датата на твърдяното противозаконно отнемане на вещта /с твърдян приемо-предавателен протокол от същата дата/, така че не може сега да се връща с жалбата и с уточнителната си молба пред въззивния съд отново на първоначално поддържаната дата – 09.09.2011 г., считано от която да претендира законната лихва върху главницата. 

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция изцяло, като въззивният съд намира възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на въззивника за неоснователно с оглед немалката фактическа и правна сложност на делото. Разноските за първата инстанция ще бъдат присъдени предвид обезсилване на решението съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 82/28.04.17 г. по т.д. № 187/16 г. по описа на Окръжен съд Добрич-ТО и ВРЪЩА делото на  същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: ***, да заплати на„Уникредит лизинг“ ЕАД гр.София, ЕИК 121887948, сумата 4423.80 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.